О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 206

[населено място] 21.03.2023 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова ч. т.д. № 366/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ Теспом „ АД против определение № 391/24.11.2022 г. по ч. т.д.№ 306/2022 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта му, с която е потвърдено определение № 123/09.08.2022 г. по т. д.№ 85/ 2021 г. на Окръжен съд – Габрово, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, подадена по реда на чл.248 ГПК - за изменение на постановеното първоинстанционно определение за прекратяване на делото, в частта му относно разпределяне отговорността за разноски, с присъждане на адвокатско възнаграждение над размера от 960 лева и до претендираните общо 3 840 лева / 4 х 960 /. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, че се касае за субективно съединяване на едни и същи – по вид, основание и петитум, вкл. досежно обстоятелствената им част, искове, при което се дължи адвокатско възнаграждение като за един иск. Оспорва и извода на въззивния съд, че претендираното общо възнаграждение от 3 840 лева, формирано от четирикратния размер на адвокатското възнаграждение по предявения иск, е прекомерно, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК. Страната навежда аргументи от изменението на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / обн. ДВ бр. 88/04.11.2022 г. /. Намира за ирелевантна идентичността на съдържанието на четирите искови молби, след като ищците са предпочели да ги предявят поотделно, а съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК, за обединяването им за общо разглеждане и решаване в едно производство.

Ответните страни – С. С., П. С., Д. В. и В. П. – не са депозирали отговор на частната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Всеки от четиримата ищци - С. С., П. С., Д. В. и В. П. – е депозирал самостоятелна искова молба срещу ответника „Теском„ АД, чиито акционери са лицата, като съответно са образувани търговски дела № 85,86,87 и 88 по описа на Окръжен съд – Габрово за 2021 г.. Предявените искове са с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна решенията на ОС на ответното дружество от 01.12.2021 г. Исковите молби са напълно идентични по основание и петитум, вкл. обстоятелствата, на които се претендира незаконосъобразност на взетите решения. С определения по всяко от делата, производствата са присъединени за общо разглеждане и решаване към най-ранно образуваното – т. д.№ 85/2021г. с ищец С. С., с позоваване на чл. 213 ГПК. С определение № 84/19.05.2022 г. по т. д.№ 85/2021 г. на ОС – Габрово производството по т. д.№ 85/2021 г. е прекратено, поради недопустимост на исковете - липса на правен интерес. С молба от 14.06.2022 г. ответникът „ Теском „ АД е претендирал допълване на определението, с присъждане на разноски - платено адвокатско възнаграждение по всеки от четирите иска, в размер на 960 лева или общата сума от 3 840 лева . С определение № 123/ 09.08.2022 г. по т. д.№ 85/2021 г. на ОС – Габрово молбата е частично уважена, като е присъдено еднократно адвокатско възнаграждение от 960 лева . Съдът се е аргументирал с пълната идентичност на предявените претенции, при което различието остава единствено в предявяването им от четири различни лица , т. е. е налице субективно, а не обективно съединяване на искове. Приел е, че следва да се произнесе по адекватността на пълния претендиран размер от 3 840 лева, предвид противопоставено от ищците възражение за прекомерност и счел, че същото е основателно за размера над сумата от 960 лева, кореспондираща с минималния размер на адвокатското възнаграждение според вида на иска, съгласно чл. 7 ал. 1 т.10 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне сочена като Наредбата / .

Въззивният съд е потвърдил определението, в отхвърлителната му за претенцията на ответника част, по идентични съображения : касае се за субективно съединяване на искове, в който случай прилагането на правилото на чл. 2 ал. 5 от Наредбата е обусловено от спецификата на конкретния случай / позовава се на определение по ч. т.д.№ 1692/2021 г. на І т. о. на ВКС /. Като такава специфика съдът е отчел идентичността на исковите молби, вкл. еднаквите оплаквания относно незаконосъобразността на атакуваните решения на ОСА. Съдът е приел, че делото е лишено от правна сложност, доколкото изобщо не се е развило производство по разглеждането на исковете по същество, като единственото осъществено от процесуалния представител на ответника действие е депозирането на отговор на исковата молба. С това е обосновано присъждането на минимален размер на адвокатското възнаграждение, според Наредбата.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ Какъв е вида на съединяването на исковете, предмет на т. д.№ 85/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, след присъединяването, по реда на чл. 213 ГПК, на производствата по т. д.№ 86, 87 и 88/2021 г. , всички по описа на ОС – Габрово ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решение по гр. д.№ 555/2004 г. на І г. о. на ВКС ; 2/ Относно приложението на чл. 2 ал. 5 от Наредбата /изм. обн. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г. и 3/ Предвид идентичността на оплакванията на четиримата ищци, следва ли да се приеме, че в случая се касае за една обща искова претенция, предявена от четирима ищци и че се дължи адвокатско възнаграждение за защита срещу един иск ? - допълнителният селективен критерий по тези два въпроса се сочи в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Първият от въпросите изисква директен отговор за правилността на въззивния акт, дължим в друга фаза на касационното производство, след допускане на касационното обжалване. Като такъв, въпросът не удовлетворява изискването за правен – не предполага еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от фактологията по спора. Отделно от това, напълно чуждо на тази фактология е съединяването на исковете в производството, по което е постановено цитираното, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, решение по гр. д.№ 555/2004 г. на І г. о. на ВКС - обективно съединяване на искове - с различен предмет, между едни и същи страни и връзка между делата, а не пълна идентичност. Следователно, дори да би бил формулиран адекватен правен въпрос, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Вторият въпрос е формулиран абстрактно, извън съобразената от въззивния съд специфика на съединените дела, различието между които се ограничава единствено в предявяването на - един и същ по вид / конститутивен /, с еднакви основание / обстоятелства, на които се основава / и петитум - иск от четирима различни ищци. Разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредбата, която предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението се определя според вида и броя на предявените искове „ - не урежда изрично тази специфика и безспорно се отнася до обективното съединяване на искове / с различен предмет, между едни и същи страни /. Предвид това, не се явява удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като самият въззивен съд, упоменавайки чл. 2 ал. 5 от Наредбата, е акцентирал на специфика, неотразена във въпроса.

По идентични съображения третият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като визира, като значима предпоставка, единствено идентичността на обстоятелствата, на които се основават исковете / към което настоящият състав отнася визираните във въпроса „оплаквания„ /. Дори да се прецизира в съответствие с всички значими обстоятелства – идентично основание и петитум на конститутивни по вид искове, правните последици при уважаване на какъвто иск не се мултиплицират според броя на ищците - не би бил удовлетворен допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с които обосноваването на касатора не кореспондира.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 391/24.11.2022 г. по ч. т.д.№ 306/2022 г. на Апелативен съд – В. Т. .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: