О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50017

гр. София, 27.03.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 2154 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. К. О. и И. К. О., представлявани от адв. П. В., срещу определение № 260228 от 09.08.2021г. по в. т.д. № 641/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е изменено постановеното въззивно решение в частта за разноските, като на частните жалбоподатели са присъдени разноски за водене на делото за двете инстанции в размер на 1740 лева, вместо на 3840 лева. Подадена е и частна жалба от В. Б. М. и Е. С. М., представлявани от адв. Л. Ш., срещу същото определение в частта, с която присъдените на частните жалбоподатели разноски са намалени от 4998 лева на 2488,35 лева.

Частните жалбоподатели Т. К. О. и И. К. О. поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че адвокатското възнаграждение в размер на 2100 лева е следвало да бъде претендирано по т. д. № 262/2019г., без да съобрази, че това производство по иск на постоянния синдик на „М.“ ЕООД е било прекратено като образувано по-късно от производството по настоящото дело, по което постоянният синдик е конституиран като съищец. Твърдят, че двете дела имат един и същи предмет, като въпреки прекратяването му производството по т. д. № 262/2019г. се е развило по настоящото дело. Поради това молят определението в обжалваната от тях част да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 3840 лева.

Частните...