Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Дряново, чрез адв.. Д като процесуален представител, срещу решение №212 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело №275/2018 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменена Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 39 от 30.01.2012 г. на Общински съвет Дряново. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е нарушено уреденото в чл. 187, ал. 2 АПК правило за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт и се позовава на наличието на друго висящо адм. дело. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли подаденият срещу подзаконовия нормативен акт протест.
Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура Габрово не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че протестираната Наредба е издадена от компетентен орган, при наличие на изискуемите от чл. 27 ЗМСМА кворум и мнозинство, в предписаната писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила към датата на приемането й, изразяващи се в липсата на мотиви/доклад към проекта на подзаконовия нормативен акт в разрез с правилата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (в относимата редакция). Изложил е съображения и за неспазване на чл.28, ал. 2 ЗНА, тъй като публикуването на проекта не може да санира допуснатото нарушение. Посочил е, че неспазването на законово изискване за обосновано и ясно посочване на причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят с промяната на нормативната уредба, финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, очакваните резултати и анализ на съответствието с правото на ЕС, като краен резултат не позволява на заинтересованите лица да придобият знание и възприятие защо, с каква цел и как ще се отрази на правата им приемането на предложения проект на нормативен акт.
Решението е недопустимо в частта, в която са отменени разпоредбите на чл. 40, чл. 53, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 8 от процесната наредба по следните съображения:
В протеста, въз основа на който е образувано производството по настоящото дело, прокурорът при Окръжна прокуратура Габрово е изложил аргументи единствено за нарушаване на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, приет с решение № 39 от 30.01.2012 г. на Общински съвет Дряново, при позоваване на мотивите на влезли в сила съдебни решения по адм. дело № 29/2017 г. и адм. дело № 241/2017 г. на Административен съд Габрово, с които са отменени разпоредбите на чл. 40, чл. 53, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 8 от същата Наредба, приета с посоченото решение. Това обстоятелство се установява от приетите в първоинстационното производство съдебни актове. Отмяната на посочените норми е отразено и в представената по делото действаща редакция на Наредбата.
Производството по оспорване на нормативни административни актове е регламентирано в разпоредбите на раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове” от глава десета на дял трети от АПК. Според правилото на чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а според на ал. 2 от същия член последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. Противно на приетото от съда в случая е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 187, ал. 2 АПК за допустимост на производството по оспорване на трите разпоредби. Същите вече са били предмет на съдебен контрол. Последващото оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо спрямо нормите, които вече са отменени, независимо от обстоятелството, че в случая се протестира Наредбата в цялост. Законодателят изрично е установил правилото за еднократност на оспорването. Съдебните решения, с които цитираните три разпоредби от Наредбата са отменени, имат действие по отношение на всички. С оглед изложеното предвид разпоредбата на чл. 187, ал. 2 АПК, която ограничава повторното оспорване на подзаконовия нормативен акт на същото основание, протестът в тази част е бил недопустим и е следвало да бъде оставен без разглеждане. Предходното оспорване, също по протест на прокурора, е процесуална пречка за допустимост на производството по повторно оспорване на разпоредбите на чл. 40, чл. 53, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 8 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 39 от 30.01.2012 г. на Общински съвет Дряново. Като го е разгледал по същество в тази част, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото в тази част – да се прекрати.
Решението е неправилно в останалата му част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неговата необоснованост.
В изпълнение на дадените от съда указания общинският съвет е представил по делото актуална, действаща редакция на Наредбата, както и доказателства за извършени след приемането й изменения и допълнения.
Протестът на прокурора от Окръжна прокуратура – Габрово е мотивиран единствено със съображения за неспазване на действащите към момента на приемане на подзаконовия нормативен акт законови изисквания. Видно от приложените обявления и публикация в Държавен вестник съобщението по чл. 188 във вр. с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК е за подадено оспорване по този протест срещу Наредбата, приета от Общински съвет Дряново с решение № 39 от 30.01.2012 г. В първоинстанционното производство Наредбата е представена освен в първоначалната й редакция, предмет на протеста, така и в нейната актуална, сега действаща редакция. От съдържанието на последната се установява, че Наредбата е изменяна и допълвана с последващи решения на общинския съвет, както следва: от 21.06.2012 г., с което е отменен раздел V от глава III; от 10.04.2014 г., с което е изменен чл. 57, ал. 4 и от 24.07.2014 г. В обжалваното решение не са изложени фактически и правни съображения в тази насока.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е дал указания на подателя на протеста да уточни предмета на оспорване, а именно: дали се оспорват единствено приетите с решение № 39 от 30.01.2012 г. разпоредби на Наредбата или и тези, изменени и допълнени с посочените по - горе решения на общинския съвет. В случай, че протестът се поддържа относно отмяната на Наредбата в първоначалната й редакция и доколкото някои от разпоредбите са отменени и изменени, то част от приетите текстове към 30.01.2012 г. вече не са действащо право, поради което не могат да бъдат предмет на съдебна проверка за законосъобразност. В тази хипотеза не би бил налице правен интерес от подаването на протеста, след като защитата, която се търси всъщност се свежда до отмяната на разпоредбите в първоначално оспорената редакция и премахването им от позитивното право, което вече е осъществено. В случай, че Наредбата се оспорва в актуалната й редакция, то съгласно чл. 150, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 196 АПК в протеста следва да се посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта спрямо действащите към момента за съответните норми изменения. Едва след конкретизиране на предмета на спора при приложение на чл. 158, ал. 3 АПК, съдът е длъжен да извърши проверка на допустимостта на протеста изцяло или частично, след което да направи преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Тази преценка следва да се извърши в съответствие с изискванията на чл. 192а АПК.
Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК в частта, в която е отменена процесната Наредба извън разпоредбите на чл. 40, чл. 53, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 8 от същата, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази му част. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази процесуалните си действия с направените от подателя на протеста уточнения, за които следва да му даде нарочни указания.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №212 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело №275/2018 г. по описа на Административен съд Габрово в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 40, чл. 53, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 8 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 39 от 30.01.2012 г. на Общински съвет Дряново и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение №212 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело №275/2018 г. по описа на Административен съд Габрово в частта, с която е отменена Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 39 от 30.01.2012 г. на Общински съвет Дряново извън разпоредбите на чл. 40, чл. 53, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 8 от нея и
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.