Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез пълномощник - главен юрисконсулт Т. К., срещу Решение №1267/26.02.2021 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №290/2020 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции №РД 15-1434/19.12.2019 г. (прекратяване на договор) и СЗОК е осъдена да заплати на Едноличен търговец с фирма „ИППМП - д-р Р. С.“ сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон – чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), както и чл. 398, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г., относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции.

Ответникът - Едноличен търговец с фирма „ИППМП - д-р Р. С.“ чрез адв. Ж. Д., оспорва основателността на касационната жалба. Счита решението на административния съд за правилно, поради което да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил правните си изводи в съответствие с тях, като правилно е приложил материалния закон.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е...