Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП и от „Н. В.“ ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1335/15.12.2020г., постановено по адм. дело № 950/2019 г. по описа на Административен съд – София област.

Директорът на Дирекция „ОДОП“- София обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 22002318002829-091-001 от 01.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с негово Решение № 703 от 23.04.2019г., с която на „Н. В.“ ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 3 055,67 лв. за д. п.м. 01, 02, 03, 04, 05, 07, 08, 09, 10, 11.2017г. и м. 02.2018г. по фактури, издадени от „А. Л. Б“ АД във връзка с договор за лизинг на автомобил Д. Г. Ч 3.0, ведно с лихвите за забава в размер на 497,14 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че фактурираните от „А. Л. Б“ АД услуги са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното дружество. Подчертава, че договорът за наем на МПС е представен за първи път пред вещото лице, а в приложената Справка № 2 за ФЛ, ЮЛ, ЕТ за наличните превозни средства към 25.01.2016г. процесният автомобил не е включен. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на атакуваното решение в тази му част и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

„Н. В.“ ООД, чрез процесуален представител, обжалва визираното решение...