Р Е Ш Е Н И Е

№ 50035

София, 23.03. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при участието на секретаря Е. П

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело №2446 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№2946/10.05.2022г. (с дата на пощенското клеймо 09.05.2022г.), подадена от Прокуратурата на Р. Б чрез процесуалния представител юрисконсулт М. В. С., срещу решение №44, постановено на 29.03.2022г. от Апелативен съд – В., II състав по в. гр. д.№18/2022г., с което решението на първоинстанционния съд е частично отменено и вместо това Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати на Т. Н. М. сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на внасянето на необосновано искане за задължителното му лечение, по което е образувано и прекратено ЧНД №1197/2020г. на РС-Варна, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от влизането в сила на прекратителното определение.

Касаторът поддържа, че в обжалваната от него част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че гаранционно-обезпечителната отговорност на Прокуратурата на Р. Б може да бъде ангажирана, само ако е осъществен деликт от лицето, на което е възложено изпълнението на работата, при и по повод на която се твърди, че са причинени вреди, като поддържа, че в случая не е установено противоправно поведение на прокурор от структурата на П.. Навежда доводи, че подавайки искане до съда по смисъла на чл. 157 от Закона за здравето с искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали лицето страда от някое...