Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Л. В. Х. от [населено място] против решение №543/23.09.2015 година, постановено по адм. дело №518/2015 година по описа на Административен съд Пазарджик.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - [населено място], чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение АС [населено място] е отхвърлил жалбата на Л. В. Х. с искане за прогласяване нищожност на заповед рег. №215/11.09.1990 г. на директора на РДВР [населено място]. Установено е по делото, че със заповедта, предмет на оспорване, Х. е уволнен от заеманата от него длъжност "младши автоконтрольор" в отдел КАТ при Регионална дирекция на вътрешните работи - [населено място], на основание чл.36, ал.1, т. 5 от Закон за народната милиция /ЗНМ отм. Като мотиви в заповедта е посочено че:"На 30.06.1990 г. жалбоподателят е внесъл от ГФР за 3 200 марки лек автомобил „Пежо", за което е депозирал декларация от западногермански гражданин, от която е видно, че в ГФР е получил марките, необходими закупуване на автомобила и се задължава да върне в България равностойността им в български левове. Тази уговорка касаела трансфер на валута и е престъпление по чл.250 от НК. Освен това старшина Х. последователно е заявил, че е загубил митническите декларации, и че по невнимание близките му...