Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаХ. Б. по адм. дело № 5796/2021

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г. П. от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Т. Б., против решение № 739/12.04.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2314/2019 г. с което е отхвърлена жалбата на Г. П., против решение № 2153-15-199/23.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. В. изразява в законоустановения срок становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъл на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка са касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Предмет на спора пред Административен съд Пловдив е решение № 2153-15-199/23.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г. за събиране на сумата от 10 909.02 лева, от които 7332.88 лева главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.05.2015 г. и лихва 3 576.14 лева, начислена към 14.06.2019 г. както и начислена лихва по чл. 113 от КСО до погасяване на задължението. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Aдминистративния съд е изложил мотиви, че поради извършената проверка по чл. 108, ал. 1 от КСО и липсата на доказателства от страна на жалбоподателя за наличието на основанията за пенсиониране при условията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО жалбата на Г. П. следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно.

По делото е установено, че с разпореждане № 85 ПРN01075/01.10.2002 г. по условията на чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО, на Папазов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.03.2002 г. при осигурителен стаж от първа категория труд – 29 години, 2 месеца и 24 дни и от трета категория – 2 години, 1 месец и 9 дни и общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО трета категория – 50 години, 9 месеца и 29 дни. С разпореждане № РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г. е отменен издадения акт на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив с № 85 ПРN01075/01.10.2002 г. и всички следващи. Като резултат е отказано отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 2 във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО. От лицето е изискано в 7 – дневен срок да представи всички документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж въз основа на които е отпусната пенсията. След изтичане на срока, документи не са представени. Против разпореждането е подадена жалба от Г. П., а с решение № 2153-15-199/23.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалбата е оставена без уважение.

При тези обстоятелства правилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-6 от КСО. Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.

В приложимата редакция на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява по пенсионните досиета на лицата документи за стаж, които не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. Освен това, предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган, завършило с акт на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането. Както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже по-голям от зачетения от пенсионния орган осигурителен стаж и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията е негова, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателният факт, че Папазов не е работил в конкретната сфера, цитирана в чл. 69 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО за издаване на оспореното разпореждане за възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Следователно, недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания е предпоставка за възстановяване на получените суми. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде доказана по общите правила на чл. 170, ал. 1 АПК от органа, издал административния акт, съдържащ позоваване на недобросъвестност. Предвид събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че е доказано недобросъвестно получаване на сумите от адресата на административния акт и жалбоподател в настоящото производство. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В случая е прието, че лицето е недобросъвестно, тъй като съгласно информацията от „Д. С. е установено, че липсват данни за Папазов в специалния регистър на НОИ за осигуряване в системата на Министерството на отбраната и останалите организации попадащи в обхвата на чл. 69 от КСО. Безспорно е установено, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ и приложеното към него пълномощно не са подписани от жалбоподателя. Към датата на издаване на разпореждане № 85 ПРN01075/01/10.2002 г. е констатирано, че лицето е на [възраст] и няма положен осигурителен стаж по условията на първа и втора категория труд, тъй като през 2002 г. мъжете са се пенсионирали при навършена възраст от 60 години и 6 месеца. В тежест на жалбоподателя в първоинстанционното производство е било доказване на наличието на осигурителния стаж за пенсиониране по реда на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но това не е било сторено.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно компетентността на органа по чл. 114, ал. 3 от КСО и чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Правилно в тази връзка съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност у длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО да се произнася относно добросъвестността по реда на чл. 114. Както е посочил и съдът, нормата на чл.98, ал.2 от КСО (в приложимата редакция) дава възможност на длъжностните лица по чл.98, ал.1 от КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а тази на чл.114, ал.1 КСО урежда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО.

Предвид гореизложеното административният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника е основателна и следва да бъде уважена. Определянето на същата е на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за П. П. (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП) в размер на 100,00 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 739/12.04.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2314/2019 г.

ОСЪЖДА Г. П. с ЕГН: [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица] да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 (сто) лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Хайгухи Бодикян