Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. К. О., гражданин на Ислямска република Афганистан, срещу Решение №102 от 22.07.2016 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №152/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил искането на Л. К. О. за прогласяване на нищожността на Заповед №УРИ-4518-ОЧ-391 от 30.05.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление – [населено място], с която на основание чл. 44, ал. 6, 8, 9 и 10 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) на А. О., гражданин на Ислямска република Афганистан, е приложена принудителна административна мярка „временно настаняване в специален дом за принудително настаняване на чужденци като Л. К. О. е вписан в заповедта като придружен непълнолетен.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Неправилно приел, че придружаването на Л. К. О. е надлежно доказан от органа факт. Не отчел, че в заповедта липсват доказателства за свързаност на двете лица. Неправилно съдът приел, че касаторът следвало да докаже липсата на свързаност. Съдът не отчел, че в производството по издаване на заповедта не му бил назначен правен представител, както и че не са налице доказателства за участие на социален работник или представянето на социален доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗкрД) с оглед на принципа за защита на най-добрия интерес на детето – чл. 3, ал. 3 ЗЗкрД.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да прогласи нищожността на Заповед №УРИ-4518-ОЧ-391. Касаторът се представлява от адв. П. Ж, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Гранично полицейско управление –...