Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на [община], подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 68 от 17 юни 2016 година, постановено по адм. дело № 79/2016 година по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменено решение от 12 април 2016 година на назначената от кмета на [община] по чл. 210 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) комисия за определяне на обезщетение във връзка с възникване на сервитут.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител, в постъпил писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 12 април 2016 година на назначената по чл. 210 от ЗУТ от кмета на [община] комисия за определяне на обезщетение във връзка с възникване на сервитут за трасе на кабел 1 Kv и електромерно табло ТЕПО за присъединяване на „Офиси“ на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в [населено място], [улица], ПИ [номер] преминаващ през ПИ [номер] по кадастралната карта на [населено място]. Съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценката по чл. 210 от ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, с оглед на което го е отменил като незаконосъобразно. За да обоснове този резултат, съдът е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), която се явява специална спрямо чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ и дерогира последната и в случай, че при изграждане или експлоатиране на енергиен обект се засягат имоти публична общинска собственост, то правото тези имоти да бъдат използвани чрез възникване на сервитут е безвъзмездно и обезщетение не се дължи. Решението е правилно.
Предмет на производството пред административния съд е определената по заявлението на жалбоподателя по реда на чл. 210 ЗУТ цена за правото на прокарване на кабел и електромерно табло ТЕПО за присъединяване на „Офиси“ на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в [населено място], [улица], ПИ [номер] преминаващ през ПИ [номер], публична общинска собственост.
Основният спорен въпрос по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е дължи ли се на собственика на имота – [община] еднократно обезщетение по смисъла на чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ за да възникне сервитут или той възниква безвъзмездно по силата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ.
От данните по делото е установено, че [фирма] е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ЗЕ. Няма спор, че посочената в обжалваното решение от 12 април 2016 година част от трасето, през която ще преминава кабелът за изграждане на обекта и която е предмет на оценката, извършена с оспорения административен акт, е улица и представлява публична общинска собственост.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие. Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 от ЗЕ. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Според чл. 67, ал. 2 от ЗЕ (изм. ДВ бр. 54/2012 година, в сила от 17 юли 2012 година), лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. улици), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ. В случаите обаче, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите – публична собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), т. е. те са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 от ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЕ. Следователно, при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ сервитути в имот - публична общинска собственост е приложим режимът по чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, който дерогира общото правило по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването им. Ето защо направените и с касационната жалба доводи за издаване на оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ при правилно приложение на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ се явяват неоснователни.
С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма], [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, редуцирани на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 17 юни 2016 година, постановено по адм. дело № 79/2016 година по описа на Административен съд Ямбол
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], [населено място] сума в размер на 200,00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Решението е окончателно.