Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Т., представена от адв. Х. Х, срещу решение № 2398/27.11.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1246 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт № 131204886/02.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място]. Оплакванията на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме погасяването по давност задълженията за подоходен данък и за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за 2006 г. Изразява съмнение относно начина на определяне на разходите за издръжка в паричните потоци. Възразява против квалифицирането като доход на получените суми по банковите ѝ сметки. Навежда довод за неприложимо преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК провеждането на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК за установяване на задължения за ЗОВ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неправилност на частта от решението за отхвърляне на жалбата срещу РА относно установените задължения за ЗОВ.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в тежест на Е. Т. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 до 2011 г. в общ размер 3 863.96 лева със закъснителни лихви общо 1 241.53 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2006-2011 г. към фондовете на държавното обществено осигуряване /ДОО и ДЗПО-УПФ на самоосигуряващо се лице/ и по сметка на НЗОК в общ размер 13 892.97 лева с лихви за забава в общ размер 8 496.16 лева.

Според приходната администрация за данъчни периоди 2006 - 2011 г. данъчният субект е получавал парични преводи в евро от Германия, Белгия, Австрия, Гърция и Италия. По отчетни периоди левовата равностойност на получените суми е съответно 2 738.16 лева; 10 747.29 лева; 6 493.35 лева; 11 930.57 лева; 13 201.86 лева и 6 258.65 лева. Получените суми са определени като доходи, за които не е подадена ГДД и са квалифицирани като укрити. Облагаемият доход е съизмерен с получените суми, а данъчната основа е изчислена като облагаемият доход е намален с дължимите ЗОВ. Към ДО е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на данъчното задължение за 2007-2011 г.

Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, за който РЛ, бидейки в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 КСО и самоосигуряващо се лице дължи изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО в размерите, определени за фонд „Пенсии“ и за ДЗПО по чл. 157, ал. 6 КСО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК за отчетните 2006-2011 г.

При ревизията са съпоставяни паричните доходи и разходи на РЛ, без да са установени съответствия от вида на тези по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК сочещи на съществуването на презюмирания доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Установяванията на първостепенния съд в обжалваното решение възпроизвеждат буквално тези от решението на ДДОДОП при оспорването по административен ред. Те не са променени от преценката на заключението на ССЕ. Съдът е отрекъл да е изтекла давността по чл. 109, ал. 1 ДОПК за публичните задължения за 2006 г. Приел е за законосъобразно определянето на задълженията за ЗОВ по реда на чл. 122-124 ДОПК по препращането от чл. 124а ДОПК.

Първоинстанционното решение е неправилно в частта му разрешаваща спора за съществуването на задълженията за ЗОВ и правилно в останалата част.

В противоречие с материалния закон е изводът на административния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и към пораждащи задължения за ЗОВ фактически състави, осъществени преди влизането на нормата в сила на 15.02.2011 г. Задължителната съдебна практика /формирана след постановяване на оспореното решение/, обективирана в ТР № 1/18.05.2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС по т. д. № 3/2015 г. е за неприложимост на разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.

Наред с това съдът неправилно е взел предвид, че освен осигурителен доход /вж. чл. 6, ал. 2 от КСО/ се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав – осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Доходите на Т. не са обвързани в РА с някоя от дейностите по чл. 4 от КСО. Обратно, внушението е, че източник на тези доходи е престъпната дейност на сина на РЛ.

Не се сочи Т. да е осигурено лице на конкретно основание по чл. 4, ал. 3, т. т. 1-4 от КСО /сочат се общо всички основания/ и липсва привръзка на приписваните ѝ доходи към някоя от дейностите по чл. 4, ал. 3, т. т. 1-4 КСО. Липсват правни изводи за значението на факта на здравното осигуряване на Т. по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО в контекста на правилото на чл. 40, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗЗО в ред. от ДВ бр. 49 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., сега чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Щом РЛ е осигурено на някое от основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО и приписваният му доход е неотносим към основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО, то за деятелността източник на дохода той не подлежи на здравно осигуряване.

Неоснователен е доводът на касатора за погасяване по давност на публичните му задължения за 2006 г. Според приложимите по време редакции на чл. 6, ал. 8 КСО внасянето на осигурителните вноски при годишното изравняване следва да е в срока за подаване на ГДД, т. е за 2006 г. при действието на чл. 41, ал. 1 ЗОДФЛ отм. до 15 април на 2007 г. Петгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2008 г. Давността е спряна за една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК с образуването на ревизионното производство със ЗВР 1203382/03.07.2012 г. и прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на РА на 02.01.2013 г. Абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК изтича на 01.01.2018 г.

От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. С паричните преводи по сметките на касатора е увеличено имуществото на Т. и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ.

Разходите за издръжка и живот по данните от НСИ не рефлектират върху размера на облагаемия доход, поради което и доводите за значението им за паричните потоци са неотносими.

Дължима е отмяна на частта от решението за отхвърляне на оспорването срещу РА относно установените задължения за ЗОВ и отмяна на съответната част от РА. В останалата част решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 1 294.84 лева. На ответника по касация се следват разноски в размер 439 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2398/27.11.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1246 по описа за 2013 г. в частта, с което е отхвърлена жалбата на Е. Д. Т. против ревизионен акт № 131204886/02.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място] относно допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2006-2011 г. към фондовете на държавното обществено осигуряване /ДОО и ДЗПО-УПФ/ и по сметка на НЗОК в общ размер 13 892.97 лева с лихви за забава в общ размер 8 496.16 лева и вместо него в тази част постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 131204886/02.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], в частта за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2006-2011 г. към фондовете на държавното обществено осигуряване /ДОО и ДЗПО-УПФ/ и по сметка на НЗОК в общ размер 13 892.97 лева с лихви за забава в общ размер 8 496.16 лева

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2398/27.11.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1246 по описа за 2013 г. в останалата част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] да заплати Е. Д. Т. деловодни разноски в размер 1 294.84 лева.

ОСЪЖДА Е. Д. Т. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] разноски за касационната съдебна инстанция в размер 439 лева.

Решението е окончателно.