О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451

София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3680 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 69 от 26.05.2022 г. по в. гр. д. № 276/2021 г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решение № Р-57 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният от „В. А. М. ЕООД [населено място] срещу „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място], отрицателен установителен иск - че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор ..........., ведно с построените в него три сгради ............, .............и ..........; на 7000/13000 идеални части от имот с идентификатор ..........., на 6650/14800 идеални части от имот ..........и изцяло на построените в него сграда ..........., сграда ...........и сграда ...........и на ПИ ............, на основание придобивна давност по чл.77, вр. чл.79 ЗС, твърдяна да е текла от 17.04.2007 г., като са отменени по реда на чл.537, ал.2 ГПК постановление от 01.12.2017 г. и нотариален акт № .......том .... рег. № .........., нот. дело № ........../2017 г. на Т. Б..

Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е прекратено по реда на чл.126, ал.1 ГПК производството по гр. д. № 519/2018 г. по описа на ВТОС/присъединено към гр. д. № 24/2018 г. по описа на същия съд/, имаща характер на определение.

Великотърновският окръжен съд е съединил за общо разглеждане две дела с едни и същи страни: гр. д. № 24/2018 г. с предмет отрицателен установителен иск за собственост, предявен от „В. А. М. ЕООД [населено място] срещу „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място], и гр. д. № 519/2018 г. с предмет положителен установителен иск за собственост, предявен от „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място] срещу „В. А. М. ЕООД [населено място]. Имотите по двата иска се намират в гр.В.Т..

Предмет на делото по отрицателния установителен иск са: 1. ПИ с идентификатор .........., ведно с построените в него три сгради ............., ........и ...........; 2. 7000/13000 идеални части от имот с идентификатор ..........; 3. 6650/14800 идеални части от имот ..........и изцяло на построените в него сгради с идентификатори ..........; ..........и .........и 4. ПИ ............

Предмет на положителния установителен иск са: 1. Втори етаж от триетажната сграда, съставляваща ПИ с идентификатор ........, ведно с принадлежащия му подход – подмостово пространство /тунел/, заедно със 7000/13000 идеални части от ПИ ...........; 2. Първи и втори етаж от триетажна административна сграда с идентификатор ..........; два склада и два гаража в сграда с идентификатор ...........; южния гараж в сграда с идентификатор ..........., заедно със съответните на тези обекти идеални части от 6650/14800 идеални части от ПИ с идентификатор ...........; 3. Магазин и гараж от сграда с идентификатор ..........., заедно с ПИ .............

Въззивният съд е приел, че правилно първата инстанция е прекратила производството по положителния установителен иск за собственост. Налице е идентичност между страните по двете дела, както и на периода на двностно владение – след 17.04.2007 г., на който се е позовало „Сигма 2003“ ООД, за да твърди собственост на спорните имоти. Обстоятелството, че с положителния установителен иск се претендира право на собственост върху самостоятелни обекти в сгради не променя извода за идентичност между делата. Определящо е, че и по двата иска се претендира право на собственост върху едни и същи поземлени имоти и идеални части от поземлени имоти.

По отрицателния установителен иск за собственост съдът е приел следното:

С нотариален акт № ........от 17.04.2007 г. „В. И. ООД, представлявано от Н. Х. Ш., е продало на „Сигма 2003“ ЕООД, представлявано от Н. Ш., имотите по отрицателния установителен иск. Продажната цена от 567 600 лв. е била заплатена по банков път. Съставени са били три протокола от 17.04.2007 г. за предаване владението на имотите, а с четири декларации по чл.17, ал.1 ЗМДТ от 13.06.2007 г. „Сигма 2003“ ООД ги е декларирало пред ТДД Велико Т.. На 30.06.2007 г. дружеството е заприходило имотите като материални активи. Към момента на продажбата „В. И. ООД е било собственик на имотите.

Прието е, че на 02.01.2008 г. между „Сигма 2003“ ООД като наемодател, представлявано от управителя Н. Ш., и СТ „Велттед 2004“ ЕООД – наемател, е сключен договор за наем на множество обекти от сгради, закупени от „Сигма 2003“ ООД, срещу наем в размер на 180 000 лв. без ДДС. С Анекс от 01.04.2008 г. срокът на договора е продължен от 31.12.2008 г. до 31.12.2011 г., при уговорен наем в размер на 775 000 лв. без ДДС за целия период на договора.

На 01.01.2012 г. между Н. Ш., в качеството му на представляващ „Сигма 2003“ ООД – наемодател, и Д. Б., в качеството му на представляващ „СТ Велттед 2004“ ЕООД, е сключен договор за наем по отношение на закупените на 17.04.2007 г. имоти, включително земята, със срок на договора от 10 години, срещу извършване на ремонт за собствена сметка.

Прието е, че „СТ Велттед 2004“ ЕООД [населено място] е регистрирано като стоково тържище, съгласно решение от 18.10.2010 г. на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. През периода 01. 2008 г. - 01. 2018 г. това дружество е преотдавало под наем различни обекти от процесните имоти на различни търговци. В тези договори дружеството е посочвало, че отдава под наем свои собствени имоти. Част от тези договори са сключвани чрез управителя на дружеството Н. Ш..

С решение № 7 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 537/2008 г. на Великотърновския окръжен съд е прогласена на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, нищожността на договора за покупко-продажба от 17.04.2007 г., сключен с нотариален акт № ........., дело № ........./2007 г. Решението е влязло в сила на 08.06.2011 г. и е вписано в Служба по вписванията на 22.10.2014 г.

След влизане в сила на горното решение, на 29.11.2011 г. с четири декларации по чл.14 ЗМДТ за облагане данък върху недвижимите имоти, „В. И. ООД – [населено място] е декларирало имотите, предмет на сделката от 17.04.2007 г., като собствени, основавайки се на решението по чл.26 ЗЗД.

Прието е, че „В. И. ООД е апортирало в капитала на „В. А. М. ЕООД недвижими имоти, находящи се в [населено място], сред които са и процесните. Апортът е извършен с учредителния акт на „В. А. М. ЕООД от 13.10.2014 г., вписан на 23.01.2015 г. Видно от приложения по делото протокол с решение на Общото събрание на съдружниците на „В. И. ООД от 8.01.2015 г., решението за апортна вноска е подписано от Н. Ш. от името на единия от съдружниците -“Брайнц У. Енд Ф.“ ООД, като пълномощник на същото.

Прието е, че съгласно вписванията в търговския регистър, Н. Ш. е представлявал „В. И. ООД от 26.04.2006 г. до 06.03.2008 г.По силата на генерално пълномощно от 01.05.2013 г. Н. Х. Ш. е пълномощник на „Б. У. енд фуудс“ ООД, което дружество е единия от съдружниците във „В. И. ООД – [населено място].

С пълномощно от 31.12.2013 г. Н. Ш. е бил упълномощен от К. А. и С. А., управляващи и представляващи „В. И. ООД, да представлява дружеството пред С. за получаване на скици относно недвижими имоти, собственост на дружеството, и във връзка с тези права да подава молби за издаване на скици и да получава същите, както и да заплаща дължимите такси.

Прието е, че Н. Ш. е управител на „Сигма 2003“ ООД от 1.12.2006 г., а от 13.12.2016 г. е едноличен собственик на капитала на това дружество. Н. Ш. е едноличен собственик на капитала и управител на „СТ Велттед 2004“ ЕООД от 17.07.2013 г., видно от вписванията в Търговския регистър. Преди това едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е бил Д. Б., считано от 26.09.2007 г.

На 01.12.2017 г. „Сигма 2003“ ЕООД се е снабдило с нотариален акт за собственост на част от недвижимите имоти, предмет на сделката от 17.04.2017 г., на основание давностно владение.

Съдът е обсъдил свидетелските показания по делото, както и приетите експертизи.

От правна страна съдът е приел следното:

Предявеният от „В. А. М. ЕООД отрицателен установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от него. Ищецът преценява с какъв вид иск ще осъществи защитата на правото си на собственост.

Прието е, че след като с влязло в сила съдебно решение продажбата от 17.04.2007 г. е прогласена за нищожна поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, тя не е произвела вещен прехвърлителен ефект и ответникът „Сигма 2003“ ЕООД не е станал собственик на прехвърлените имоти по силата на тази сделка. Имотите не са преставали да бъдат собственост на продавача „В. И. ООД – [населено място]. Затова дружеството е могло да се разпорежда с тях чрез апорт в капитала на „В. А. М. ЕООД. Апортът е извършен в предвидената от закона форма и поради това е произвел транслативно действие, считано от 23.01.2015 г. - вписването в Търговския регистър. По силата на апорта ищецът „В. А. М. ЕООД е станал собственик на процесните имоти.

Прието е за неоснователно твърдението на ответника „Сигма 2003“ ЕООД - [населено място], че е придобило имотите на основание давностно владение в периода от 17.04.2007 г. до снабдяването с нотариален акт – 01.12.2017 г., както и периода 17.04.2007 г. до датата на предявяване на иска за собственост – 8.01.2018 г., като владението през десетгодишния период преди издаването на констативния нотариален акт, както и преди предявяване на иска за собственост, е било явно, непрекъснато и необезпокоявано.

Въззивният съд е приел, че фактическият състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС не се е осъществил.

На първо място – няма предаване на владение с протоколите от 17.04.2007 г. Протоколите са частни документи по смисъла на чл.180 ГПК и установяват единствено, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги подписали. За предаването на фактическата власт върху имотите липсват други доказателства по делото. Предаването на фактическата власт върху процесните недвижими имоти на 17.04.2007 г. не се установява нито от показанията на свидетелите, нито от останалите писмени доказателства. Нелогично е да има предаване на 17.04.2007 г., при положение, че сам ответникът признава, че преди тази дата, от 2006 г., отдава имотите и получава за тях наеми – обстоятелство, установено и от счетоводната експертиза.

Не се установява и упражняването на фактическата власт върху имотите от „Сигма 2003“ ООД в течение на 10 години. Отделни обекти от сградите в имотите - складове, магазини, офиси и др., са държани от трети лица пренаематели, които не са имали отношения с ответника. Отдаването под наем и декларирането на имотите от ответника не са действия по упражняване на фактическа власт.

Но дори да се приеме, че на 17.04.2007 г. ответникът е установил владение върху спорните имоти, то не е било явно. Владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя. За периода 17.04.2007 г. - 06.03.2008 г. владението е скрито, тъй като през този период Н. Х. Ш. е управител както на „Сигма 2003“ ООД, така и на „В. И. ООД – [населено място]. През този период представителят на ответното дружество не е демонстрирал по никакъв начин по отношение на собственика на имотите „В. И. ООД, че упражнява владение върху имотите от името на „Сигма 2003“ ООД, с намерението да ги свои. Манифестирането на владение по отношение на трети лица е без значение. Владението остава скрито за собственика и поради това, че не е непосредствено - липсват явни действия по стопанисването му и освен това фактическата власт на имотите е у пренаематели, с които ответникът няма никакви отношения. При пренаемния договор не възникват отношения между наемодател и пренаемател, отношенията са между наемателя и пренаемателя и правото на последния е обусловено от това на наемателя. Пренаемателят осъществява фактическа власт върху вещта и той е държател. В случая пренаематели са различните търговци, с които „СТ Велттед 2004“ ЕООД/немател/ е сключвал договори за наем на обектите, като е посочвал в договорите, че е собственик на отдаваните под наем обекти. По същата причина, владението е останало скрито за собственика на имотите - първоначално „В. И. ООД, а впоследствие и правоприемникът „В. А. М. ЕООД-ищец по делото.

Не е налице явно владение и през периода след влизане в сила на решението за прогласяване нищожността на сделката от 17.04.2007 г., т. е. след 08.06.2011 г. до 01.12.2017 г. Действително, искът за прогласяване нищожността на сделката не прекъсва придобивната давност. Придобивната давност се прекъсва единствено с предявяване на искове за собственост. След прогласяване нищожността на сделката владението на ответното дружество също не е осъществявано явно. Фактическата власт следва да се упражнява така, че всеки заинтересован да научи за владението, в това число и собственикът на имота. След обявяване нищожността на сделката ответното дружество е отписало от активите си процесните недвижими имоти чрез съответните счетоводни операции, намерили отражение в счетоводството на дружеството, а и в годишния финансов отчет на дружеството. Ответното дружество е издало и кредитни известия към първоначалните фактури. След влизане в сила на решението по чл.26 ЗЗД „В. И. ООД е уведомило НАП за решението, завело е имотите като свои активи и е декларирало същите по ЗМДТ. Не се установяват явни действия на ответното дружество по упражняване фактическата власт върху процесните имоти с намерението да ги свои за себе си. Сключен е отново договор за наем от 01.01.2012 г. с наемател „СТ Велттед 2004“ ЕООД, което преотдава имотите на трети лица. В последвалите договори за наем наемателят „СТ Велттед 2004“ ЕООД отново посочва пред наемателите си /пренаематели/, че отдава под наем собствен имот. Част от договорите за преотдаване под наем са сключени от Н. Ш. като управител вече на „СТ Велттед 2004“ ЕООД.

Прието е, че според съдебната практика владението трябва да се упражнява така, че да може собственикът да узнае за него и да се защити. Когато в имота, както е в случая, се намират трети лица, които са там със знанието, че са наематели не на ответника, а на друго лице, няма как собственикът да има знание за владението на ответника. Скритостта на владението в случая не произтича само от обстоятелството, че липсва връзка между държателите на имотите и владелеца, но и поради това, че представителят на ответното дружество Н. Ш. /управител и едноличен собственик на капитала на същото/, не е извършвал никакви явни действия по упражняването на фактическата власт върху процесните имоти с намерението за своене, които действия да са достигали до собственика и да изразяват явно намерение за своене. Напротив, същият е действал в интерес на собственика „В. И. ООД [населено място], а впоследствие и за правоприемника „В. А. М. ЕООД. Така например Н. Ш. е вписал решението, с което е обявена нищожността на сделката, участвал е в решението на общото събрание на съдружниците при вземане на решението за апортиране на имотите във „В. А. М. ЕООД. Вярно е, че при вземане на това решение е действал като пълномощник на единия от съдружниците в дружеството „В. И. ООД, но независимо от това по никакъв начин не е изразил като представител на ответното дружество намерението за упражняване на собственически правомощия за „Сигма 2003“ ЕООД. Н. Ш. е извършвал и действия в интерес на „В. А. М. ЕООД, като е имал пълномощно да представлява това дружество. Несъстоятелен е доводът на ответника, че е упражнявал фактическа власт върху имотите като ги е стопанисвал и осъществявал ремонти в тях. Действията по поддръжката на имотите и ремонтите са осъществявани от „СТ Велттед 2004“ ЕООД, което се установява от представените по делото писмени доказателства и заключението на техническата експертиза на вещото лица Г.. Отдаването под наем на „СТ Велттед 2004“ ЕООД и вътрешните отношения между това дружество и ответника, не са намерили външна изява и не са станали достояние на собственика.

Прието е, че изводът за скритостта на владението се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Те сочат, че с имотите се е занимавал Н. Ш., считат него за собственик /свидетелите Г. Н., Е. М. и Д. Б./. Същите свидетели сочат, че Н. Ш. е бил представител и на фирма „В. И. ООД и „Сигма 2003“ ЕООД, както и че и двете фирми били на един и същ собственик. В подкрепа на извода за скритост на владението са и показанията на свидетелката Д., която сочи, че към края на 2016 и началото на 2017 г. е правила оценка на процесните имоти, където била развеждана от представител на собственика „В. А. М. ЕООД и никой не им попречил да влязат и тя да оглежда имотите.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Сигма 2003“ ЕООД.

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо и в двете си части. Освен това счита, че то е неправилно.

В частта по положителния установителен иск не са изложени доводи в подкрепа на тезата за недопустимост на решението, имащо в тази част характер на определение, с което производството по делото е прекратено. Изложени са обаче доводи за неправилност. Жалбоподателят се позовава на влязлото в сила определение № 391/14.12.2018 г. по ч. гр. д. № 477/2018 г. на ВТАС, с което е прието, че този иск е допустим. Отделно от това сочи, че няма съвпадение между предмета на двете дела по отрицателния и положителния иск за собственост. Идеалните части от отделните имоти, които са предмет на положителния установителен иск, всъщност са припадаща се обща част към отделните самостоятелни обекти, които са предмет на делото по този иск и които не съвпадат с обектите, предмет на отрицателния установителен иск. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1.1. Когато са предявени искове за различни сгради или различни самостоятелни обекти, построени в един поземлен имот, заедно с идеални части от поземления имот, земята има ли характер на обща част, тя ли е определящата и подлежи ли на разглеждане претенцията за собственост на сградите или самостоятелните обекти в тази хипотеза;

1.2. Съответната част от земята в конкретния случай принадлежаща ли е към претенцията за самостоятелните обекти по положителния установителен иск и допустимо ли е разделянето на претенцията;

1.3. Когато е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, а от ответника – положителен установителен иск за собственост върху различни имоти от един УПИ, следва ли съдът да разгледа и двата иска, или да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, ако един от исковете не е разгледан. Различните основания по тези искове обуславят ли различния предмет на доказване по тях, различното разпределение на доказателствената тежест, както и различните обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях.

Отделно от това във връзка с решението по положителния установителен иск се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидно неправилен бил изводът, че при преценката за това дали делата са идентични е без значение разликата в сградите, а е определящо това, че и по двете дела се претендира собственост върху идеални части от едни и същи имоти.

По отрицателния установителен иск жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. Ищецът не обосновал правен интерес от този иск. Ако той бъде уважен, ще се отрече правото на собственост на ответника върху спорните имоти, но не и неговото владение върху тях.

Поддържа се, че решението по този иск е и неправилно. Неправилни били изводите на съда, че ответникът не е осъществявал владение върху процесните имоти след закупуването им през 2007 г. Фактът на прогласяване нищожността на покупко-продажбата не влияел на владението, което ответникът упражнявал, след като ищецът не е провел иск по чл.34 ЗЗД или чл.108 ЗС. Неправилни били и изводите, че владението било скрито. Неправилно съдът отказал да приложи презумпцията на чл.69 ЗС. Съдът допуснал и фактически грешки при възприемане на фактическата обстановка по делото.

В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси, свързани с окнованието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. При успешно проведен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба върху недвижим имот връща ли се по силата на решението владението на имота на продавача без проведен от него осъдителен иск по чл.34 ЗЗД или чл.108 ЗС;

2.1. Самото правно основание – извършена покупко-продажба с вписан нотариален акт явява ли се демонстриране на завладяване на имота и начало на давностно владение, дори когато впоследствие със съдебно решение е прието, че сделката е нищожна /поради липса на решение на ОС на дружеството-продавач/;

2.2. Представлява ли владение още от момента на установяването си фактическата власт върху имот, придобита на основание вписана покупко-продажба, обявена впоследствие за нищожна;

2.3. Установява ли се начален момент на владение с нотариален акт за сделка покупко-продажба и протоколи за предаване на владението от същия ден, съгласно уговореното по сделката; При наличие на тези доказателства, какви други са необходими за установяване на начален момент на владението;

2.4. Приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС, ако владението е установено на основание покупко-продажба, прогласена за нищожна, и изключва ли това владението на продавача;

2.5. При прогласена за нищожна покупко-продажба, след отпадане с обратна сила на правното основание при реално упражнявана фактическа власт върху вещта, следва ли да се приложи презумпцията по чл.69 ЗС; Следва ли в тази хипотеза фактическата власт да се квалифицира като владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС и дали е в тежест на страната, която оспорва намерението, да обори презумпцията;

3.1. С предаване владението на имота на купувача по сделка покупко-продажба и получаване на уговорената цена владението на имота установено ли е със знанието и съгласието на продавача и изисква ли се в този случай то да се противопоставя на продавача, за да се приеме за явно;

3.2. Когато фактическата власт върху имота е придобита по силата на покупко-продажба, прогласена впоследствие за нищожна, и липсва прекъсване на владението чрез предявена от продавача реституционна претенция по чл.34 ЗЗД или чл.108 ЗС, може ли да се приеме, че продължаващото владение на купувача е скрито;

3.3. При упражняване владение върху имоти с търговско предназначение, които владелецът, също търговец, отдава под наем, получаването именно от него на наемната цена следва ли да се обсъди от съда и представлява ли признак за владение чрез трето лице;

3.4. При своенето на гражданските плодове /наема/ от владелеца в продължение на 10 години, може ли да се приеме, че своенето на имотите е скрито от ищеца;

3.5. Може ли да узнае собственик за упражнявано владение от друго лице по отношение на множество търговски обекти, когато за тези обекти в продължение на повече от 10 г. не е получавал наем и при посещение в обектите е установил ползване от трети лица;

3.6. Скрито ли е от продавача владение, установено с покупко-продажба, извършена с нотариален акт и вписана, прогласена впоследствие за нищожна;

3.7. Може ли да се приеме, че владелецът прикрива владението си или остава скрито за собственика, ако отдава имоти с търговско предназначение под наем, като тези имоти имат публичен достъп и ползването им може да се установи от всяко лице;

4.1. Когато фактическата власт върху имоти е придобита по силата на покупко-продажба, прогласена впоследствие за нищожна, и купувачът не претендира връщане на владението, следва ли купувачът да манифестира изрично пред продавача владението си; Не следва ли в тази хипотеза именно продавачът да установи, че е прекъснал владението на купувача;

4.2. В осъществената по делото хипотеза относимо и необходимо ли е манифестиране или противопоставяне на владението от купувача на продавача; Ищецът, съответно праводателят му, следвало ли е да предприемат действия по прекъсване на давността с предявяване на осъдителен иск;

4.3. Представлява ли манифестиране от страна на владелеца присвояването на гражданските плодове /наемите/от търговски обекти в продължение на 10 годинии поддържане на тези обекти за същия срок;

4.4. При извършване на покупко-продажба с нотариален акт и получаване на уговорената цена от продавача владението върху имота на купувача установено ли е със знанието и съгласието на продавача и налагало ли се е то да му се противопоставя впоследствие;

5.1 В случай, че пълномощникът на лице е същото физическо лице, управител на дружеството владелец, изразената от него воля за чия воля следва да се възприема; Може ли, когато пълномощникът изразява воля на друго лице, да се приема, че изразява воля и като управител на дружеството-владелец, само защото е същото физическо лице;

5.2. Следва ли действията на представляващо лице да се преценяват от конкретното овластяване, за да се прецени в какво качество действа лицето, чиято воля то изразява, и какви действия извършва;

6.1. Свидетелски показания на свидетел на ищеца /св.Д./, с които се установява, че преди изтичане на 10-годишния срок 2016/2017 г., ищецът е посещавал търговските обекти, в които е имало ползватели, установяват ли знание на ищеца за ползване на имотите от трети лица, при положение, че той не е получавал наем от обектите;

6.2. Ремонтите, извършвани от наемателя по договор за наем с владелеца, представляват ли поддържане и стопанисване на имота от владелеца, когато владее чрез трето лице чрез отдаване на владените имоти под наем;

6.3. Извършването на основни или текущи ремонти от наемателите в хипотеза на владение чрез трети лица приема ли се за стопанисване на имотите от владелеца наемодател, представлява ли израз на явно владение;

7.1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички доводи и възражения на страните;

7.2. Следва ли съдът да предложи на преценка всички заявени от страните доводи и възражения, като фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите;

7.3. Задължен ли е съдът да обсъди приложение на законова презумпция, когато такива оплаквания са направени във въззивната жалба; Приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС, когато фактическата власт е предадена от покупко-продажба и няма данни тя да е отнета; Приема ли се в тази хипотеза, че имотът се владее от владелеца за себе си без прекъсване;

8. При постановяване на съдебното решение съдът следва ли да обсъди всички доказателства по делото, както и да направи анализ и преценка на гласните доказателства и връзката им с писмените доказателства и експертизите.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси:

1. Как следва да се определят признаците на владението върху имоти, представляващи търговски обекти, които владелецът отдава под наем, когато владелецът е търговец; Представлява ли договорът за отдаване под наем и получаване на наемната цена признак на владение в този случай;

2. Ако владелецът владее имоти, които са с търговско предназначение, отдаването им под наем и получаване именно от него на наемната цена, представлява ли признак на владение чрез трето лице;

3. Ремонтите, извършени от наемател по договор за наем с владелеца, представляват ли поддържане и стопанисване на имота от владелеца, когато се владее чрез трето лице, чрез отдаване на владените имоти под наем;

4. Представлява ли нотариалният акт за покупко-продажба, впоследствие прогласена за нищожна, когато в него е посочено, че владението се предава в деня на сделката и писмени протоколи за предаване на владението на същата дата, достатъчно доказателство за началния момент на давностното владение от датата на нотариалния акт;

5. При недобросъвестно владение с начало покупко-продажба, извършена с нотариален акт, впоследствие прогласена за нищожна, следва ли купувачът да демонстрира спрямо продавачавладелчески действия в 10-годишния законов срок; Може ли в този случай да се приеме владението за скрито;

6. Когато са предявени отрицателен и положителен установителен иск с предмет идеални части от поземлен имот и съществуващи отделни сгради и самостоятелни обекти в този имот и е прието, че тези сгради и самостоятелни обекти са различни по двата иска, следва ли съдът да разгледа и двата иска по същество; Допустимо ли е оставяне на без разглеждане, когато първоинстанционният съд е приел, че имотите са едни и същи, а въззивният съд е приел, че са различни и въпреки това е потвърдил първоинстанционното решение в тази част.

Ответникът в производството „В. А. М. ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Отрицателният установителен иск е процесуално допустим, а решението по него – правилно. Счита, че е налице идентичност в предмета по отрицателния и положителния установителен иск за собственост. Разликата в сградите, предмет на двата иска, не е определяща. Определящо е, че и по двата иска се претендира собственост върху едни и същи идеални части от поземлени имоти /два/ и право на собственост върху един поземлен имот. Счита, че владението върху имотите по нищожната сделка изобщо не е било предавано на купувача и че той не е осъществявал фактическа власт върху тях. След като фактическата власт върху имота била установена като държане, тя не можела да се преобърне във владение, освен ако държателят не промени намерението си да я упражнява вече изключително за себе си. Промяната в намерението следвало да се изрази по ясен и недвусмислен начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт. Скритостта на владението на „Сигма 2003“ ЕООД произтичала и от обстоятелството, че Н. Ш., управител и едноличен собственик на това дружество, не е извършвал никакви явни действия по упражняване на фактическа власт върху имотите с намерения за своене, които да станат достояние на собственика на имотите. В настоящата хипотеза не следвало да се анализира сключването на търговска сделка, а да се отрече възможността по аргумент от чл.38, ал.1 ЗЗД превръщането на държането във владение да стане чрез лице, едновременно представител на собственика и на завладяващия вещта.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по отрицателен установителен иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. В частта, имаща характер на определение, с която въззивният съд е потвърдил преграждащо определение на първата инстанция по положителния установителен иск, производството се развива по чл.247, ал.3, т.1 ГПК и е допустимо, тъй като не е налице пречката за разглеждането му по чл.274, ал.4 ГПК.

На първо място ВКС следва да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване на решението по отрицателния установителен иск.

Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като предявено по недопустим отрицателен установителен иск, от който ищецът няма правен интерес. По този въпрос решението е в пълно съответствие с приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – очевидна неправилност, тъй като крайният резултат не противоречи на закона и на правилата на формалната логика.

Многобройните въпроси, които се поставят във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по отрицателния установителен иск, се свеждат до няколко материалноправни проблема, произтичащи от решението на въззивния съд: Предава ли се владението на един имот при извършена покупко-продажба, когато купувачът е бил държател на имота преди да го закупи; П. на нищожността на покупко-продажбата връща ли владението на имота на продавача, ако не е бил предявен иск за това; Може ли в тази хипотеза да се приеме, че продължаващата фактическа власт на купувача няма характеристиките на владение или че то е останало скрито за продавача; Може ли владение да се упражнява чрез трети лица; Може ли за продавача да остане скрито владението на купувача по нищожната сделка, когато то се упражнява чрез наематели и когато естеството на наетия обект е такова, че всеки може да узнае за упражняваната фактическа власт върху него /търговски обекти/; Може ли за продавача по нищожна сделка да остане скрита продължаващата фактическа власт на купувача, при положение че в продадения имот се намират трети лица, които продавачът не е допускал в имота и не получава наем от тях; Може ли в тази хипотеза владението да остане скрито, ако третите лица извършват ремонти в имотите.

По всички тези въпроси е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Независимо от това касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като въззивният съд е изразил, макар и неясно, още един мотив, който в случая е решаващ – че за периода 17.04.2007 г. - 06.03.2008 г. владението на „Сигма 2003“ ООД е било скрито, тъй като през този период Н. Х. Ш. е управител както на „Сигма 2003“ ООД, така и на „В. И. ООД, т. е. както на продавача по нищожната сделка, така и на купувача, който е продължавал да осъществява фактическа власт върху процесния имот и който претендира да е придобил имота по давност. Фактът, че през посочения период Н. Ш. е бил управител и на двете дружества, не е бил спорен по делото, установява се от справка в търговския регистър, обсъждан е както от първата, така и от въззивната инстанция и се признава в касационната жалба на „Сигма 2003“ ООД. Във връзка с този факт първоинстаницонният съд е изложил по-прецизни мотиви, които не се свързват със скритост на владението, а със забраната по чл.115, ал.1, б.“а“ и б.“б“ ЗЗД да тече давност между представляван и неговия представител, като е направено и заключението, че след като представителят не може да владее за себе си имота на представлявания, той не може да владее и за другиго, в частност и за ответното дружество, на което също е управител. Разпоредбата на чл.84 ЗС предвижда, че за придобивната давност се прилагат съответно и правилата на чл.113, чл.115, чл.116, чл.117 и чл.120 ЗЗД.

Фактът, че през периода 17.04.2007 г. - 06.03.2008 г. Н. Ш. е бил управител както на дружеството-собственик „В. И. ООД, така и на дружеството-владелец „Сигма 2003“ ООД, е решаващ по настоящото дело заради основния принцип, че давност не тече срещу лице, което не може да защити правото си на собственост. Този принцип намира конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115 ЗЗД, чл.10, ал.13 и чл.19 ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ и др./ и е прилаган в различни решения на ВКС - решение № 383 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2010 г., I г. о., решение № 185 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2013 г., I г. о., решение № 150 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1818/2016 г., II г. о., решение № 117 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 718/2010 г., I г. о., решение № 289 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 458/2009 г., I г. о., решение № 166 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2013 г., I г. о., решение № 383 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2010 г., I г. о., решение № 54 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2018 г., II г. о., решение № 19 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2021 г., II г. о., решение № 61 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 562/2011 г., II г. о., решение № 373 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 396/2009 г., I г. о. и др. През периода 17.04.2007 г. - 06.03.2008 г. „В. И. ООД, праводател на ищеца „В. А. М. ООД, не е могъл да защити правото си на собственост и да прекъсне придобивната давност на владелеца „Сигма 2003“ ООД, защото управителят на двете дружества е един и същ. От значение по настоящото дело е и обстоятелството, че отрицателният установителен иск за собственост, с който „В. А. М. ООД е прекъснал придобивната давност на „Сигма 2003“ ООД, е предявен на 08.01.2018 г. Следователно придобивната давност е текла само през периода 06.03.2008 г. - 08.01.2018 г. и този период не е достатъчен за настъпване на правната последица на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като не е налице 10-годишен период на владение, преди давността да бъде прекъсната. Затова като краен резултат въззивното решение съответства на решаващите факти по делото и на посочената по-горе практика на ВКС.

По изложените съображения, макар по голяма част от въпросите, които се поставят в изложението на касационната жалба на „Сигма 2003“ ЕООД, да възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване не може да се допусне заради невъзможността да се промени крайният резултат по този иск, при наличието на един друг решаващ мотив, макар и неясно изразен, който обуславя същия резултат по делото и по който въззивното решение е в съответствие с трайно установената практика на ВКС.

Касационното обжалване на въззивното решение по отрицателния установителен иск не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По положителния установителен иск обаче въззивното решение, имащо характер на определение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, за проверка на правилността на извода на въззивния съд, че определящо за идентичността между имотите по двете дела е само обстоятелството, че се претендира право на собственост върху едни и същи поземлени имоти и идеални части от поземлени имоти и че е без значение това, че с положителния установителен иск се претендира право на собственост върху самостоятелни обекти в сгради, които не са предмет на отрицателния установителен иск.

Изводът е очевидно неправилен. Отрицателният установителен иск няма за предмет сгради и части от сгради с идентификатори ............, .............; ............; ............и ..........., затова в тази част няма идентичност между делата и съдът не е имал основание да прекрати производството по предявения от „Сигма 2003“ ООД положителен установителен иск. Производството по делото следва да се развие и да се постанови съдебно решение по спора за тези сгради и части от сгради след отмяна на въззивното решение в тази част. Идентичност има само за земята - 7000/13000 идеални части от ПИ ............; 6650/14800 идеални части от ПИ .............и ПИ ............ В тази част определението за прекратяване на производството следва да бъде оставено в сила, още повече, че с недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по отрицателния установителен иск спорът за собственост на земята ще бъде е разрешен със сила на пресъдено нещо.

При този изход на делото на всяка от страните следва да се присъдят половината от сторените разноски за касационното производство.

Жалбоподателят „Сигма“ ООД е направил разноски в размер на 30 лв. – държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.06.2022 г., или общо 630 лв., от които половината са 315 лв.

Ответникът „В. А. М. е направило разноски в размер на 9900 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.09.2022 г., от които половината са 4950 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 26.05.2022 г. по в. гр. д. № 276/2021 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № Р-57 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният от „В. А. М. ЕООД [населено място] срещу „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място], отрицателен установителен иск - че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор .........., ведно с построените в него три сгради .........., ............и ...........; на 7000/13000 идеални части от имот с идентификатор .........., на 6650/14800 идеални части от имот ............и изцяло на построените в него сграда .........., сграда .............и сграда .............и на ПИ ............, на основание придобивна давност по чл.77, вр. чл.79 ЗС, твърдяна да е текла от 17.04.2007 г., като са отменени по реда на чл.537, ал.2 ГПК постановление от 01.12.2017 г. и нотариален акт № ..........том ... рег. № .........., нот. дело № ........../2017 г. на Т. Б..

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 26.05.2022 г. по в. гр. д. № 276/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решение № Р-57 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е прекратено производството по гр. д. № 519/2018 г. по описа на ВТОС /присъединено към гр. д. № 24/2018 г. по описа на същия съд/, образувано по предявен от „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място] срещу „В. А. М. ЕООД [населено място] положителен установителен иск.

ОТМЕНЯ решение № 69 от 26.05.2022 г. по в. гр. д. № 276/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решение № Р-57 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е прекратено производството по гр. д. № 519/2018 г. по описа на ВТОС /присъединено към гр. д. № 24/2018 г. по описа на същия съд/ по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място]: 1. Втори етаж от триетажна сграда, съставляваща ПИ с идентификатор .........., ведно с принадлежащия му подход – подмостово пространство /тунел/; 2. Първи и втори етаж от триетажна административна сграда с идентификатор ............; два склада и два гаража в сграда с идентификатор ...........; южния гараж в сграда с идентификатор ...............; 3. Магазин и гараж от сграда с идентификатор ............., като връща делото на Великотърновския окръжен съд за разглеждане на предявения от „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място] срещу „В. А. М. ЕООД [населено място] положителен установителен иск за собственост на изброените имоти.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 26.05.2022 г. по в. гр. д. № 276/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решение № Р-57 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е прекратено производството по гр. д. № 519/2018 г. по описа на ВТОС /присъединено към гр. д. № 24/2018 г. по описа на същия съд/ по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място]: 1. 7000/13000 идеални части от ПИ ...........; 2. 6650/14800 идеални части от ПИ с идентификатор ..............; и 3. ПИ ................

ОСЪЖДА „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място] да заплати на „В. А. М. ЕООД [населено място] сумата от 4950 лв. разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА „В. А. М. ЕООД [населено място] да заплати на „Сигма 2003“-ЕООД, [населено място] сумата от 315 лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: