Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма], представено от управителя Н. Б. и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] срещу решение № 2731/18.12.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1700/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 031302220/19.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място] в частта относно допълнително определените задължения за ДДС за данъчен период месец 06.2010 г. в размер 22 443.75 лева и за закъснителна лихва в размер 6 967.23 лева и е отхвърлена жалбата на [фирма] против ревизионния акт в останалата част.

Първият касатор оспорва отхвърлителната част на решението. Първоначално е заявил трите категории пороци на съдебния акт, а в допълнителна жалба е навел доводи за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи пропуск на съда да възприеме като основание за нищожност на ревизионния акт определянето на издателя на акта от орган по приходите различен от този възложил ревизията. Като противоречащо на забраната за reformatio in peius определя установяването на задължение за ДДС в д. п.м. 07.2010 г. при повторна ревизия по чл. 155, ал. 4 ДОПК без в първоначалния, отменен при оспорването по административен ред акт, да е било определено такова. Настоява на осъществяването на предпоставките на отреченото от съда право на приспадане на данъчен кредит. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на писмените и гласните доказателствени средства, включително с изводите му за истинността на мемориален ордер № 35/01.05.2013 г. Към установените доказателствено релевантни факти отнася плащането към доставчиците.

Вторият касатор обжалва отменителната част на решението. И неговите упреци са към познавателната дейност на съда по оценка на доказателствените средства. Обсъждайки недостатъците във формата на информационните източници за...