Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. от [населено място], действаща чрез пълномощника й адвокат А. Ш, против решение № 535 от 11.03.2016 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело № 2186/2015 г. С него е отхвърлена жалбата на Г. М. Г. против заповед № ОСОС-124/29.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови друго решение, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде уважена, като претендира и разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация - изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И. Г – Стайкова, в писмени отговор и бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, пето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. М. Г. срещу заповед № ОСОС-124 от 29.05.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г. Г. на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ към ОБДХ - [населено място] при БАБХ, с ранг III младши, № 265 по КДА, длъжностно ниво 9 по КДА, експертно ниво 5, код по НКПД: 2422 6043, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, както и, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е извършено при наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като нейната длъжност е реално съкратена от 56 на 43 щатни бройки.
За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Г. М. Г. е получила предизвестие изх. № 3507-Ю/09.06.2015 г. от изпълнителния директор на БАБХ, ведно с заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение № ОСОС-124 от 29.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с нотариална покана, връчена на 24.06.2015 г., тъй като е била в отпуск поради временна неработоспособност.
Видно от приложените по делото Длъжностни разписания на ЦУ на БАБХ, утвърдени от изпълнителния директор на БАБХ, в сила от 26.05.2015 г. и от 01.06.2015 г., и заповед № РЗ-11-815 от 13.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, се установява, че общата численост на персонала в ОДБХ - [населено място], считано от 01.06.2015 г., се намалява от 130 на 113 човека. В длъжностното разписание, в сила от 26.05.2015 г., преди датата на издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, съществуват 56 длъжности главен инспектор в отдел „Контрол на храните”, докато в длъжностното разписание, в сила от 01.06.2015 г., съществуват 43 такива длъжности. Въз основа на тези длъжностни разписания са утвърдени поименните разписания на длъжностите на ОДБХ - [населено място] към 26.05.2015 г. и към 01.06.2015 г., от които се установява, че Г. е посочена в поименното разписание в сила от 26.05.2015 г. и не е посочена в поименното щатно разписание в сила от 01.06.2015 г. При сравнение на длъжностните и на поименните разписания се установява също, че общата численост на персонала в отдел „Контрол на храните” към 01.06.2015 г. е намален от 73 човека на 55 човека. Конкретно за отдел „Контрол на Храните“ при ОДБХ - [населено място] за длъжност „главен инспектор“ щатните бройки са намалени от 56 на 43. Намаляването на числеността на администрацията е наложено в изпълнение на ПМС № 90 от 16.04.2015 г., с което са извършени промени в Устройствения правилник на БАБХ, в чийто чл. 9, ал. 3, определящ общата численост на администрацията на агенцията, числото 2663 е заменено с 2283, т. е., с 380 човека е намалена общата численост на администрацията. Установено е намаляването на бройката на служителите, изпълняващи едни и същи задължения и функции. Намаляването на бройките на служителите, изпълняващи едни и същи задължения и функции, е една от формите на „съкращаване на длъжността“ по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Под „съкращаване на длъжността“ трябва да се разбира намаляване, премахване за в бъдеще на определени бройки от длъжностното разписание на съответната администрация поради намаляване или премахване на определена или определени функции в държавната служба. Това води до прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 и т. 20 от Устройствения правилник на БАБХ изпълнителният директор назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях, утвърждава структурата на административните звена в агенцията и длъжностните им разписания. Изпълнителният директор на БАБХ като орган по назначението е действал в кръга на предоставените му по закон правомощия, а утвърденото ново длъжностно разписание в сила от 01.06.2015 г., като е съобразено с приетото ПМС № 90 от 16.04.2015 г., с което е намалена числеността на администрацията на агенцията с 380 човека. В кръга на притежаваната компетентност на органа по назначението се включва правомощието да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и обща численост на служителите. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа на администрацията органът по назначението действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.06.2015 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Г. Г..
Правилно въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице действително съкращаване на заеманата от Г. Г. длъжност. Следователно прекратяването на съществуващото служебно правоотношение е извършено на предвиденото в закона основание, при законово регламентиран фактически състав, поради което заповед № ОСОС-124 от 29.05.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) не е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и правилно тази заповед не е отменена от първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение.
Пловдивският административен съд правилно е приел, че фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Установената съдебна практика по приложение на ЗДСл изключва изискване за извършване на подбор между държавните служители, заемащи една и съща длъжност, преди да бъде прекратено служебното правоотношение с един от тях поради съкращаване на длъжността. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има „съкращаване на длъжността“ и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на отдела, а при посоченото правно основание органът по назначението не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител.
Правилно в мотивите на атакуваното решение е посочено, че прекратяването на служебното правоотношение на Г. Г. поради намаляване на длъжностите за „главен експерт“ като нормативно установена позиция в щатното разписание, е по преценка на ръководителя и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изложените оплаквания за нецелесъобразност на обжалваната заповед също са неоснователни. Извън съдебният контрол за законосъобразност е въпроса за целесъобразността на съкращението. Освен това не съществува и задължение за органа по назначаването да извърши подбор измежду служителите, за разлика от уредбата на Кодекса на труда.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, материално законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция, за производството по настоящото дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 535 от 11.03.2016 г. по административно дело № 2186/2015 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Г. М. Г. от [населено място] да заплати на Българската агенция по безопасност на храните сума в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.