Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на А. В. П. от [населено място], [улица], ет. [номер]

, ат. [номер], чрез адв. Д. К от САК, срещу решение № 8200 от 28.12.2015 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 7342/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1500766 от 27.04.2015 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 938 от 23.06.2015 г. на ДДОДОП [населено място].

Касаторката поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е ценил представен нотариален акт, тъй като същият не съдържа данни за съответствието на недвижимия имот с изискванията на ЗУТ. Счита, че дареният на съпруга й недвижим имот не отговаря на характеристиките за „жилище“ по смисъла на пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ, за което обстоятелство било представено удостоверение от кметския наместник на [населено място], [община]. Претендира за отмяна на решението, отмяна на АПВ и присъждане на разноски.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] оспорва касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2014 г. касаторката П. декларирала доходи от трудови правоотношения общо в размер на 38 066.42 лв. и данъчно облекчение за млади семейства в размер на 7818.14 лв., с която сума е намалена сумата на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. Определен е дължим данък в размер...