Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаВ. Ш. по адм. дело № 5763/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез юрк. П., против Решение № 2283/07.04.2021 г., постановено по адм. дело № 14173/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № СФР19 – РД77 - 32/06.08.2019г., издаден от Е. К., началник отдел „Ревизионен контрол”, възложил ревизията и М. С., главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № СОА19 - РД28 – 35/21.11.2019г. на кмета на Столична община в частта на установените с него задължения на „Макси I” АД за данъчни периоди от 01.10.2014г. до 31.12.2018г. за ТБО в размер на 78 119 лева главница и 20 985.24 лева лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Счита, че изводът на съда, че декларираните апартаменти като жилищни обекти, неправилно са обложени като нежилищни, е неоснователен. Твърди, че безспорно процесните имоти представляват жилища, но жилищните нужди не се доказват. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението в частта, в която е отменен РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Макси I” АД, чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е ревизионен акт № СФР19 – РД77 - 32/06.08.2019г., издаден от Е. К., началник отдел „Ревизионен контрол”, възложил ревизията и М. С., главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № СОА19 - РД28 – 35/21.11.2019г. на кмета на Столична община, с който на „Макси I” АД са установени задължения за ДНИ и ТБО общо в размер на 108 105.48 лева, главница и лихви за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. за собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се на територията на Столична община, район „Витоша” и район „Лозенец”.

С решението си първоинстанционният съд е отменил РА в частта на установените с него задължения на „Макси I” АД за данъчни периоди от 01.10.2014г. до 31.12.2018г. за ТБО в размер на 78 119 лева главница и 20 985.24 лева лихви и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата ѝ част.

Решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата, е влязло в сила и не е предмет на касационния контрол.

Административният орган е приел, че „Макси I” АД е собственик на обложените с РА недвижими нежилищни имоти, като същите са заведени в счетоводните регистри и в баланса на дружеството, поради което то се явява задължено лице по смисъла на чл. 11, ал.1 и чл. 64, ал.1 от ЗМДТ. Стигнал е до извод, че от предоставените от задълженото лице и приложени към ревизионната преписка удостоверения за въвеждане в експлоатация, респ. разрешения за ползване, се установило, че конкретните обекти-апартаменти, по своето предназначение са жилищни, но само от това обстоятелство, не следвало по презумпция че дължимите ТБО ще се определят като за жилищни имоти. Предвид това, че дружеството не било доказало апартаментите действително да се използват за жилищни нужди органите по приходите определили размера на ТБО като за нежилищни имоти.

АССГ е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

От фактическа страна съдът е установил, че: за всички ревизирани периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. от дружеството са подавани декларации на основание чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през съответната година, поради което ТБО е определена по реда на чл. 22, т. 1 на основание чл.23, ал. 3 и ал. 4 от НОАМЦУПСО за следните недвижими имоти, както следва по - долу:

- земя - ПИ с идентификатор № 68134.905.1600 и сгради — комплекс „МАКСИ, състоящ се от: хотел „МАКСИ, спортен комплекс с хотелска база, жилищна сграда с офис и гаражи, клуб-ресторант, кафене и съблекални, офис сграда на фирма „МАКСИ, офис сгради с магазини и подземен гараж, находящи се в район „Лозенец, бул.”Симеоновско шосе”110.

Задълженото лице е подавало декларации по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, с които е декларирало, че част от имотите — обект на ревизията, няма да се ползват през цялата година, въз основа, на които не е събирана такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за изброените, както следва по-долу имоти:

1. земя — ПИ с пл. № 424, ПИ с пл. № 468 и ПИ с пл. № 532, находящи се в район „Витоша, местност „Боровец за ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.;

2. земя — ПИ с пл. № 459, ПИ с пл. № 432, ПИ с пл. № 425, находящи се в район „Витоша, местност „Боровец за ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.;

3. сграда — бл.30 гаражи и складове, находящи се в район „Лозенец; ж. к. „Градина, бл. 30 за ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.;

4. сграда — бл.30 апартаменти, находящи се в район „Лозенец, ж.к. „Градина”, бл. 30 за ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.;

5. сграда — бл.31 гаражи и складове, находящи се в район „Лозенец, ж.к. „Градина”, бл. 31 за ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.;

6. сграда — бл.31 апартаменти, находящи се в район „Лозенец, ж.к. „Градина” бл. 31 за ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.

Съдът е приел, че спорът между страните е относно обстоятелството дали при определяне на ТБО апартаментите, за които се дължи ТБО следва да се приемат за жилищни или за нежилищни имоти.

Според АССГ от предоставените и приложени към ревизионната преписка удостоверения за въвеждане в експлоатация, респ. разрешения за ползване, се установява, че конкретните обекти - апартаменти по своето предназначение са жилищни. Те са декларирани като такива с декларациите по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. В хода на съдебното производство са представени копия на договорите за наем, в чл. 4 от които е написано, че апартаментите се ползват за жилищни нужди. Съдът е стигнал до извод, че незаконосъобразно е прието, че имотите не се ползват за жилищни нужди и същите съставляват нежилищини имоти на предприятие.

В изпълнение на чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правният спор по делото е дали имотите, за които се дължи ТБО се използват за жилищни или нежилищни нужди.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал доказателства за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че декларираните като жилищни обекти апартаменти незаконосъобразно са обложени като нежилищни по смисъла на ЗМДТ. Обосновано, преценявайки всички релевантни факти по делото съдът е стигнал да правния извод че процесните имоти не са нежилищни имоти, и следователно неправилно са обложени като такива, а не като жилищни. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че имотите в комплекс „Макси“, собственост на ответника по касационната жалба, са използвани за жилищни нужди. Видно от приложените удостоверения за въвеждане на сградите в експлоатация, процесните имоти представляват жилища - апартаменти. Установено е също така, че тези апартаменти се използват за задоволяване на жилищни нужди видно от представените договори за наем.

По делото са налични достатъчно доказателства по отношение на процесните имоти, относно предназначението на имотите като такива за живеене. Събрани са и доказателства, че през процесния период имотите са се ползвали фактически като са отдавани под наем, поради което може да се направи извод за конкретното им предназначение, включително и извод, че са предназначени за жилищни нужди.

Решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касационната жалба се следва присъждане на сторените разноски пред касационна инстанция. Същите се констатираха в размер на 6600 лева разноски за изплатен адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2283/07.04.2021 г., постановено по адм. дело № 14173/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № СФР19 – РД77 - 32/06.08.2019г., издаден от Е. К., началник отдел „Ревизионен контрол”, възложил ревизията и М. С., главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № СОА19 - РД28 – 35/21.11.2019г. на кмета на Столична община в частта на установените с него задължения на „Макси I” АД за данъчни периоди от 01.10.2014г. до 31.12.2018г. за ТБО в размер на 78 119 лева главница и 20 985.24 лева лихви.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Макси I” АД сумата от 6600лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова