O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

[населено място] , 20.03.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Ангелова ч. т.д. № 330/2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. чл.396, ал.2,изр. 3-то ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Определение № 404 от 04.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 532/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено Определение № 789 от 28.10.2022 г. по ч. гр. д. № 636/2022 г. на Окръжен съд – Хасково и вместо него е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Н. Г. П. по чл. 26, ал. 2 ЗЗД като главен - за обявяване нищожността на договор за изработка на интериорен проект от 10.01.2022 г. и на спогодба от 14.04.2022 г. към същия договор, поради привидност, и по чл. 135 ЗЗД като евентуален - за обявяване недействителността на договор за изработка на интериорен проект от 10.01.2022 г. и на спогодба от 14.04.2022 г. към същия договор, които ще предяви срещу „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД и срещу „Оратранс“ ООД, като е постановено спиране изпълнението по изпълнително дело № 20229290401177 и по изпълнително дело № 20229290401737, и двете по описа на ЧСИ Н. К., с район на действие Окръжен съд – Хасково, определена е парична гаранция в размер на 22 500 лв., вносима по сметка на Апелативен съд – Пловдив.

Жалбоподателят сочи неправилност на въззивното определение поради неустановеност на законовите предпоставки за допускане на обезпечението, а именно – допустимост на бъдещият иск, същият да е вероятно основателен, да съществува обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и адекватна с оглед на обезпечителната нужда, несъобразено от състава на апелативния съд. При условията на евентуалност, моли обжалваният акт да бъде изменен, като определената гаранция в размер на 22 500 лв. бъде увеличена до размера на интереса от отмяна на арбитражното решение - за сумата от 964 205, 51 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали решаващите изводи на въззивната инстанция и по отношение на които следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. „Законосъобразно ли е определението, с което се допуска обезпечение на бъдещ иск, който е недопустим ?“

Допълнителният селективен критерий е обоснован с практика на касационната инстанция, намерила израз в Определение № 420 от 28.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3116/2020 г. на ВКС, III г. о., Определение № 720 от 30.10.2013 г. по ч. т. д. № 3323/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 429 от 28.10.2020 г. по ч. т. д. № 866/2020 г. на ВКС, II т. о., Определение № 892 от 16.12.2011 г. по ч. т. д. № 812/2011 г. на ВКС, I т. о., Определение № 356 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 5054/2021 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 151 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 553/2011 г. на ВКС;

2. „При наличието на висящо производство за оспорване на Арбитражно решение по чл. 47 от ЗМТА пред ВКС, може ли изпълнението на същото да бъде спряно по общия ред на Глава 34 „Допускане на обезпечението“ от ГПК като обезпечителна мярка или приложението му се изключва от специалния ред за спиране на изпълнението по чл. 48, ал. 2 от ЗМТА ?“

По така формулирания процесуалноправен въпрос се твърди, че атакуваното определение противоречи на Определение № 3 от 06.01.2017 г. по т. д. № 2502/2016 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 16 от 19.03.2009 г. по т. д. № 199/2009 г. на ВКС, I т. о.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Н. Г. П., чрез процесуален представител, представя отговор, с който изразява становище за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на подадената частна касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Производството по чл. 390 ГПК пред Окръжен съд - Хасково е инициирано от Н. Г. П. с молба за обезпечаване на бъдещ иск срещу „Ди енд Ди хотелс“ ЕООД и „Оратранс“ ООД с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - за обявяване нищожността на договор за изработка на интериорен проект от 10.01.2022 год. и на спогодба от 14.04.2022 г. към същия договор, поради привидност, а при условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 135 ЗЗД - за обявяване недействителността на договор за изработка на интериорен проект от 10.01.2022 г. и на спогодба от 14.04.2022г. към същия договор. В обстоятелствената част на молбата молителката е посочила, че е кредитор на длъжника „Оратранс“ ООД за парично вземане, произтичащо от споразумение за плащане от 02.10.2018 г., сключено между нея и дружеството, обезпечено с издаване на запис на заповед, с който „Оратранс“ ООД и авалист Р. В. П. безусловно се задължили да й платят, при условията на солидарност, сумата 224 226, 56 лв. Същевременно, „Оратранс“ ООД и „Ди енд Ди хотелс“ ЕООД симулирали сключване на договор за изработка от 10.01.2022 год., като „Оратранс“ ООД се „задължило“ да заплати на „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД суми за изпълнение на „услуги“. За първия етап от реализация на договора, представляващ изготвяне на пазарен анализ и интериорен проект, „договорената сума“ била в размер от 286 468, 24 лв., като за привидно установеното с договора задължение била издадена съответната фактура. Поради неплащане на сумата в срок до уговорената дата - 04.03.2022г., „Ди енд Ди Хотелс“ ООД начислил обезщетителна неустойка в размер на 656 674, 42 лв. и предявил към „Оратранс“ ООД искане за заплащане на натрупаните задължения за главницата и неустойката. Допълнително във връзка с това задължение, „Оратранс“ ООД и „Ди енд Ди Хотелс“ ООД сключили спогодба от 14.04.2022 г., с която „договорили“ арбитражна клауза и се „съгласили“, че споровете им, произтичащи от договора и спогодбата, ще се разрешават от Арбитражен съд при Сдружение с нестопанска цел в частна полза „Съюз на независимите бизнес експерти“. Посочено е също така, че непосредствено след това „Оратранс“ ООД и „Ди енд Ди Хотелс“ ООД симулирали арбитражно производство по ускорена процедура, завършило с постановяване на арбитражно решение № 1 от 05.05.2022 г. по арбитражно дело № 1/2022 г., с което „Оратранс“ ООД било осъдено да заплати на „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД 286 468, 24 лв. - главница по договора, ведно с дължимата обезщетителна неустойка за забава в размер на 20% на година върху претендираната сума, считано от деня на подаване на исковата молба до пълното й погасяване, както и 656 674, 42 лв. - обезщетителна неустойка по т. 9.4 от договора, дължима на основание § 4, т. 4.2 от спогодбата от 14.04.2022 г., заедно с обезщетителна неустойка за забава в размер на 20% на година върху претендираната сума, считано от деня на подаване на исковата молба до пълното погасяване на сумата. За тези суми бъдещият ответник„Ди Енд Ди Хотелс“ ООД се снабдил с изпълнителни листове от 15.06.2022г. и от 08.07. 2022г., след което инициирал изпълнително производство, като били образувани изпълнителни дела № 20229290401177 и № 20229290401737 по описа на ЧСИ Н. К. с район на действие Окръжен съд – Хасково. По изпълнително дело № 20229290401177 изпълнението било насочено срещу всички недвижими имоти, собственост на „Оратранс“ ООД, като била насрочена публична продан с обща начална продажна цена на имотите в размер на 1090210, 80 лева. В молбата по чл.390 ГПК Н. Г. П. е посочила, че приема действията на нейния длъжник „Оратранс“ ООД за привидни и увреждащи, поради което е заявила намерението си да предяви искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - като главен и по чл. 135 ЗЗД - като евентуален и е поискала налагане на обезпечителна мярка - спиране изпълнението по двете изпълнителни дела. Обезпечителната нужда е обоснована с твърдението, че в случай на извършване на проданта, нейният длъжник „Оратранс“ ООД ще бъде лишен от цялото си ликвидно и секвестируемо имущество и така нейното вземане ще остане неудовлетворено.

За да остави без уважение молбата за допускане на исканото обезпечение, Хасковският окръжен съд е приел, че макар от приложените писмени доказателства да се установява, че бъдещият иск е допустим, вероятно е основателен и е налице обезпечителна нужда, то посочената от молителката обезпечителна мярка – спиране на изпълнението не съответства на обезпечавания интерес, т. е. същата не е подходяща, тъй като с налагането й би се засегнала неоправдано правната сфера на останалите страни в изпълнителния процес.

Сезиран с жалба на Н. Г. П., съставът на Апелативен съд – Пловдив е споделил изводите на първоинстанционния съд относно процесуалната допустимост на бъдещите искове, вероятната им основателност и наличието на обезпечителна нужда, след което е приел, че от приложените доказателства не се установява по двете образувани изпълнителни дела да има други страни, освен ответниците по бъдещите искове, поради което не би се засегнала правна сфера на други страни по изпълнителните дела. По отношение на наложените върху имотите на „Оратранс“ ООД възбрани съдът е посочил, че същите са наложени от другия ответник по бъдещия иск - „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД и от жалбоподателката П., като същевременно банката - кредитор на Оратранс“ ООД има вписана ипотека и вземането й е гарантирано, както и че липсват данни банката да е получила изпълнителен лист за вземанията си и да е образувала изпълнително дело, респективно – да се е присъединила в производствата по изпълнително дело № 20229290401177 и № 20229290401737. Акцентирано е на обстоятелството, че спирането на производствата по тези изпълнителни дела не означава спиране на производството по бъдещото евентуално изпълнително дело, което банката-кредитор би образувала за нейните обезпечени с ипотека вземания, съответно не съществува кредитор или взискател, който би бил увреден от спирането на изпълнението по вече образуваните изпълнителни дела на ЧСИ Н. К.. Въззивният съд не е възприел и извода на първоинстанционния съд за това, че исканата обезпечителна мярка не е подходяща, поради факта, че наддаването по обявената публична продан е 1 090 210, 80 лв., а вземанията на молителката възлизали само на 224 226, 56 лв. В тази връзка, изрично е посочено, че образуваното изпълнително производство по двете изпълнителни дела включва единствено страните „Ди енд Ди хотелс“ ЕООД и Оратранс“ ООД - бъдещите ответници по искове по чл. 26, респ. чл. 135 ЗЗД, с твърдения за симулативен процес пред пристрастен арбитражен съд, за абсолютно или относително недействителни сделки, противоречащи на добрите нрави, за увреждащи действия, поради което стойността на публично продаваното имущество на длъжника е поставена в зависимост от твърдени създадени изкуствено задължения на длъжника, които се атакуват с бъдещия иск, и поради това не може да бъде обективен критерий. С оглед на това въззивната инстанция е приела, че търсеното обезпечение е за искове, атакуващи точно и единствено твърдяни съгласувани предходни увреждащи действия на длъжник и взискател, имащи пряко отношение към вземането на молителката, и без него за нея би било невъзможно или значително затруднено осъществяване на правата й, свързани с ненакърняване патримониума на длъжника й, произтичащо от атакуваните сделки.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставените в изложението въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Същите нямат характеристиката на правни, така както е разяснено в т.1 от ТР 1/19.02.2010г., съгласно което въпросът следва да е конкретен, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по начин, че да обуслови изхода на спора. Първият въпрос не съответства на правната воля на въззивния съд, приел допустимост на бъдещите искове. В трайно установената съдебна практика няма спор по въпроса, че на обезпечение подлежат само допустимите искове. Несъгласието с приетата от въззивния съд допустимост на бъдещите искове представлява оплакване по правилността на обжалвания акт, която е извън предмета на преценка в селективното производство. Въпрос, относим към допустимостта на посочените в молбата по чл.390 ГПК бъдещи искове във връзка с оплакването в частната касационна жалба за несъобразяване с постановеното и неотменено по реда на чл.47 ГПК арбитражно решение, по което е формирана сила на пресъдено нещо досежно дължимостта на сумите и действителността на правното основание, въз основа на което са присъдени, не е поставен. В съответствие със задължителните указания в т.1 от ТР 1/19.02.2010г., съдът може само да уточни и конкретизира правния въпрос, но не и да го извежда от изложението към касационната жалба.

Вторият въпрос е хипотетичен и не съответстващ на данните по делото, поради което няма нужното за спора правно значение. Соченото от частния касатор производство по чл.47 ЗМТА е заведено, доколкото този факт не се оспорва в отговора на частната жалба, по искова молба, предявена от „Оратранс“ ООД срещу „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД. Искане за спиране изпълнението на арбитражното решение по чл.48, ал.2 ЗМТА може да иска само страна в производството, каквото качество няма подалата молбата по чл.390 ГПК и ищца по бъдещите искове Н. П.. Недопустимостта за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл.389 и сл. ГПК при висящо производство по чл.47 ЗМТА, с оглед предвидения специален ред по чл.48, ал.2 ЗМТА за спиране изпълнението на арбитражното решение, като обезпечителна мярка, е спрямо молителя в производството по отмяна на арбитражното решение, но не и по отношение на трето за арбитражното производство лице.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 404 от 04.11.2022 г. по в. ч.гр. д. № 532/2022г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.