Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на С. М. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 405 от 25.01.2021г., постановено по адм. дело № 8251/2020г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА – 30 – 197 от 09.07.2020г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 и т. 4 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Сграда с идентификатор № 00357.5271.256.1 по кадастралната карта (КК) на гр. Н. И, намираща се в ПИ идентификатор № 00357.5271.256, м. „Кленовете/Мала къпина“, СО – район „Н. И“, гр. нови Искър. С решението С. М. е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че заповедта е издадена в съответствие със закона. Твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както досежно изискванията за форма – липса на мотиви защо се приема, че строежът е нетърпим, както и неизяснени факти и обстоятелства във връзка с твърдяната търпимост на строежа. Посочва, че спорният строеж е търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ, като построен в периода 1980 – 1983г., както и поради това, че е нанесен в кадастралната карта в територия отразена като урбанизирана и с начин на трайно ползване на...