Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. К. О. и И. К. О., представлявани от адв. П. В., срещу определение № 260228 от 09.08.2021г. по в. т.д. № 641/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е изменено постановеното въззивно решение в частта за разноските, като на частните жалбоподатели са присъдени разноски за водене на делото за двете инстанции в размер на 1740 лева, вместо на 3840 лева. Подадена е и частна жалба от В. Б. М. и Е. С. М., представлявани от адв. Л. Ш., срещу същото определение в частта, с която присъдените на частните жалбоподатели разноски са намалени от 4998 лева на 2488,35 лева.

Частните жалбоподатели Т. К. О. и И. К. О. поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че адвокатското възнаграждение в размер на 2100 лева е следвало да бъде претендирано по т. д. № 262/2019г., без да съобрази, че това производство по иск на постоянния синдик на „М.“ ЕООД е било прекратено като образувано по-късно от производството по настоящото дело, по което постоянният синдик е конституиран като съищец. Твърдят, че двете дела имат един и същи предмет, като въпреки прекратяването му производството по т. д. № 262/2019г. се е развило по настоящото дело. Поради това молят определението в обжалваната от тях част да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 3840 лева.

Частните жалбоподатели В. Б. М. и Е. С. М. поддържат, че обжалваното определение е неправилно и постановено без запознаване с приложенията по делото. Твърдят, че искането на А. Н. И. е било само за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът е преценил като неоснователно, но е намерил, че възнаграждението за въззивната инстанция в размер на 2510 лева изобщо не се дължи, тъй като не са представени доказателства да е уговорено и платено. Сочат, че на стр.26 от въззивното дело е приложен договор за правна помощ с договорено възнаграждение в размер на 2510 лева и изрично вписване, че същото е заплатено в брой в деня на сключване на договора за правна помощ. Поради това молят определението в обжалваната от тях част да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 4998 лева.

Ответницата А. Н. И. не представя отговор на частните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното:

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че присъденото с решението на ответниците В. и Е. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева за първа инстанция е под установения минимум по Наредба № 1/2004г., а възнаграждението за втора инстанция в размер на 2510 лева е малко над този размер, поради което е намерил за неоснователно възражението за прекомерност по отношение на тях. Приел е обаче, че не са представени доказателства за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2510 лева, поради което същото е неоснователно присъдено. С оглед на това е достигнал до извод, че разноските на тези ответници следва да бъдат намалени до 2488 лева, от които 2100 лева - адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 388,35 лева – държавна такса за въззивна инстанция. Приел е още, че заплатеното от Т. и И. О. адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева по т. д. № 262/2019г. на ВОС е следвало да бъде претендирано по това дело, а не по настоящото дело, поради което не следва да им се присъжда като разноски. С оглед на това е достигнал до извод, че на тези ответници следва да се присъдят разноски в размер на 1740 лева, от които 990 лева – разноски за първа инстанция и 750 лева – разноски за въззивна инстанция.

По частната жалба на Т. К. О. и И. К. О.:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на А. Н. И., с която е предявен против „М.“ ЕООД, В. Б. М., Е. С. М., Т. К. О. и И. К. О. иск с правно основание чл.649 ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД за обявяване по отношение на ищцата и на всички кредитори на масата на несъстоятелността на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 42, том I, рег. № 809, дело № 41 от 11.04.2014г. на нот. К.Пс район на действие ВРС, вписан като акт № 120, том XVIII, дело № 3684/2014г., вх. рег. №7397/11.04.2014г. С определение № 908 от 12.03.2019г. като съищец е конституиран постоянният синдик на„М.“ ЕООД /н./ Г. П. С..

По делото не е спорно обстоятелството, че производството по т. д. № 262/2019г. на ВОС, което според твърденията в частната жалба е било образувано по иск на постоянният синдик на „М.“ ЕООД /н./ Г. П. С. със същия предмет, е прекратено с влязло в сила определение, каквато констатация се съдържа и в изготвения от първоинстанционния съд доклад.

Искането на ответниците О. за присъждане и на разноски в размер на 2100 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по т. д. № 262/2019г. на ВОС, е неоснователно. При отхвърляне на предявените искове на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски. В случая обаче искането на тези ответници е за присъждане на разноски, направени по друго дело, което е прекратено с влязло в сила определение като по-късно заведено спрямо производството по настоящото дело. Направените по прекратеното дело разноски нямат характера на разноски по настоящото дело, независимо от идентичността на предмета на двете производства, тъй като в случая не е налице съединяване на двете дела. Поради това е правилен изводът на въззивния съд, че ответниците е следвало да претендират по т. д. № 262/2019г. на ВОС направените по него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения частната жалба на Т. К. О. и И. К. О. е неоснователна и въззивното определение следва да бъде потвърдено в обжалваната от тях част.

По частната жалба на В. Б. М. и Е. С. М.:

Неправилен е изводът на въззивния съд, че по делото не са представени доказателства за уговаряне и заплащане на претендираното от тези ответници адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2510 лева. Видно от представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л.26 от въззивното дело, за осъщественото от адв. Л. Ш. процесуално представителство на В. и Е. М. във въззивното производство е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2510 лева, като в договора е посочено, че договореното възнаграждение е платено в брой. Поради това и с оглед изхода на делото на тези ответници следва да се присъдят и направените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2510 лева.

Неоснователно е направеното от ищцата А. Н. И. възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2510 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС с оглед цената на предявения против тези ответници иск, възлиза на 2321 лева, с оглед на което заплатеното от тях възнаграждение надвишава този размер само със 189 лева. Поради това и при съобразяване на значителната правна и фактическа сложност на спора искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

По изложените съображения въззивното определение в обжалваната от ответниците М. част следва да бъде отменено и искането на ищцата И. за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените на тези ответници разноски следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260228 от 09.08.2021г. по в. т.д. № 641/2020г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е изменено решение № 260080 от 13.05.2021г. по в. т.д. № 641/2020г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските, като А. Н. И. е осъдена да заплати на Т. О. и И. О. сумата 1740 лева вместо 3840 лева – разноски за водене на делото в двете инстанции.

ОТМЕНЯ определение № 260228 от 09.08.2021г. по в. т.д. № 641/2020г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е изменено решение № 260080 от 13.05.2021г. по в. т.д. № 641/2020г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските, като А. Н. И. е осъдена да заплати на В. М. и Е. М. сумата 2 488,35 лева вместо 4 998 лева – разноски за водене на делото в двете инстанции, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. И. за изменение на решение № 260080 от 13.05.2021г. по в. т.д. № 641/2020г. на Варненски апелативен съд в частта, с която А. Н. И. е осъдена да заплати на В. Б. М. и Е. С. М. разноски за двете инстанции в размер на 4998 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: