Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. против Решение № 1819/31.12.2020 г., постановено по адм. дело № 964/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-0200021900ЗЗ30-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта потвърдена с решение № 53/23.03.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Оните доводи на касатора се свеждат до твърдения, че съдът неправилно не кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателства за включване в началното салдо на суми, получени от трудови възнаграждения в Турция и от сватбено тържество, въз основа на което достигнал до неправилни изводи за наличие на основания за облагане по реда на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Освен това твърди, че непаривлно са обложени като лични средства суми, които е получил, за да плаща задължения на юридически лица. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА, в обжалваната му част, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, не изразява становище по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Бургас е бил Ревизионен акт (РА) № Р-0200021900ЗЗ30-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, в...