Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 -2020 г.“, гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 срещу Решение №1870 от 26.10.2018 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №1910/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-36-715 от 02.07.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, с което на О. П за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор от 27.05.2016 г. с „П. Б“ ЕООД. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът е приел допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като актът е постановен като подробно са анализирани както констатациите на подателя на сигнала, така и възраженията на общината и са изложени подробни правни изводи. Неправилен счита и мотива на съда за липса в акта на мотиви относно начина на определяне на размера на финансовата корекция и цитира подробно мотиви от акта.

Неправилно съдът е приел за приложима Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейски фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (Методологията, отм. ), а не Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Излага подробно фактите относно действието на двата нормативни административни акта.

Неправилен счита и извода на съда за липса в обществената поръчка на такива съществени пороци, които без съмнение ще доведат до възникване на финансова загуба. Съдът не е отчел спецификата на установените нарушения и чл. 72, ал. 3 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Сочи, че не е налице нормативно изискване за доказване на точното финансово изражение на нарушението за бюджета на Съюза.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на О.П.П окончателен контролен доклад за Програмен период 2007 – 2013 г. и декларация за приключване. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт А. С.

2. Ответникът по касационната жалба – О. П, счита същата за неоснователна.

Правилно съдът е приел липса на мотиви у оспорения акт относно извършените нарушения, което е и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилен е и изводът на съда за неустановено негативно финансово влияние на приетите нарушения върху бюджета на Съюза, както и за липса на мотиви относно размера на корекцията. Счита, че в случая е приложима нулева ставка съгласно чл. 6 от Наредбата. Сочи, че по делото не е установен начинът на определяне на основата на корекцията, органът не е доказал, че в нея не е включено и националното финансиране и неправилно е начислен данък върху добавената стойност.

Правилен счита извода на съда за приложимост на Методологията отм. , а не на Наредбата, тъй като именно Методологията отм. е действащият акт към датата на извършване на нарушението. Позовава се на чл. 14, ал. 1 и 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Правилен е и изводът на съда за липса на доказателства за конкретна вреда на бюджета на Съюза.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д.Г, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че:

1. На 20.10.2016 г. между О. П и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, BG16RFOP001-2.001-0142-C01, за проект „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, намиращи се в гр. П. – 2“ на стойност 1 660 665,55 лв. при 100% финансиране от средствата по Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

2. На 14.01.2016 г. кметът на О. П обявява обществена поръчка с предмет „Рамково споразумение за избор на изпълнител за изготвяне на обследвания на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 (т. 1 – 5), ал. 3 и 4 ЗУТ и съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж и обследване на енергийната ефективност на сгради в гр. П.“.

В приетата с утвърдената документация методика е определен критерий за оценка на офертите – „икономически най-изгодна оферта“, получена въз основа на комплексна оценка на три показателя: техническо предложение за изпълнение на поръчката – Тп, 55 точки; срок за изпълнение на един обект – Ср, 10 точки; предлагана цена – Пц, 35 точки. За показателя Тп възложителят е приел оценяване съобразно степента на съответствие на офертата с определени изисквания съответно с 55, 25 и 10 точки. Изискванията са публично достъпни на електронната страница на общината - https://e-uslugi.pomorie.bg:7443/proc/ZopView.aspx?DosieID=237.

3. На 27.05.2016 г. О. П сключва договор с избрания за изпълнител „П. Б“ ЕООД с предмет „Изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 (т 1 – 5), ал. 3 и 4 ЗУТ и съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж и обследване на енергийната ефективност на сгради“ на седем обекта при цена съгласно ценовото предложение от 6,58 лв./м2 (разгъната застроена площ).

4. На 09.05.2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ уведомява О. П за получен сигнал за нередност и откриване на процедура за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с „П. Б“ ЕООД за нередности по т. 9 и 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП, отм. ) и на чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. . 5. На 22.05.2018 г. О. П представя възражение.

6. На 02.07.2018 г., с Решение №РД-02-36-715, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ определя на О. П финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договора с „П. Б“ ЕООД за нередност по т. 9 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. и финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по същия договор за нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за нарушение на чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. като на основание чл. 7 от Наредбата налага една финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договора с „П. Б“ ЕООД.

7. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-902 от 25.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на неговата цел.

Съдът приема, че член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1983/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013) във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ дава определение на понятието „нередност“, а от мотивите на органа „не се установява от действията на бенефициера, квалифицирани като нередност от административния орган да „има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза“. Актът не съдържа мотиви, обосноваващи нередност по т. 9 и 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, „а такива, които биха били относими в производство по оспорване на извършената обществена поръчка“, като изрично е посочено, че решението за избор на изпълнител не е обжалвано.

По отношение на установеното нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП отм. съдът приема, че ръководителят на Управляващия орган има правомощието да следи за законосъобразното разходване на средствата от европейските фондове, но в тази си дейност „не следва да ограничават възложителите в тяхната оперативна самостоятелност в рамките на закона“. „Право само и единствено на възложителя е в рамките на закона да определи показатели и методика за оценка, които в най-голяма степен гарантират, че ще получат нужната им услуга, получавайки най-големи гаранции за точното и качествено изпълнение, при възможно най-добри условия. Дадените в методиката указания трябва да могат да се приложат от експертите – членове на комисия, която се назначават от възложителя с оглед на тяхната компетентност.“ Както и че „Пренебрегването на експертност в оценяването на практика обезсмисля участието на специалистите по материята, тъй като крайните резултати биха могли да се получат и от неспециалисти, на базата на математически изчисления при използване данните от офертите на кандидатите, но такъв подход би бил лишен от професионализъм и компетентно мнение.“

По отношение на това нарушение съдът приема, че „Пространното и многословно изложение не заменят липсата на мотиви, които недвусмислено да сочат за такива съществени пороци при провеждане на обществена поръчка, които без съмнение водят или ще доведат до възникване на финансова загуба.“

По отношение на нарушението по чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. съдът приема, че „Констатациите на органа, освен декларативно заявени, не са подкрепени от аргументи, които биха имали негативен ефект върху проекта, в посока финансова загуба“, тъй като органът не „коментира липсата на правоспособност от спечелилия участник или друг порок, водещ до констатираната нередност, а една пропусната възможност за отстраняване на участник в търга, поради наличие на хипотетичен финансов ефект и евентуална възможност, неговата оферта да е с по-добри финансови и технически показатели.“ Съдът приема също, че „Посочването на възможен финансов ефект (какъв е неясно) не освобождава УО от задължението да посочи с какви и с колко тези показатели са по-добри от тези на спечелилия участник и съответно да установи конкретна вреда или потенциална възможност за нанасяне на такава от отстраняването на конкретния участник.“

Въз основа на горното съдът приема, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че органът неправилно е приложил т. 9 и 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, а не Методологията отм. , тъй като процесната обществена поръчка е открита с решение на 14.01.2016 г., когато е била действаща Методологията отм. .

Съдът приема, че органът не е доказал наличието на вреда за бюджета на Съюза, тъй като „не е достатъчно бланкетното“ и „общо заявяване“ от органа за наличието на вреда, „а е необходим задълбочен анализ на констатираните пороци“. Органът не е доказал, че твърдяните нарушения „са създали предпоставки да не бъде класирана икономически най-изгодната оферта“ „най-малкото поради липсата на съпоставка на ценовите оферти“.

Съдът приема, че „липсват мотиви и за начина, по който е определен размера на финансовата корекция“. Липсата на „валидна обосновка в решението, без такава да се съдържа и в административната преписка е съществен процесуален пропуск, съставляващ отменително основание за оспорения административен акт.“

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

1. По приетия от съда порок на оспорения акт:

Мотивите на обжалваното съдебно решение досежно дефиницията за нередност и приложимия закон налагат съдът да посочи следното:

Правоотношенията във връзка със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са предмет на споделено управление между Съюза и държавите членки. Поради това основната част от материалноправните правоотношения във връзка със средствата е регламентирана в актове на правото на Съюза. Основен акт за програмния период 2014 – 2020 г., в рамките на който се осъществява проектът, предмет на оспореното решение на органа, е Регламент №1303/2013. С оглед на това правилно съдът е приел, че дефиницията за нередност е дадена в член 2, точка 36 от Регламент №1303/2013, но неправилно приема, че дефиницията на нередност е регламентирана „във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ“. Член 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ регламентира процедурата по нередност, а не дава дефиниция на понятието „нередност“. Фактът, че администрирането на нередност и извършването на финансова корекция са регламентирани в един раздел не води до извод, че разпоредбата за администриране на нередност е дефиниция на нередност, още повече, че такава, след като е дадена в регламент на правото на Съюза, с оглед на член 288, параграф 2 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) не би следвало и да се дава в национална разпоредба с оглед на факта, че регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки.

Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт не съдържа мотиви, които да обосновават нередност по т. 9 и 14 от Наредбата, поради което приема, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изискването за мотивиране – фактическо и правно, на всеки един индивидуален административен акт е изискване към неговата форма – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а не е административнопроизводствено правило. Административнопроизводствените правила са обвързани и обусловени, визирани в правна норма, действия на административния орган и на страните, които осъществявани при спазване на установените принципи и условия обезпечават развитието на производството като динамичен фактически състав и постигането на неговата цел - издаването на законосъобразен акт. Изискването за фактически и правни основания на административния акт не е правило за развитие на производството, а изискване към формата на самия акт. С оглед на това, тогава, когато един акт няма никакви фактически и правни основания или те са абсолютно неотносими към неговия предмет е налице нарушение на изискванията за форма, а не нарушение на административнопроизводствените правила. Тогава, когато сочените от органа правни и фактически основания са несъответни на доказателствата по делото е налице материална незаконосъобразност на акта.

С оглед на горното изводът на съда за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липса на мотиви е неправилен.

От мотивите на първоинстанционният съд е видно, че той приема за неосъществени от бенефициера сочените от органа нередности.

2. По нередността за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП отм. :

Безспорно е, че възложителят е този, който най-добре знае потребностите, които е необходимо да задоволи чрез разходването на предоставения му публичен финансов ресурс. И. поради това на него законодателят е предоставил възможността да определи обекта на обществената поръчка – чл. 3 ЗОП отм. , вида на обществената поръчка – чл. 5 ЗОП отм. , предмета на обществената поръчка, а за да му гарантира постигне на възможно най-добрия с оглед на интереса резултат, му е предоставил и възможността – при критерия икономически най-изгодна цена, да създаде и използва методика за определяне на комплексна оценка на офертата – чл. 28, ал. 2 ЗОП отм. , Но тази свобода на възложителя не е безгранична. Тя е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 1 и чл. 28а ЗОП отм. .

Ръководителят на Управляващия орган, с оглед на член 143, параграф 1 и 2 във вр. с член 125, параграф 4 от Регламент №1303/2013, отговаря за финансовото управление и контрола на оперативната програма и носи отговорност за разследването на нередностите и извършването на необходимите финансови корекции. С оглед на това мотивите на съда за липсата на правомощие на ръководителя на Управляващия орган да извърши контрол за спазване на законосъобразността, т. е. на границите на оперативната самостоятелност на възложителя, при разходване на средствата по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, са несъответни на нормативната уредба. Фактът дали проверяваната обществена поръчка е била или не е била предмет на съдебен контрол по реда на чл. 120 ЗОП отм. , съответно чл. 196 ЗОП, сам по себе си, е ирелевантен за правомощието на ръководителя на Управляващия орган да извърши контрол за законосъобразност на проведена от бенефициер обществена поръчка. Този факт има значение само тогава, когато конкретното нарушение е било предмет на контрол пред Комисията за защита на конкуренцията и съответно пред съда и е налице влязъл в сила акт, който в контекста на оспорения акт се произнася точно по това нарушение.

В случая касаторът е упражнил правомощието си за проверка наличието на предпоставката за предоставяне на финансовите средства по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ – спазването на правото на Съюза и на свързаното с него национално право. При тази проверка органът е констатирал, че утвърдената от бенефициера методика за оценка на показател Пз е в нарушение на чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП отм. , Изискванията на трите разпоредби задължават бенефициера да утвърди указания за определяне на оценката по всеки показател, които дават възможност да се оцени нивото на изпълнение в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническата спецификация, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения и да се осигури на кандидатите достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката на качествените показатели, които са количествено неопределими.

Видно от утвърдената от бенефициера методика за показател Тп, който е качествен, той е предвидил три степени за оценка като втората степен е налице, когато предложението съдържа поне едно от шест посочени обстоятелства, а третата – поне едно от посочени пет. Съгласно документацията – „Указания за определяне на оценката по всеки показател. А. Техническо предложение за изпълнение на поръчката – Тп“, преди да премине към оценяване на офертите по критериите на показателя се проверява отговарят ли офертите на изискванията и обезпечават ли „качественото изпълнение на поръчката“ като се проверяват представените „организационна структура, разпределение на експертния състав, методология и график“. На „този етап от участие се отстраняват офертите на участниците, които не отговарят на изискванията на възложителя, видно от представената техническа оферта“.

При така регламентираната проверка преди оценката по подпоказатели, в подпоказателя, за който се дават 10 точки, видно от методиката, се оценява предложение за организационна структура, което „не е достатъчно коректно и задълбочено, като липсва обезпечение на една или повече дейности чрез вменяването й на конкретен експерт или за един или повече експерти не са вменени конкретни задължения и отговорности“, както и график, който съдържа „само част от набелязаните в методологията дейности/поддейности и същите не са съобразени с нормативно определената им последователност“. И двата елемента, с оглед на посоченото, не водят до несъответствие с предварителните изисквания, т. е. офертата не подлежи на отстраняване. Но от това описание следва, че има дейности, чието непосочване в техническото предложение е основание за отстраняване. Такива дейности не са посочени в общата част на указанието, макар в него да е казано, че се проверява дали предложенията „обезпечават качествено изпълнение на поръчката“. Следователно, от една страна в общата част на указанието е посочено, че се извършва не само проверка за наличие на задължителните елементи на техническото предложение, а и за обезпечаването на исканото качество, от друга – не е посочено кое е това, което при тази проверка обезпечава исканото качество и кое не, а от трета – посочено е, че липсата на дейности, които не са основание за отстраняване, са основание за оценяване с 10 точки. Съвкупната преценка на така поставените изисквания не дава яснота кои от дейностите са основание за отстраняване, понеже не обезпечават исканото качество, и кои не са основание за отстраняване, но са основание за оценяване с 10 точки.

Като изискване е поставено и представянето на линеен график, който трябва да „включва подробен и максимално детайлен линеен график за изпълнение на дейностите по настоящата поръчка, съобразен с предлагания срок на изпълнение на един обект“ и „да бъде в унисон с организационната структура, разпределението на експертния състав и методологията за изпълнение на поръчката“.

Независимо от това условие при оценка на степента на съответствие по подпоказателя, за който се дават 10 точки, бенефициерът е приел оценяване на график, в който „Участникът не е отразил пълния състав на екипа си“. Това, в контекста на изискването за „обезпечаване на качественото изпълнение на поръчката“ и на изискванията към линейния график значи, че се оценява техническо предложение, което не съответства на изискванията.

В подпоказателя, оценяван с 25 точки, бенефициерът е приел, че ще оценява предложение, в което при обезпечаване на една или повече дейности или при описание на функциите на един или повече от експертите „са допуснати пропуски/непълноти, констатирани от членовете на оценителната комисия“, които не дават основание да се приеме, че „участникът не може да изпълни предмета на поръчката и че техническата му оферта не отговаря на предварително обявените изисквания“. Но както бе посочено, в указанията не е регламентирано кои дейности или функции на експертите „обезпечават качественото изпълнение на поръчката“ и с оглед на това тяхната липса е основание за отстраняване, и кои не влияят на качественото изпълнение. Последното от своя страна поставя въпроса за значението, което изобщо този пропуск има за постигане на целта на поръчката – качественото изпълнение на нейния предмет.

При така регламентираното оценяване на техническите предложения е обоснован изводът на органа, че изискванията на чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП отм. не са спазени, тъй като не е ясно кои са тези дейности, които обезпечават качественото изпълнение на поръчката и които са тези дейности, които не се отразяват на качественото изпълнение на поръчката, поради което предложението не следва да бъде отстранено, но ще бъде оценено с 10, съответно с 25 точки.

В дадените от бенефициера указания на използваните понятия е дадена дефиниция и на понятията „конкретно“ и „схематично“ като последното е описано като „предложение/описание, което не е конкретно“, но има и дефиниция на понятието „недостатъчно конкретно“. Последната дефинира като „недостатъчно конкретно“ предложение това, което „се ограничава единствено до тяхното (вероятно на елементите, включени в дефиницията за „конкретно“) просто изброяване“, без да са добавени поясненията, които правят предложението „конкретно“, което прави неясно съдържанието на понятието „схематично“, тъй като за него не остава нищо, което да е извън „недостатъчно конкретно“. Последните две понятия са основание за определяне на различна оценка. Това прави обоснован извода на органа за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 28а, ал. 3, т. 1 и 2 ЗОП отм. .

Органът приема, че бенефициерът оценява описанието и пълнотата на представената информация. Конкретно сочи, че в подпоказателя, оценяван с 10 точки, възложителят оценява „методологията за изпълнение на някоя от дейностите по изпълнение на договора и предложените методи“, която е „описана схематично и не е достатъчно за качественото изпълнение на предмета на обществената поръчка“. А в подпоказателя, оценяван с 25 точки, оценява „предложената методология и дейностите в нея“, които са „добре описани“.

От одобрената методика за оценка на бенефициера е видно, че сочените от органа изисквания действително фигурират в методиката, а съдържанието им безспорно сочи на оценяване не на съдържанието на предложението, а на начина на неговото описание. Така избраният начин на описание на оценката на качествените показатели прави неясен за потенциалните участници критерият за оценка, тъй като не е ясно предварително какъв е критерият за схематично описание, с оглед на изложеното по-горе досежно съдържанието на понятието „схематично“, и какъв е критерият за оценка на предложение, което е „добре описано“. Това прави обоснован извода на органа за нарушение на чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП отм. .

Видно от изложеното утвърдената от бенефициера методика за оценяване на техническото предложение не съответства на законовите изисквания. Фактът, че членове на оценителната комисия са лица с професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката, с оглед на изискването на чл. 34, ал. 2 ЗОП отм. , не е сам по себе си основание за приемане липсата на нарушение, защото показателите за оценка трябва да бъдат съответни на законовите изисквания и формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и за да могат „всички разумно информирани и полагащи обичайна грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин“ – решение от 10 май 2012 г., Комисията с/у К. Н, С-369/10, EU:C:2012:284, т. 88, mutatis mutandis решение от 16 февруари 2012 г., Costa, С-72/10 и С-77/10, EU:C:2012:80, т. 73.

Нарушението на чл. 28а, ал. 1, т. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП в конкретния случай е и нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. и в частност на принципите на публичност, прозрачност и равенство, тъй като критериите за подбор трябва „първо, да позволяват на всички оференти, в разумни граници осведомени и полагащи нормална грижа, да схванат тяхното точно съдържание и да ги тълкуват по един и същи начин, и второ, да дадат възможност на възлагащия орган да провери действително дали офертите на оферентите съответстват на критериите на дадената процедура“ – решение от 22 юни 2017 г., С-49/17, Unibet, EU:C:2017:491, т. 46, както и решение от 4 декември 2003 г., EVN, EU:C:2003:651, т. 56 и 57.

Методика, в нарушение на чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП отм. , е нарушение на националното право, свързано с правото на Съюза, осъществено от икономически оператор, за което „не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“ – решение от 14 юли 2016, Wrocіaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в обществената поръчка и какви оферти биха подали. Ирелевантен в този контекст е фактът, че актовете по процесната обществена поръчка не са били оспорвани от участниците в нея, тъй като в случая преценката се извършва не по отношение на тези, които са участвали, а по отношение на потенциалните други участници, които биха могли да участват.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за липса на нередност поради нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3, т. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон.

3. По нередността за нарушение на чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. :

Първоинстанционният съд приема, че „констатациите на органа за тази нередност „не са подкрепени от аргументи“. В мотивите на оспорения акт органът твърди, че бенефициерът неправилно е отстранил от участие в обществената поръчка „Икар консулт“ АД на две основания: 1.) непредставяне на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ и 2.) непредставяне на декларации по чл. 51а ЗОП за всички посочени в приложения Списък на инженерно-техническия персонал лица.

3.1. По основанието за непредставяне на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ:

Видно от обявлението на процесната обществена поръчка, бенефициерът е определил нейният предмет като съвкупност от две самостоятелни дейности: дейност 1.) – обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 (т. 1 – 5), ал. 3 и 4 ЗУТ, и дейност 2.) – обследване за енергийна ефективност на сгради. За двете дейности възложителят е поставил в т. ІІІ.2.1. „Изисквания към кандидатите или участниците, включително за вписването им в професионални или търговски регистри“ и в т. ІІІ.2.3. „Технически възможности“, две различни изисквания. За дейност 1.) изисква представяне на удостоверение по реда на наредбата по чл. 166, ал. 2 ЗУТ – Наредба №16-1594 от 13.11.2013 г. за обследване на енергийната ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (Наредба №16-1594) или валиден лиценз за дейността, издаден от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, включително доказателства по чл. 142, ал. 10 ЗУТ или еквивалент или удостоверения за пълна проектантска правоспособност за експертите по всички части, включително доказателства по чл. 142, ал. 10 ЗУТ или еквивалент. За дейност 2.) изисква удостоверение за вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) (ЗЕЕ) или еквивалент.

Отстраненият участник – „Икар консулт“ АД, е представил оферта със заверено копие на удостоверение по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ на икономически субект, когото е посочил като подизпълнител при определен конкретен процент от предмета на поръчката – 40%, и определена точно част от нея – дейност 2.), и това обстоятелство изрично е декларирано в Приложение №1 – „Представяне на участника“.

При тези факти комисията на възложителя е приела, че в случая е налице нарушение на чл. 51а ЗОП отм. , тъй като ресурсът на третото лице, който може да бъде ангажиран, може да бъде само от материално естество и е предложила участника за отстраняване, като бенефициерът го е отстранил.

Процесната обществена поръчка е открита на 14.01.2016 г., поради което и с оглед на §18 ЗОП приложими към нея са разпоредбите на отменения ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). Разпоредбата на чл. 51а, ал. 1 ЗОП отм. , редакция към датата на откриване на процесната обществена поръчка, дава изрично право на кандидата да докаже съответствието си с изискванията за финансово и икономическо съответствие, за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица. Единственото изискване на закона е кандидатът да представи доказателства, че при изпълнение на поръчката ще има на разположение ресурсите на третите лица. Алинея 2 на същата разпоредба регламентира кръга на третите лица, на чиито ресурси кандидатът може да се позове, и това може да бъде всяко лице, независимо от правната му връзка с кандидата. Като конкретен пример за трето лице, на чиито ресурси кандидатът може да се позове е посочен и подизпълнителят.

Но от тази законова разпоредба не може да се обоснове извод, че в конкретния случай, с оглед на предмета на обществената поръчка и декларираното от кандидата, е налице неизпълнение на поставените от възложителя изисквания. В случая очевидно предметът на поръчката изисква регистрация по два различни закона, регламентиращи осъществяването на две самостоятелни дейности – 1.) обследване на съществуващи сгради и изготвяне на технически паспорт за тях и 2.) обследване за енергийна ефективност. Фактът, че съгласно чл. 176в, ал. 4 ЗУТ обследването на енергийната ефективност е част от общото обследване на строежите не променя законовото изискване за специална регистрация на лицата, които могат да извършат двете части на общото обследване.

Ако се приеме, че в тази конкретна хипотеза кандидатът не може да използва друг икономически субект за изпълнение на дейност 2, който притежава исканата годност, следва, че с изискванията си бенефициерът ограничава възможностите за участие само до тези икономически оператори, които притежават едновременно и двете регистрации. Няма правна норма, която да изисква задължително притежаването едновременно и на двете регистрации като предпоставка за законосъобразно осъществяване на дейността по обследване на съществуващи сгради и изготвяне на технически паспорт за тях и по обследване за енергийна ефективност. Напротив, изискванията към лицата, които могат да бъдат регистрирани за извършване на двете дейности, са различни в частта досежно екипа от физически лица (професионална квалификация и опит), с които разполагат и чрез които ще извършват дейността – чл. 176в, ал. 1 във вр. с чл. 166, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 6, ал. 2 от Наредба №РД-02-20-25 от 03.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (Наредба №РД-02-20-25) и чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗЕЕ.

Поставянето на изискване за регистрация и по двата закона от един икономически субект ограничава достъпа на икономически оператори до поръчката без това да е обусловено от нейния предмет. Наред с това бенефициерът не е поставил забрана за ползване на подизпълнители, не е поставил ограничение на вида дейност, която не може да се извършва чрез подизпълнител. Нещо повече. Изрично е посочил, че тогава, когато кандидатът е обединение, което не е юридическо лице, съответствието с критериите за подбор се доказва от един или повече от участниците в обединението, като изискването за регистрация се доказва от участника в обединението, който ще изпълни съответната дейност. Следователно, в тази хипотеза възложителят приема доказването на годност от един от участниците в обединението.

В случая подизпълнителят е надлежно деклариран от участника и по отношение на него възложителят е могъл да осъществи пълен контрол за съответствие с изискванията, което обезпечава легитимната му цел, че кандидатът действително ще е в състояние да изпълни предмета на поръчката.

От гледна точка на възложителя е без значение дали предметът на поръчката ще бъде изпълнен от лица, които се намират в правоотношение, въз основа на договор за постигане на една обща стопанска цел, без да са юридическо лице, или от лица, които са в правоотношение, въз основа на договор за подизпълнител. Релевантното и в двата случая е едно и също – лицето, което ще изпълнява обособената част от предмета на поръчката да отговаря на изискванията за годност, каквото е изискването за вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ. В този случай не става въпрос за „доказване на съответствие“ чрез позоваване на годността на трето лице, а за използване на самото трето лице в качеството му на подизпълнител. Годността е характеристика на самия субект, а не негов ресурс в смисъла на средства и възможности, които от една страна, гарантират тази годност, а от друга – могат да бъдат предоставени на друг субект. Поради това тогава, когато участникът не използва ресурс на трето лице, чрез който да постигне съответствие с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и квалификация, а включва самия притежаващ годността субект в изпълнението на предмета на поръчката, непризнаването на годността на подизпълнителя и отстраняването на участника поради нарушение на чл. 51а ЗОП отм. е в нарушение на чл. 69, ал. 1 ЗОП отм. ,

Неоснователни са доводите на ответника в настоящото производство за промяна на съдебната практика с оглед на Решение №2508 от 27.02.2018 г. на Върховния административен съд по административно дело №13852/2017 г., тъй като в соченото съдебно решение се разглежда възможността за позоваване на професионална квалификация и опит, т. нар. ресурси от „нематериално естество“, докато настоящият казус в тази си част не визира позоваване на компетентност и опит на трето лице, а използването на подизпълнител за конкретно обособена част от предмета на поръчката.

Нарушението на чл. 69, ал. 1 ЗОП отм. в случая е и нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП, тъй като неправомерното отстраняване на участник е пряко нарушение на принципа на равнопоставеност или на равно третиране.

Без правно значение за горния извод, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за да мотивира извода си органът се е позовал и на чл. 63, ал. 1 и на чл. 71 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24). Директива 2014/24 е в сила от 19.04.2014 г., съгласно чл. 93, и е приложима от държавите членки от 18.04.2016 г. Българската държава транспонира Директива 2014/24 в новия ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), в сила от 15.04.2016 г., но съгласно изричната разпоредба на §18 ЗОП процедурите, за които до влизане в сила на закона е взето решение за откриване, се довършват по досегашния ред. Следователно, по силата на национална правна норма действието на отменения закон е продължено по отношение на започналите обществени поръчки, каквато е и настоящата. В такава хипотеза, ако е налице несъответствие на разпоредба от отменения закон с Директива 2014/24, макар да е налице нарушение на правото на Съюза, то няма да бъде в резултат на действие на бенефициера, а на законодателя, тъй като адресат на директивата е държавата, а не бенефициерът. В случая и без позоваването на чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от Директива 2014/24 е налице нарушение на националното право, което е свързано с правото на Съюза, поради което този довод на органа не прави неправилен останалите му доводи за нарушение на чл. 69, ал. 1 ЗОП отм. .

3.2. По основанието за непредставяне на декларации по чл. 51а ЗОП за всички посочени в приложения Списък на инженерно-техническия персонал лица:

В т. ІІІ.2.1.“Изисквания към кандидатите или участниците“, т. 1.13. от обявлението, бенефициерът е поставил изискване за представяне на декларация по чл. 51а ЗОП отм. за ангажираност на експертите. Участникът „Икар консулт“ АД е бил отстранен поради непредставяне на декларации за всички посочени в Списъка на инженерно-техническия персонал (Приложение 8) лица, които предлага да участват в изпълнението на поръчката. По делото не е спорно, че отстраненият участник е представил лиценз по смисъла на §1 от Наредба №РД-02-20-25, който представлява удостоверение по смисъла на чл. 166, ал. 2 ЗУТ, както и представляващият неразделна част от него - чл. 13, ал. 1, т. 5 във вр. с §3 от Наредбата, списък на правоспособните физически лица, от който е видно, че с изключение на три от общо посочените десет лица, седем са включени в списъка му. За останалите три правоспособни физически лица – служители на подизпълнителя, е представена исканата декларация. За да отстрани участника бенефициерът е приел, че от седемте физически лица на участника, включени в списъка му към удостоверението по чл. 166, ал. 2 ЗУТ, само един е на трудов договор, а всички останали осъществяват дейността въз основа на граждански договор и поради това е приел, че те се явяват трети за него лица, за които не е представил исканата декларация по чл. 51а ЗОП отм. .

Както обосновано приема в мотивите на оспорения акт органът разпоредбата на чл. 8, т. 5 и 7 от Наредба №РД-02-20-25 установява, че лицата, при подаване на заявление за издаване на удостоверение, подават декларация от всеки специалист за изричното му съгласие да бъде включен в списъка на консултантите и копие от документ относно вида на правоотношението (трудов или граждански договор) между консултанта и физическото лице. С оглед на така съществуващата нормативна уредба е безспорно, че за лицето, което притежава удостоверение по смисъла на чл. 166, ал. 2 ЗУТ, физическите лица, включени в списъка към удостоверението му, не са трети лица по смисъла на чл. 51а ЗОП отм. , тъй като те са тези, които му осигуряват изискванията за издаване на удостоверението, т. е. годността. Именно чрез вписаните в списъка физически лица консултантът е доказал на компетентния орган, че разполага с изискуемите специалисти, поради което тези специалисти – независимо дали са на трудов или граждански договор, са негов ресурс, а не са ресурс на трето лице. Вида на правоотношението е ирелевантен за преценка на принадлежността на ресурса, тъй като правна норма изрично признава и двата вида правоотношения като валидни за доказване на наличието на исканите специалисти.

Представянето от участника на списъка по чл. 13, ал. 1, т. 5 във вр. с §3 от Наредба №РД-02-20-25 е достатъчно, за да удостовери, че това са експерти, които са негов ресурс, а не ресурс на трето лице, поради което за тях не е било необходимо представянето на декларация по чл. 51а ЗОП отм. , Това прави извода на органа правилен.

Прилагайки теста на Съда на Европейския съюз за преценка наличието на или възможността от причиняване на вреда на бюджета на Съюза от посочените две нарушения е видно, че не може да бъде изключена възможността тези нарушения да са довели до възможност за причиняване на вреда на бюджета на Съюза, тъй като не е ясно как точно офертата на отстранения участник би се отразила на класирането. Несъответни на законово установената процедура по обществени поръчки е мотивът на първоинстанционния съд, че органът не е доказал вреда поради несъпоставяне на ценовите оферти на участниците. При отстраняване на участник на етап съответствие с критериите за подбор комисията не разглежда документите в плик 2 „Предложение за изпълнение на поръчката“ и в плик 3 „Предлагана цена“. Поради това и органът няма как да е установил конкретната разлика в ценовите оферта, отделно от факта, че оценката на предложенията не се извършва само на базата на ценовото предложение, тъй като избраният от възложителя критерий е „икономически най-изгодната оферта“ при методика с три показателя.

Изложеното прави доказан и третият елемент на нередността – вредата.

Първоинстанционният съд като не е установил съответствието на извода на органа с материалния закон и фактите по делото е постановил в тази част неправилно съдебно решение.

4. По приложимостта на Методологията отм. и размера на финансовата корекция:

Първоинстанционният съд приема, че органът е нарушил материалноправни разпоредби като е приложил неправилно Наредбата, вместо Методологията отм. .

Този извод на първоинстанционния съд е неправилен.

Финансовата корекция не е административна санкция, по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО, Евратом) №2899/95 на Съвета от 18 декември 1995 година за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент №2988/95), а административна мярка по смисъла на член 4 от същия. С оглед на това за нея не е приложим важимия за всяка административна санкция принцип на приложимост на закона, който е действал към датата на извършване на административното нарушение, изрично посочен за административната санкция и в член 2, параграф 2 от Регламент №2988/95. За основанието и размера на финансовата корекция са приложими разпоредбите, действали към датата на откриване на нарушението.

С оглед на безспорния факт, че процесната нередност е установена към 26.06.2018 г. – тогава у ръководителя на Управляващия орган е постъпило становище за приключване на проверката по сигнал за нередност №369 с регистриране на нередност и издаване на акт за определяне на финансова корекция, то към този момент вече е в сила Наредбата, а отменената Методология, с оглед на §1, ал. 2 от Постановление №57 на Министерския съвет от 28.03.2017 г. за приемане на Наредбата е приложима само за програмите от програмен период 2007 – 2013 г., по която очевидно процесният проект не е финансиран.

Изложеното прави релевантна нормативна уредба приложената от органа - Наредбата. Правилно органът е приел, че установените от него нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 1, 2 и 3, б. „б“ ЗОП отм. и по чл. 69, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. следва да бъдат класифицирани като такива по т. 9 и 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. При тази класификация на нередностите органът е определил размер на финансовите корекции по минимума на предвиденото – 5%. Неоснователен е доводът на ответника, че органът е следвало да определи финансова корекция чрез прилагане на нулев процентен показател, тъй като установените нарушения не водели до доказана вреда на бюджета на Съюза. Липсата на вреда от установено нарушение на правото на Съюза, когато се докаже по делото, значи, че не е налице елемент от фактическия състав на нередността, което обосновава извод за липса на основание за определяне на финансова корекция, а не за прилагане на нулев процентен показател, но тази хипотеза, с оглед на гореизложеното, в случая не е налице.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за неяснота досежно основата за определяне на финансовата корекция. Видно от мотивите на оспорения акт и приложените по делото доказателства за начина на финансиране на проекта и за определяне на основата на финансовата корекция е, че договорът с „П. Б“ ЕООД е финансиран 100% със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, т. е. 85% от Европейския фонд за регионално развитие и 15% от националния бюджет. С оглед на фикцията, регламентирана в чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, това значи, че всички допустими разходи по договора са финансирани със средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Това прави основата за определяне на финансова корекция – допустимите разходи по договора, правилно определена.

Що се отнася до довода на ответника, че по отношение на процесния договор са определени три финансови корекции за едни и същи нередности, следва да се посочи, че видно от съдържанието на оспореното решение и доказателствата по делото чрез процесната обществена поръчка и сключения въз основа на нея договор фактически бенефициерът изпълнява три самостоятелни договора за безвъзмездна финансова помощ за три отделни проекта – договор BG16RFOP001-2.001-0140-C01, договор BG16RFOP001-2.001-0141-C01 и договор BG16RFOP001-2.001-0142-C01. Оспореният в настоящото производство акт за определяне на финансова корекция е за частта от обществената поръчка и сключения въз основа на нея договор, чрез който се изпълнява договор за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-2.001-0142-C01. С оглед на това в случая не е налице определяне на три финансови корекции по един и същ договор, а определяне на финансови корекции по частта от договора за обществена поръчка, чрез която се изпълнява процесният договор за безвъзмездна помощ. Служебно известно на съда е, че финансовата корекция по договор BG16RFOP001-2.001-0140-C01 е предмет на административно дело №1937/2018 г. на Административен съд, гр. Б., по което е образувано административно дело №9167/2019 г. на Върховния административен съд, насрочено за 27.04.2020 г., а финансовата корекция по договор BG16RFOP001-2.001-0141-C01 е предмет на административно дело №1911/2018 г. на Административен съд, гр. Б., по което е образувано административно дело №7045/2019 г. на Върховния административен съд, насрочено за 24.02.2020 г. Ако общият сбор на допустимите разходи по трите договора за безвъзмездна финансова помощ не съответства на стойността на допустимите разходи по договора за обществена поръчка бенефициерът е следвало да ангажира доказателства, но това не води до извод за определяне на три финансови корекции в нарушение на чл. 71, ал. 4 и чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон към фактите по делото и въз основа на това е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от правна страна, поради което съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на О. П срещу Решение №РД-02-36-715 от 02.07.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по договор с „П. Б“ ЕООД за изпълнение на договор BG16RFOP001-2.001-0142-C01.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди ответника да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за представителство от юрисконсулт. Размерът на разноските съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 100,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1870 от 26.10.2018 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №1910/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. П, седалище и адрес гр. П., ул. „Солна“ №5, срещу Решение №РД-02-36-715 от 02.07.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“

ОСЪЖДА О. П, седалище и адрес гр. П., ул. „Солна“ №5 да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 2 709,43 (две хиляди седемстотин и девет лева и четиридесет и три стотинки) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.