Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на Д.М, чрез адв. Д.Д, против решение № 73 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 15/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция над 385.53 лв. до пълно предявения размер от 674.43 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и в частта за разноските.
Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че решението противоречи на събраните по делото доказателства и материалния закон. Претендира разноски.
Ответната страна – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е осъдена да заплати на Д.М сумата от 385.53 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 10002/09.02.2018 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол“ – Ю. Б, гр. П.. Административният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ИАРА.
Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания.
Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 10002/09.02.2018 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол“ – гр. П., Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на ИАРА на Д.М на основание чл. 86 от ЗРА (ЗАКОН ЗЗД РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) (ЗРА) било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за осъществено административно нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗРА и „глоба“ в размер на 1000 лв. за осъществено административно нарушение по чл. 50, ал. 3 ЗРА и е постановено отнемане в полза на държавата предмета на нарушението: каракуда – 254 кг., бяла риба – 42 кг., шаран – 10 кг. На основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА на Д.М е наложено обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в общ размер на 5980 лв. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 317/25.06.2018 г. по а. н.д. № 249/2018 г. по описа на Районен съд - Кърджали, Районният съд е отменил НП, издадено срещу ищеца, в частта, с която е наложено обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси, в общ размер на 5980 лв. Със същото решение РС е потвърдил наказателното постановление, с което за нарушения на чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА и чл. 50, ал.3 от ЗРА, на основание чл.86 от същия закон, на Милушев са наложени две административни наказания от по 1 000 лв. и е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението: каракуда – 254 кг., бяла риба – 42 кг., шаран – 10 кг. Решението по това дело, в частта, с която се потвърждава процесното НП, е обжалвано пред АдмС – Кърджали, като с Решение № 158/13.11.2018 г. същото е оставено в сила.
Пред първоинстанционния съд е установено, че в кориците на а. н.д.№249/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали е бил приложен Договор за правна защита и съдействие и подписано пълномощно. В този договор е записано, че е платено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 900.00 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че искът следва да се уважи в частта до 385.53 лв., съобразно отменената част от наказателното постановление, и е отхвърлил в частта до предявения размер от 674.43 лв.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
В процесния случай правилно АС Кърджали е приел, че при частичн отмяна на наказателно постановление по съдебен ред, е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Размерът на обезщетението е правилно определен, като е съобразено, че е отменено само предвиденото с НП обезщетение, а трите административни нарушения, съответно наказанията за тях са потвърдени.
С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Поради това не са налице основания за частична отмяна на решението в частта за присъдените пред първата инстанция разноски.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски на страните не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 15/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали в обжалваната му част. Решението е окончателно.