Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 60571/02.07.2021г. е допуснато касационно обжалване на решение № 260074/07.12.2020 г. по гр. дело № 392/2020 г. на Окръжен съд Шумен, с което, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд, е прието по предявения от Р. Ц. А. срещу „Е. П. П“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата няма задължение за сумата от 13 529,80 лева, представляваща цена на служебно начислена по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер [ЕГН] електрическа енергия за периода 27.03.2018г. - 26.03.2019г. по фактура № [ЕГН]/09.07.2019г., по въпроса: “ При установено софтуерно въздействие върху средство за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“

Касаторът „Е. П. П“ АД иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, като обосновава неправилността му поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че фактическото основание за начисляване на отричаната от ищеца сума е наличието на показания за изразходвана енергия в регистър 1.8.3 на СТИ в имота на ищеца, а не констативния протокол от 26.03.2019г. на служителите на „Електроразпределение Север“ АД. Настоява по делото да е доказано реалното потребление на претендираната за плащане електроенергия, която се е натрупала в невизуализирания регистър на СТИ поради неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред, независимо от обстоятелството, че не се установява началния момент, от който е започнало отчитането й в този регистър. Сочи, че след като вземането било доказано в своето основание, съдът следвало да определи размера му в приложение на чл. 162 ЗЗД.

Претендира присъждане на всички сторени в производството разноски.

Насрещната страна по жалбата – ищецът Р. А., я оспорва. Възразява срещу правото на ответника да получи исковата сума, предвид обстоятелството, че към датата на съставяне на констативния протокол и за периода на корекцията, разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013г. не са действащи. Твърди, че не е доказано нито, че претендираната електроенергия е реално потребена, нито в какъв период е станало това. Изтъква, че софтуерната манипулацията на СТИ не е дело на потребителя.

С молба вх.№ 67539/12.10.2021г. ищцата Р. А. заявява, че се отказва от иска в частта над сумата 5 000 лв. и иска въззивното и първоинстанционното решение да бъдат обезсилени за разликата над 5000 лева, а в останалата част касационното производство да бъде прекратено, поради недопустим предмет на касационната жалба. Отказът е заявен в хода на касационното производство.

С ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГТК ( до приемане на което настоящото производство е било спряно) се прие, че при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл.233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част. Касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Зачитайки действието на тълкувателното решение, настоящият състав следва да прекрати касационното производство на основание чл. 233 ГПК частично, а обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частите, с която съдилищата са се произнесли по предявения иск за недължимост на сумата над сумата 5 000 лв. Касационното обжалване относно останалата част от спорното вземане – до 5000 лева, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване съдебна практика на ВКС е дала трайно разрешение ( решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), обобщено в решение № 50043/07.03.2023г. по гр. д. № 2400/21г. на ІV ГО на ВКС, според което, при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика.

По касационните оплаквания:

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд правилно е приел, че ответникът няма право на едностранна корекция на сметката на ищцата, тъй като към датата на извършване на проверката на СТИ - 26.03.2019г., разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. е отменена, но неправилно е отрекъл възникването на вземане на ответника по 200 ЗЗД за стойността на доставената и незаплатена електроенергия, която е била натрупана в невизуализирания регистър на СТИ.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото, се установява безпротиворечиво следната фактическа обстановка: 1/ Ищецът Р. А. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с „Енерго-П. П“ АД. Имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в [населено място], с абонатен № [ЕГН], е присъединен към електропреносната мрежа; 2/ Електромерът е монтиран в имота на ищцата на 09.11.2015г., нов, с нулеви показатели по всички тарифи; 3/ Към момента на проверката на средството за търговско измерване /СТИ/ - на 26.03.2019г., същото е годно техническо средство за измерване на ел. енергия; 4/ Върху СТИ е осъществено софтуерното въздействие, при което е запазена точността на измерването, но е включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената ел. енергия; 5/ Вмешателството е резултат от софтуерна манипулация, препараметризация, а предвид типа на електромера (не е СМАРТ), не може да се установи кога е осъществено; 6/ Електромерът е отчел цялото преминало през него количество ел. енергия, като натрупаното в невизуализираната тарифа 1.8.3 е в размер на 069521,3kWh; 7/ Установената енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, тя е реално потребена и предвид пропускателната възможност на СТИ и техническите параметри на присъединителните съоръжения може да бъде доставена за посочения период от време; 8/ Стойността на доставената, но неотчетена ел. енергия е точно определена по приравнени цени, определени за технологични разходи.

Така установеното, при съблюдаване на логическите и опитни правила, мотивира касационната инстанция да приеме, че измерената електроенергия в регистър Т3 е доставена на потребителя, като натрупването в този регистър се е осъществило в периода след монтажа на СТИ в имота на ищцата до проверката на СТИ през 2019г. и не се дължи на неизправност на СТИ, а стойността на потребените от ищеца 069521,3kWh е съобразена с приложимите цени на КЕВР и изчислена правилно. Или ответникът е доказал както основанието, така и размера на вземането си по фактура № [ЕГН]/09.07.2019г. За възникването му по реда на чл. 183 ЗЗД е без значение, както дали именно потребителят е препараметризирал СТИ (вината му е ирелевантна), така и кога точно е станало това в периода от монтажа на електромера до проверката му. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е твърдял, съотв. доказал да е погасил така възникналото задължение.

Предвид изложеното, оплакванията на касатора за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон са основателни. Неправилното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която спорът продължава да е висящ и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, касационната инстанция следва да го реши по същество, като отхвърли иска по чл. 124, ал.1 ГПК до размера от 5000 лева.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят всички разноски, които ответникът е направил по делото. Предвид основателността на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, направено пред всяка от съдебните инстанции, същият следва да бъде намален до минимума по НМРАВ, съобразно съответната й редакция, както следва: до 1122, 90 лева с ДДС - за представителство пред първа и въззивна инстанция и до 1943, 24 лева с ДДС - за представителство пред касационната инстанция. Така общият размер на дължимите разноски е 5175, 23 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260074/07.12.2020 г. по гр. дело № 392/2020 г. на Окръжен съд Шумен и решение № 522/29.07.2020г. по гр. д.№ 2076/2019г. на Районен съд Шумен в частите, с които е признато за установено, че Р. Ц. А. не дължи на „Е. П. П“ АД сумата над 5000 лева до 13 529, 80 лева - цена на служебно начислена по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер [ЕГН] на адрес [населено място], [улица], ет.4, електрическа енергия за периода 27.03.2018г.-26.03.2019г., по фактура за корекция № [ЕГН]/09.07.2019г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на основание чл. 233 ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 260074/07.12.2020 г. по гр. дело № 392/2020 г. на Окръжен съд Шумен в останалата, необезсилена, част И ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ц. А. с ЕГН [ЕГН] срещу „Е. П. П“ АД с ЕИК[ЕИК] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 5000 лева, представляваща цена на служебно начислена по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер [ЕГН] на адрес [населено място], [улица], ет.4, електрическа енергия за периода 27.03.2018г.-26.03.2019г. по фактура за корекция № [ЕГН]/09.07.2019г.

ОСЪЖДА Р. Ц. А. да плати на „Енерго-Про продажби ” АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 5175, 23 лв. – разноските по делото за трите инстанции.

В прекратителната част решението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: