Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ [населено място] против решение № 12 от 19.01.2015 г. по адм. дело № 121/2015г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменено решение № РД-12-18/08.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане № 6012222828/09.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ [населено място], с което е отказано на Р. С. Д., от [населено място], [община], отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне с указания за правилното тълкуване и прилагане на закона съобразно мотивите на съдебния акт, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт.

Ответникът по касационната жалба - Р. С. Д. чрез пълномощникът си адвокат Й. Б-САК [населено място] оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е отменил решение № РД-12-18/08.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане № 6012222828/09.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ [населено място], с което е отказано на Р. С. Д., от [населено място], [община], отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, върнал е преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона, и е присъдил разноски.

За да постанови това решение съдът е приел, че Д. е субект на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението. По отношение на спорните периоди- 03.12.1982г.- 02.05.1983г. в А. [населено място]

на длъжност „шофьор”, 01.07.1987г.-01.01.1990г., 01.05.1996г.-31.12.1997г. и двата в [фирма] на длъжност „шофьор” на БЕЛАЗ, ТАТРА и КРАЗ, 01.01.1998г.-31.12.1998 г., 23.06.1999г.-31.12.2001г., административния орган е постановил своя акт при неточно издирване и прилагане на материалноправните разпоредби, което налага ново преизчисляване на осигурителния и трудов стаж. Решение е правилно.

Спорът между страните по същество е свързан с времето, което не е признато от административния орган за осигурителен стаж на Д. – периодите 03.12.1982г.- 02.05.1983г. в А. [населено място]

на длъжност „шофьор“, 01.07.1987г.-01.01.1990г. и 01.05.1996г.-31.12.1997г. и двата периода в [фирма] на длъжност „шофьор“ на БЕЛАЗ, ТАТРА и КРАЗ, 23.06.1999г.-31.12.2001г. поради липса на подпис на ревизор в осигурителната книжка; както и с категорията на труда за периода когато Д. е работил на отрития рудник „Х. Б.“ на мини [населено място]

– 03.12.1982г. – 31.12.1998г. като шофьор на КРАЗ, БЕЛАЗ, ТАТРА към [фирма] [населено място] дол. С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на назначените съдебно-счетоводни експертизи първоинстанционният съд е направил правилни изводи, че осигурителния стаж за тези периоди следва да бъде зачетен и са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 4,ал.1 от ПЗР на КСО.

По отношение на период 03.12.1982г.- 02.05.1983г., административния орган е постановил своя акт при неточно издирване и прилагане на материалноправните разпоредби. С оглед датата на вписването 1983г., в случая разпоредбите на действащите КТ (1986г.) и Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (1993г.) са неприложими, и не могат да обосноват извод за неоформяне на трудовата книжка съгласно изисквания на чл.349, ал.1 от КТ.

По отношение трите периода- 01.07.1987г.-01.01.1990г., 01.05.1996г.-31.12.1997г. и 01.01.1998г. – 31.12.1998г., въз основа на събраните доказателства се налага извода, че установяването на осигурителният стаж може да се извърши въз основа на изплащателни ведомости и други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Правилно административният съд е приел, че Д. се е намирал в трудови правоотношения с [фирма] [населено място] дол, заемайки длъжност „шофьор“ на КРАЗ, БЕЛАЗ, ТАТРА и е превозвало скална маса и въглища до табана на рудник „Х. Б.” на мини [населено място]

. През тези периоди Д. е изпълнявал трудови функции, идентични с функциите на работниците от технологичен автомобилен транспорт при открит рудник по см. на т.66а от ПТКП отм. , На основание чл.16, ал.2, т.1 от НПОС осигурителният стаж за тези периоди следва да се зачете от първа категория. Липсата на документация или на пълната такава при осигурителя не може да бъде пречка за реализиране на правото на пенсия.

Относно периода 23.06.1999г. – 31.12.2001г., правилно административният съд е приел, че приложената трудова книжка на Д. е заверена с подпис на ревизор при ТП на НОИ – [населено място], доколкото дължимите осигурителни вноски са внесени към 14.04.2014г. Същата представлява годно доказателство за осигурителен стаж за съответния период по смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС и следва да се има предвид от пенсионния орган при определяне на същия.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба е направил искане за заплащането на разноски. Съдът не присъжда такива, тъй като страната не е представила доказателства за направени разноски, нито списък на разноските.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 19.01.2015 г. по адм. дело № 121/2015г. на Административен съд Кюстендил.

Оставя без уважение искането на Р. С. Д., направено чрез пълномощникът адвокат Й. Б-САК [населено място], за заплащането на разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.