Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

С., 11.12. 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 4813/2017година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Я. Ц., чрез адв. К. К., против решение № 193/18.08.2017г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в. гр. д. № 233/2017г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 200/14.09.2017г., с което след отмяна на решение № 106 от 06.03.2017г., постановено по гр. д.№ 375/2016г. на Русенския окръжен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Я. Ц. срещу Ж. М. К. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на апартамент № 10-мезонет, находящ се в [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 4 -ти жилищен и 5-ти мансарден.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материални и процесуални норми и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

Ответната страна Ж. М. К., в писмен отговор, чрез адв. Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 229 от 30.03.2018г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол. Допускането е обосновано с основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по обуславящите изхода на спора въпроси: 1.) „Допустимо ли е в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за...