№ 960

София, 07.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 2758/2018 год.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – С. против решение № 949/ 19.04.2018 год., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 5056/2017 год.,в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на С. А. Х. на основание чл.2,т.1,т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.301,ал.2 вр. ал.1вр. чл.20,ал.2 НК в размер на 12 000 лв.,ведно със законната лихва, считано от 29.06.2016 год. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално правния въпрос относно задължението на съда да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г., в т.3 и т.11 на ТР № 3/2005г. по т. д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.Сочи се същото основание и по материално-правния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.Позовава се на три решения на ВКС.

Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор и не взима становище.

Върховният...