Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

"Енджиен бит" ЕООД, гр. М., чрез адвокат П. Т. - Л. обжалва решение № 565/17.12.2020 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 296/2020 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04001219003198-091-001/17.12.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 12 460 лева и съответните лихви за данъчни периоди м.09, 10 и 12.2017 г. по фактури, издадени от "Изотранс инженеринг" ЕООД, "К 2 България" ЕАД, "Алфа 17 БГ" ЕООД и "А. Б 2009" ЕООД, относно определен корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 6 230 лева и определени лихви за 2016, 2017 и 2018 г. в размер на 2 834.24 лева, както и в частта за разноските.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретните оплаквания са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на собствени правни изводи и фактически констатации, направени въз основа на доказателствата по делото, позоваване на обстоятелства, които са ирелевантни за осъществяването на доставките, наличието на вътрешно противоречие в решението по фактите, които установяват реалното извършване на доставките и пропуск на съда да се произнесе по доказателственото искане на дружеството за допускане на втория свидетел, посочен в молба от 28.08.2020 г., направено във връзка с открито производство по чл. 193 ГПК.

Изложени са подробни съображения за противоречие на изводите на съда за липса на реални доставки с писмените и гласни доказателства по делото и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, прието без оспорване от страните. Цитирана е съдебна практика на Върховния административен съд и практика на Съда на ЕС.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в тази част. Претендира разноски.

По реда на чл. 219, ал.1 АПК са представени писмени доказателства във връзка с осъществяване на част от доставките.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Т, чрез процесуалния си представител юрк. М. Н. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в представен писмен отговор. Представено е и писмено становище по писмените доказателства, представени от дружеството - касатор по реда на чл. 219 АПК. Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 161, ал.1 ДОПК.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

С оспорения ревизионен акт на "Е. Б" ЕООД, гр. М. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 12 460 лева и лихви от 2 541.78 лева, резултат от отказ на данъчен кредит за данъчни периоди м.09, 10 и 12.2017 г. по фактури, издадени от "Изотранс инженеринг" ЕООД, "К 2 България" ЕООД, "Алфа 17 БГ" ЕООД и "А. Б 2009" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 7 921.56 лева, както и лихви в общ размер на 2 003.69 лева. Определеният корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6 230 лева и съответните лихви от 1079.95 лева е резултат от преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с непризнати разходи в размер на 62 300 лева, отчетени по фактурите, за които е прието, че не документират реални доставки на услуги и не е признато право на приспадане. За 2017 г. са установени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 112.58 лева. За 2018 г. е установен остатък за внасяне на корпоративен данък по ГДД на дружеството в размер на 1 691.56 лева и съответните лихви в размер на 303.06 лева, както и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 508.10 лева.

Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло.

Видно от разпоредителната част на ревизионния акт за 2016 година не са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, включително лихви върху авансови вноски по ЗКПО. Задълженията за лихви, определени с ревизионния акт, които са предмет на оспорване и по които първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното съдебно решение са в общ размер на 2003.69 лева за 2017 г. и 2018 г., в това число и лихвите върху авансови вноски. С оглед на изложеното касационната жалба, в частта, в която се обжалва решението относно установени задължения за лихви за 2016 г. в размер над 2003.69 лева до 2 834.24 лева е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 2 АПК, тъй като решението в тази му част не съществува и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част - да се прекрати.

От друга страна видно от обстоятелствената част и искането в касационната жалба, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Енджиен бит" ЕООД относно установения остатък от корпоративен данък по ГДД за 2018 г. в размер на 1 691.56 лева, не е обжалвано и е влязло в сила в тази част.

От изложеното следва да се приеме, че предмет на настоящото касационно производство е съдебното решение на Административен съд - Монтана, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество по отношение на установените задължения по ЗДДС в размер на 12 460 лева и съответните лихви в размер на 2 541.78 лева изцяло, а в частта по ЗКПО - по отношение на определения корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6 320 лева и по отношение на задълженията за лихви по ЗКПО в пълния им определен размер по ревизионния акт от 2 003.69 лева.

Касационната жалба в тази част е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

За да потвърди задълженията по ЗДДС, съдът е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по спорните фактури, поради липса на реално осъществени доставки.

От фактическа страна по делото е установено, че "Енджиен бит" ЕООД е упражнило право на приспадане в данъчни периоди м. 09, 10 и 12.2017 г. както следва:

В общ размер на 2 700 лева по фактура № 307/05.12.2017 г. с предмет "рекламни услуги" и по фактура № 311/05.12.2017 г. с предмет "по договор", издадени от "И. И" ЕООД. Представените по делото писмени доказателства се отнасят за изработка на мебели - кухненска мебел и монтаж плюс изработка на масивна маса за заседателна зала по договор от 29.09.2017 г. и приемо - предавателен протокол от 22.11.2017 г., съответно изработка на 4 броя бюра с чекмеджета и секции за голяма зала и бюро за секретарка по договор от 04.10.2017 г. и приемо - предавателен протокол от 22.11.2017 г. Съдът е приел, че автентичността на подписа, положен за съставил фактурите - И. А. е установена от свидетелските му показания, но наличието на колизия между описанието на доставката по първата фактура и приемо - предавателния протокол и липсата на индивидуализация на услугата по втората фактура и приемо - предавателния протокол, са го мотивирали да приеме, че доставките не са реално осъществени.

В общ размер на 1100 лева по фактура № 0...731/18.10.2017 г. с предмет "по договор", издадена от "Алфа 17 БГ" ЕООД. Във връзка с тази доставка от доставчика са представени договор от 20.04.2017 г. за изработка на кухненски шкафове и кухненска маса на адрес: гр. С. ул. "Кожух планина" № 9, ателие 6Ф и приемо - предавателен протокол към този договор от 12.06.2017 г. Съдът е приел, че св. И. А. потвърждава подписа си за съставил фактурата, но събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че доставката е реално осъществена, тъй като липсва индивидуализация на изработеното.

В общ размер на 2 560 лева по фактури № 701/07.09.2017 г. и № 798/06.10.2017 г., издадени от "К 2 България" ЕООД и двете с предмет "консултантски услуги". Съдът е констатирал, че представените от ревизираното дружество преписи от фактурите са с начислен ДДС, а преписите, представени от доставчика са на различна стойност и без ДДС. По тези фактури, според констатациите на съдебно - счетоводната експертиза не са представени договори и приемо - предавателни протоколи.

В общ размер на 6100 лева по четири фактури, издадени от "А. Б 2009" ЕООД, три, от които са с предмет "консултантска услуга", а една фактура - с предмет "по договор". Съдът е установил, че представените писмени доказателства - договори и приемо - предавателни протоколи, във връзка с изпълнението на тези доставки се отнасят до строително - монтажни работи (СМР), а не до консултантски услуги. Липсата на индивидуализация в предмета на доставката по последната фактура, според съда също е основание да се приеме, че не документира реално осъществена доставка.

В решението е прието, че плащането по всички спорни фактури не е доказано, тъй като нито един от доставчиците не е разполагал с надлежно регистрирано фискално устройство.

В частта по ЗКПО съдът е приел, че са налице основанията по чл. 26, т. 1 и 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2017 г., тъй като разходите по процесните фактури от една страна не са свързани с дейността му, а от друга - не са документално обосновани. Начислените лихви за забава, според съда са правилно определени.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението съдържа фактически констатации и мотиви, които позволяват на касационната инстанция да прецени спазването на материалния закон. Установените от съда факти се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводната експертиза. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила пропускът на съда да се произнесе по искането на дружеството - касатор за втори свидетел. Съгласно чл.159, изр. първо от ГПК, когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт. В случая с молба от 28.08.2020 г. процесуалният представител на "Енджиен бит" ЕООД е поискал допускането на двама свидетели за удостоверяване на обстоятелствата относно подписването на всички документи от страна на И. А.. Искането е с правно основание чл. 194, ал.1 ГПК във връзка с открито производство по оспорване истинността на представени по делото документи съгласно чл. 193 ГПК и по-конкретно автентичността на подписа, положен от А.. За обстоятелствата, посочени в молбата от 28.08.2020 г. по делото е разпитан св. И. А., в качеството на автор на подписите върху документите. Поради това и на основание чл. 159, изр. второ от ГПК разпитването на втори свидетел за същите обстоятелства не е необходимо.

Спорът относно законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит по ЗДДС по доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС, каквито са и процесните доставки, изисква установяване извършването на услугите. Това е релевантният юридически факт, който съгласно чл. 25, ал. 2 във връзка ал. 6, т.1 от ЗДДС поражда настъпването на данъчно събитие, изискуемост на ДДС и възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Този факт по отношение на спорните доставки на услуги е останал недоказан по делото. Доказателствената тежест съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е на ревизираното дружество, което претендира признаване на правото на приспадане по спорните фактури. Посочените в касационната жалба писмени доказателства, са изцяло неотносими към предмета на процесните фактури, към които са приложени. Фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит са издадени за доставки на рекламни и консултантски услуги, а представените договори и приемо - предавателни протоколи се отнасят до изработката на мебели и СМР услуги. По доставките от "К 2 България" ЕООД пред първоинстанционния съд не са представени каквито и да било доказателства за извършването на консултантски услуги. За първи път в касационното производство по реда на чл. 219, ал.1 АПК се представя приемо - предавателен протокол от 20.11.2017 г. подписан между посочения доставчик и "Енджиен бит" ЕООД, но той се отнася до друг вид услуги - по полагане на декоративна мазилка в изпълнение на договор за СМР от 27.09.2017 г. и е неотносим към извършването на фактурираните консултантски услуги. Разминаването във вида на услугите, предмет на доставките по фактурите и представените договори и приемо - предавателни протоколи, както и липсата на доказателства по фактурите от "К 2 България" ЕООД са констатирани и от вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза.

При така установените факти, законосъобразно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане по доставките на рекламни и консултантски услуги.

По отношение на останалите доставки по фактура № 0..731/18.10.2017 г. издадена от "Алфа 17 БГ" ЕООД, фактура № 311/11.12.2017 г. издадена от "И. И" ЕООД и фактура № 1711/08.12.2017 г. издадена от "А. Б 2009" ЕООД с предмет "по договор", основателно е възражението на ответника по касация, че описанието на стопанските операции не отговаря на изискването по чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112, тъй като не съдържа данни за естеството и обхвата на предоставените услуги. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело С-271/12, според което правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им.

В случая във връзка с доставката от "Алфа 17 БГ" ЕООД при ревизията са представени договор от 20.04.2017 г. за изработка на кухненски шкафове и кухненска маса на стойност 6 600 лева с ДДС на адрес: гр. С., ул. "Кожух планина" № 9 ателие 6Ф.Иността на подписа, положен за съставил фактурата и предал в протокола от 12.06.2017 г. е оспорена от ответната страна по реда на чл. 193 ГПК и при разпита в с. з. св. И. А. потвърждава само подписа върху фактурата. В касационното производство дружеството представя приемо - предавателен протокол от 12.06.2017 г., който е с различно съдържание от този, представен при насрещната проверка на доставчика. При тези доказателства законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени условията по чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 9, ал.1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане по фактура № 731/18.10.2017 г. Освен това по делото е установено, че ателие 6Ф, на ул. Кожух планина № 9, в град София, за което се твърди, че са изработени мебелите е продадено от дружеството на 13.07.2017 г., поради което по тази доставка не е доказано и предназначението на услугите за независимата икономическа дейност на ревизираното дружество съгласно чл. 69 ЗДДС.

По отношение на фактура № 311/11.12.2017 г. при ревизията "Енджиен бит" ЕООД е представило договор от 04.10.2017 г. и приемо - предавателен протокол от 27.11.2017 г. за изработка на 4 бюра с чекмеджета, секции за голяма зала и кабинет и бюро за секретарка на обща стойност 8 400 лева с ДДС.Иността на приемо - предавателния протокол от 22.11.2017 г. е оспорена по реда на чл. 193 ГПК относно автентичността на подписа, положен от И. А. за предал. При разпита в с. з. на 03.12.2020 г. от св. А. не са събрани показания за авторството на този документ. Представеният в касационното производство протокол от 22.11.2017, е с различно съдържание от протокола, приложен в административната преписка. Тези факти са констатирани от съдебно - счетоводната експертиза, но не установяват действително извършване на услуги по изработка на мебели и използването им в облагаемата дейност на дружеството.

По аналогични съображения и фактически установявания, следва да се приемат за законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд по доставката с предмет "по договор" от Астра билдинг 2009 ЕООД предмет на фактура 1711/08.12.2017 г. на стойност 9 600 лева с ДДС. От ревизираното лице за тази доставка са представени договор от 27.09.2017 г. и приемо - предавателен протокол от 20.11.2017 г. за СМР на адрес гр. С., ул. Кожух планина № 9, магазин 1.2 - полагане на декоративна мазилка и др. Истинността на протокола от 20.11.2017 г. е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, но св. И. А., който представлява и трите дружества - доставчици, не е дал показания относно авторството на този документ. В касационното производство за първи път се представя приемо - предавателен протокол от 20.11.2017г., между същите страни, но с различно съдържание, от този в преписката. Няма данни по делото посочения в договора магазин 1.2, да е свързан с икономическата дейност на ревизираното дружество. Налице е противоречие между обекта, посочен в представените писмени доказателсва и писмените обяснения по чл. 56 ДОПК на управителя на дружеството - касатор, според които СМР от "А. Б 2009" ЕООД са извършени в ателие 6Ф на ул. "Кожух планина" № 9. По тези съображения следва да се приеме, че при отхвърляне на жалбата и в тази част, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.

По ЗКПО:

При липса на доказателства за реално осъществени услуги, разходите в размер на 62 300 лева, отчетени по процесните фактури се явяват документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 ЗКПО и не се признават за данъчни цели. Поради това изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на извършеното преобразуване на ФР за 2017 г. и установеното задължение за КД за този период и съответните лихви са законосъобразни. По отношение на лихвите върху авансови вноски по ЗКПО, в касационната жалба липсват конкретни оплаквания. Съдът е преценил основанието и размера на определените задължения и е приложил правилно материалния закон.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че съдебното решение в обжалваната част е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация в размер на 1199 лева на основание чл. 161, ал.1 ДОПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба "Енджиен бит" ЕООД, гр. М., в частта, в която се обжалва решение № 565/17.12.2020 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 296/2020 г. за установени задължения за лихви по ЗКПО за 2016 г., в размер над 2003.69 лева до 2 834.24 лева.

ПРЕКРАТЯВА производство по адм. дело № 2259/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 565/17.12.2020 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 296/2020 г. в останалата обжалвана част,

ОСЪЖДА "Енджиен бит" ЕООД, гр. М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1 199 лева разноски за касационното производство.

Решението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба и се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7 -дневен срок от съобщението до страните.

Решението в останалата част е окончателно.