Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 176, ал.2 АПК.

[фирма], [населено място], чрез адв. Ю. Р обжалва решение № 1797/07.10.2015 на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 314/2014 г., с което е обявен за нищожен оспореният от дружеството ревизионен акт № 131302846/09.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 13/03.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", [населено място].

Дружеството твърди, че има правен интерес от обжалването, тъй като прогласената нищожност на акта заличава с обратна сила правните му последици, което би могло да се възприеме от органите по приходите като правна възможност за провеждане на ново ревизионно производство и издаване на нов ревизионен акт за същия период по отношение на данъчно задълженото лице. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, тъй като съдът е извършил преценката за валидност на акта без да изиска заповед за определяне на компетентен орган.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът да се реши по същество като се отмени ревизионния акт. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] в представено по делото писмено становище на юрк. М. М счита, че жалбата е процесуално допустима, поради наличие на правен интерес у подателя да иска отмяна на ревизионния акт вместо обявяването му за нищожен. По същество счита, че с оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК касационната инстанция не може да реши спора по същество, а при уважаване на касационната жалба следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна...