Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Илчева, против решение № 9/03.02.2016 г. по адм. дело № 127/2015 г. на Административен съд Кърджали, с което по жалбата на С. А. Ю. е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-090-6500-11515/29.06.2012 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 за 2011 година.
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с които обстоятелствено са релевирани доводи. Претендира се отмяна на решението, при което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и присъждане на разноските за двете инстанции, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. А. Ю. от [населено място], в писмена Молба - становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна, а по същество е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалбата на С. А. Ю. срещу Уведомително писмо изх. № 02-090-6500-11515/29.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ по схемите и марките за директни плащания за 2011г. с УИН [номер] по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 4319.05 лв. на основание чл. 43, ал. З от ЗПЗП и по Плащанията за земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1) в размер на 4902.02 лв. на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година.
С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Съдът е приел, че административният орган не доказа спазването на задължението си за оказване на съдействие на заявителя при подаване на заявлението, като за целта поддържа и представя копие от графичните части към заявлението в максимално разбираем вид. Ако системата съдържа цветни карти и на тези карти с различни на цвят линии са означени БЗС и допустимия слой, представянето на черно - бели карти не представлява доказателство за надлежно изпълнение на задължението на администрацията за съдействие при подаване на заявлението и за това, че на заявителя е бил представен актуален графичен материал в разбираем вид. На следващо място съдът е приел, че недопустимата за подпомагане площ, за заявените от жалбоподателката 6 парцела, е в размер на 1.21 ха, допустимата - 18.07 ха, а процентът на наддеклариране - 6.71%. В тази връзка, необоснован се явява и изводът на административния орган, че при декларирана по СЕПП (Схема за единно плащане на площ и НР1 “Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони” площ от по 19,28 ха, 15.03 ха е площта, покриваща изискванията, 4.25 ха е недопустимата за подпомагане площ, като процентът на наддеклариране е 28.28, а санкционираната площ, определена съобразно чл.58 от Регламент №1122/2009, е равна на установената.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на фактите по делото и действителното правно положение.
Основателно се явява направеното от касатора възражение относно липсата на допуснато от страна на административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая ответникът - жалбоподател пред първата инстанция, е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2011 година. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по отм. и от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея „Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години.” По подаденото от С. А. Ю. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с 09/200511/71498, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2011 година. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на земеделския стопанин са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал.
На следващо място съдът неправилно е приел, че постановеният административен акт не съответства на материалноправните разпоредби на ЗПЗП. По аргумент от чл. ЗЗ от ЗПЗП (в приложимата за случая редакция), Министерство на земеделието и храните (МЗХ) е компетентен орган по създаване и поддържане на слой „Площи, допустими за подпомагане” за 2011 година, като част от СИЗП. Този „слой” се приема от МЗХ по реда на издаване на общ административен акт. Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните Областни дирекции (ОД) „Земеделие”, която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните. Начало на това производство е поставено със Заповед № 09-1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Проектът на площите, включени в този „слой” е съобщен на адресите чрез публикуването му в интернет страницата на МЗХ. Ведно с това възможността бенефициентите да направят възражения срещу предложения „слой площи подходящи за подпомагане за 2011” е съобщена и чрез разлепване на уведомления в Общинските служби по земеделие. Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” Разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. В този смисъл РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта, с която се одобрява специализирания слой.
В конкретния случай, видно от назначената по делото експертиза, всички посочени в процесното Уведомително писмо (УП) площи попадат извън специализирания слой „Площи допустими за подпомагане” за кампания 2011, поради което правилно административният орган е приложил материалния закон, като е констатирал, че 15.03 ха попадат в специализирания слой, докато 4.25 ха са извън този слой и съответно представляват недопустимата за подпомагане площ. Правилно административният орган е отчел и фактът, че процентът на наддеклариране е 28.28 % и съответно санкционираната площ определена съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009, е равна на установената.
С оглед изложените съображения, съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на С. А. Ю. срещу отказ на директора на ДФ „Земеделие” за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-090-6500-11515/29.06.2012 година.
При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Ответникът следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Държавен фонд „Земеделие” следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева (по 100 лева за всяка инстанция).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9 от 03.02.2016 г. по адм. дело № 127/2015 г. на Административен съд - Кърджали и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Ю. от [населено място], срещу отказ на директора на ДФ „Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-090-6500-11515/29.06.2012 година. ОСЪЖДА С. А. Ю., [населено място], [община], да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата 200.00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.