Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 324 от 23.06.2010 г., постановено по гр. д. № 56/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решението от 23.10.2009 г. по гр. д. № 1964/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, с което е отхвърлен предявеният като частичен от [фирма] против [фирма] иск, квалифициран правно по чл.155, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумите 25 526 лв. - главница, 10 123 лв. - лихва за забава, и 16 400 лв. - неустойка, представляващи 1/10 част от общо дължими на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД суми.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск, а при условията на евентуалност - доводи за неговата неправилност вследствие нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил възникналия между страните правен спор на непредявено основание - чл.155, ал.2 от ЗЗД, вместо да квалифицира исковата претенция съобразно действителното нейно основание - като такава, произтичаща от неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД. Твърди, че в депозирана пред първоинстанционния съд молба за уточняване на първоначалната искова молба се е позовал изрично на фактическия състав по чл.59 от ЗЗД, посочвайки го като източник на спорното вземане, но уточнението не е съобразено от въззивната инстанция. Застъпва теза, че релевираната в исковата молба суброгация по чл.155, ал.2 от ЗЗД по дефиниция включва в съдържанието си и довод за неоснователно обогатяване, създаващо задължение за решаващия съдебен състав да разгледа иска на основание чл.59 от ЗЗД, без да е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация по чл.155, ал.2 от ЗЗД. Като порок на решението касаторът е посочил и недопускането на ангажирани с въззивната жалба доказателства, относими към спорното правоотношение.

Достъпът до касационно обжалване е обоснован в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание, аргументирано с довод, че отказът на въззивния съд да обсъди наведените в молбата за отстраняване на нередовности на исковата молба твърдения за намаляване имуществото на ищеца и увеличаване имуществото на ответника със спестяване на разноски съставлява отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС и в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос, определен като обуславящ за приложното поле на касационния контрол: “Следва ли съдът, в случай, че в исковата молба са изложени твърдения, от които може да се направи извод за наличие на конкуренция на притезания - по чл.59 от ЗЗД и чл.155, ал.2 от ЗЗД, фактическият състав на едното от които включва в себе си освен други факти, и всички факти от фактическия състав на другото, да се произнесе само по едното / чл.155, ал.2 от ЗЗД/, без да обсъди другото / чл.59 от ЗЗД/, и представлява ли това произнасяне по непредявен иск”.

Ответникът по касация [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 от ГПК, в който е изложил подробни съображения за неоснователност както на искането за допускане на касационно обжалване, така и на подадената касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Касаторът [фирма] е сезирал Софийски градски съд с предявени против [фирма] обективно съединени осъдителни искове, заявени като частични за сумите 25 526 лв., 10 123 лв. и 16 400 лв., представляващи 1/10 част от вземания с общ размер съответно 255 261 лв. - дължимо възнаграждение /главница/ по договор за излъчване на телевизионна програма от 06.07.1999 г., 101 232 лв. - лихва за забава върху възнаграждението, и 164 000 лв. - неустойка по споразумение от 14.03.2006 г. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че за обезпечаване на задължения на [фирма] към [фирма], произтичащи от сключен на 06.07.1999 г. договор за излъчване на телевизионна програма, дружеството - ищец учредило в полза на кредитора [фирма] ипотека върху свой собствен недвижим имот в [населено място], обособен като Хотелски комплект “П.”; След проведено през 2004 г. изпълнение по реда на Закона за особените залози ответникът [фирма] придобил търговското предприятие на първоначалния длъжник [фирма], в т. ч. и задълженията, по повод на които била учредена ипотеката; С поредица договори за цесия, сключени след учредяване на ипотеката, обезпеченото вземане било прехвърляно последователно на нови кредитори като последният негов приобретател - “К. Мениджмънт” А., предприел принудително изпълнение за реализирането му въз основа на издаден срещу [фирма] изпълнителен лист, насочвайки изпълнението върху ипотекирания имот в [населено място]; С постановление от 10.06.2008 г. частен съдебен изпълнител обявил кредитора - взискател “К. Мениджмънт” А. за купувач на Хотелски комплекс “П.” при цена 530 903 лв.; В резултат на претърпяното принудително изпълнение върху имота ищецът - собственик се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор при предпоставките на чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД по отношение на ответника [фирма] в качеството му на правоприемник на първоначалния длъжник [фирма]. Въз основа на посочените обстоятелства ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да му заплати претендираните с исковете суми, съставляващи част от вземанията по договора от 06.07.1999 г. между [фирма] и [фирма] и свързано с него споразумение от 14.03.2006 г.

Основанието на исковите претенции е пояснено в допълнителна искова молба от 28.11.2008 г., в която е посочено, че същите произтичат от суброгация по чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД в хипотезата “или претърпи принудително изпълнение”. Аналогично уточнение е направено и в депозирана на 28.01.2009 г. молба по чл.129, ал.2 от ГПК, в която са изложени твърдения, че в резултат на проведеното принудително изпълнение върху ипотекирания имот, довело до намаляване на имуществото на ищеца - собственик и до увеличаване имуществото на ответника - длъжник чрез погасяване на негово задължение, за ищеца е възникнало регресно вземане, съставляващо предпоставка за суброгация по чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД и ги е отхвърлил по съображения за тяхната неоснователност.

Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е потвърдил обжалваното решение, възприемайки дадената от първостепенния съд правна квалификация на спорното право и решаващите изводи за неоснователност на предявените искове. Въззивният съдебен състав е преценил като неоснователно оплакването в жалбата за недопустимост на атакувания съдебен акт поради произнасяне по непредявен иск. Изложил е съображения, че макар посочената от ищеца правна квалификация по чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД да не е била задължителна за съда, определянето й от първоинстанционния съд произтича от съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, които насочват към основани на разпоредбата на чл.155, ал.2 от ЗЗД искове, не и на такива по чл.59 от ЗЗД. Отхвърлянето на исковете е мотивирано с отсъствие на визираните в чл.155, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД предпоставки за суброгиране на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Прието е, че след като ищецът в качеството на трето лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечаване на чужд дълг, не е изразил съгласие в установената от чл.102, ал.2 от ЗЗД форма ипотеката да обезпечава неколкократно прехвърлените задължения на първоначалния длъжник [фирма] към новите кредитори - приобретатели на вземанията на първоначалния кредитор [фирма] по договора от 06.07.1999 г., ипотеката следва да се счита за погасена на основание чл.102 от ЗЗД, респ. за лишена от обезпечителна функция спрямо задълженията на последния длъжник и приобретател на търговското предприятие на [фирма] - ответникът [фирма].

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Правният въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, е формулиран непрецизно от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, но може да бъде уточнен от касационната инстанция в съответствие с изяснените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС нейни правомощия в производството по чл.288 от ГПК. Обстоятелствата в изложението позволяват извеждане на два въпроса, поставени като обуславящи за изхода на делото - процесуалноправният въпрос за допустимостта на въззивното решение и материалноправният въпрос за възприетата от въззивния съд правна квалификация на спорното право. Всеки от въпросите отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация, тъй като разрешаването им е обуславящо за изхода на конкретното дело.

Независимо от обуславящия характер на посочените въпроси, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно поради отсъствие на данни за вероятна недопустимост на решението и за отклоняване на въззивната инстанция от обективираната в Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС и в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС задължителна съдебна практика. В съответствие с разясненията в ППВС № 7/1965 г. и ТРОСГК № 1/04.01.2001 г., действайки като втора инстанция по съществото на правния спор, съставът на Софийски апелативен съд е подложил на самостоятелна преценка правната квалификация на предявените от [фирма] против [фирма] осъдителни искове и въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения е достигнал до извод, че исковете се основават на разпоредбата на чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД. Като е възприел идентична на дадената от първостепенния съд правна квалификация, въззивният съд е разгледал исковете на действително предявеното тяхно правно основание - извод, който произтича от съдържанието на исковата молба. В последната отсъстват каквито и да било твърдения за неоснователно обогатяване на ответника вследствие проведеното принудително изпълнение върху собствения на ищеца ипотекиран имот, позволяващи подвеждане на осъдителните искове под уредения в чл.59 от ЗЗД общ фактически състав на неоснователното обогатяване. Правна квалификация на исковете по чл.59 от ЗЗД не може да бъде изведена и от депозираната на 28.01.2009 г. уточнителна молба, тъй като обективираните в нея твърдения за настъпило в резултат на принудителното изпълнени върху ипотекирания имот обедняване на ищеца - собственик, съпътствано с обедняване на ответника - длъжник, са наведени като предпоставка за възникване на суброгационни права по чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД в полза на [фирма], за чието реализиране е предприета исковата защита.

Разглеждането на исковете и произнасянето по съществото на спора съобразно действително предявеното от ищеца правно основание - чл.155, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД, изключва релевираната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение. Същевременно определянето на правната квалификация от въззивния съд въз основа на съдържащите се в исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на иска по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, обосновава извод за отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК допълнителна предпоставка, въведена от касатора като определяща за приложното поле на касационното обжалване.

Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. №56/2010 г. на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на решение № 324 от 23.06.2010 г., постановено по гр. д. № 56/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: