Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 90 от 13.07.2011 г., постановено по административно дело № 152 по описа за 2011 г. на Административния съд - Добрич, е отхвърлена жалбата на д-р П. Н. Д., в качеството му ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ (ИППМП) - д-р П. Д.", със седалище и адрес на управление - гр. Д., срещу писмена покана с рег. индекс № 2905-131-8/24.02.2011 г. на директора на РЗОК - Добрич за възстановяване в полза на РЗОК на общата сума в размер на 2183,43 лева, от които 1145,50 лева, представляваща неоснователно получена сума, вследствие надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2009 г. в частта "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3); 428,93 лева, представляваща неоснователно получена сума, вследствие надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2009 г. в частта "Направления за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4); 609 лева, представляваща неоснователно получена сума, вследствие надвишен регулативен стандарт за четвъртото тримесечие на 2009 г. в частта "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3). Със същото решение изпълнителят на медицинска помощ е осъден да заплати на РЗОК - Добрич, сумата от 100 лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Против това решение в частта за размера на юрисконсултското възнаграждение е подадена касационна жалба от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. М., като постановено при наличие на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касаторът директора на РЗОК - гр. Д. моли съдебният акт в оспорената част да бъде отменен и дължимите разноски пред ДАС и ВАС, в това число и за юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, да бъдат възложени в тежест на ЕТ "ИППМП - д-р П. Д.".
Подадена е касационна жалба и от ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ (ИППМП) - д-р П. Д." - гр. Д., представлявано от д-р П. Н. Д., чрез упълномощения адв. Д. Д., против същото решение № 90 от 13.07.2011 г. по административно дело № 152 от 2011 г. на Административен съд - Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу писмена покана с рег. индекс № 2905-131-8/24.02.2011 г. на директора на РЗОК - Добрич и изпълнителят на медицинска помощ е осъден да заплати на РЗОК - Добрич, сумата от 100 лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон се поддържа искане за отмяна и произнасяне по съществото на спора.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на РЗОК - Добрич и за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "ИППМП - д-р П. Д.".
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в законоустановения 14 дневен срок и са процесуално допустими.
Върховният административен съд - шесто отделение, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и провери обжалваното решение за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, намира следното:
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Добрич, по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от ЕТ "ИППМП - д-р П. Д." писмена покана с рег. индекс № 2905-131-8/24.02.2011 г. на директора на РЗОК - Добрич, за възстановяване в полза на РЗОК на общата сума в размер на 2183,43 лева, от които 1145,50 лева, представляваща неоснователно получена сума, вследствие надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2009 г. в частта "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3); 428,93 лева, представляваща неоснователно получена сума, вследствие надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2009 г. в частта "Направления за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4); 609 лева, представляваща неоснователно получена сума, вследствие надвишен регулативен стандарт за четвъртото тримесечие на 2009 г. в частта "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3).
Подадената от лечебното заведение жалба срещу процесната писмена покана, е била отхвърлена от Добричкия административен съд с посоченото по-горе решение. За да постанови този резултат съдът е приел, че страните са подписали протоколи за определяне на регулативни стандарти като неразделни части към договорите между лечебното заведение и Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. и 2010 г., тези протоколи са влезли в сила и са породили правни последици - реализирано е превишение на определените регулативни стандарти, установено с протокол за неоснователно получени суми, по което лечебното заведение - жалбоподател не спори и не навежда аргументи и доказателства за противното. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за третото и четвъртото тримесечие на 2009 година.
От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-09-180/08.06.2010 г. на директора на РЗОК - Добрич, е назначена финансова проверка на ИМП със задача: контрол по изпълнението на договор № 085131/23.03.2009 г. и договор № 085131/25.01.2010 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, относно регулацията на дейностите. При извършената проверка е установено, че лечебното заведение следва да възстанови на РЗОК - Добрич, общо сумата в размер на 2183,43 лева, поради превишаване на определените регулативни стандарти за СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) и на медико-диагностични дейности - МДД (бл. МЗ-НЗОК №4) за третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. като превишението е в размер на посочената за възстановяване сума. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани в протокол за неоснователно получени суми № ПНПС-053/14.06.2010 г., директорът на РЗОК - гр. Д., е издал писмена покана рег. индекс № 2905-131-8 от 24.02.2011 г. за възстановяване на сумата от 2183,43 лв., изплатена при превишаване на планираните с бюджета на НЗОК суми, за такива медицински дейности в резултат на допуснатото от лечебното заведение корелативно превишение на определените му РС.
Видно от данните по делото, д-р П. Н. Д., с фирма ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ (ИППМП) - д-р П. Д." - касационен жалбоподател, като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно сключен договор № 2505-131-1/23.03.2009 г. и за 2010 г. - договор № 085131/25.01.2010 г. между него и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с протокол от 11.08.2009 г., представляващ неразделна част от ИД, са определени индивидуални регулативни стандарти за третото тримесечие на 2009 г. и с протокол от 30.10.2009 г. са определени РС за четвъртото тримесечие на 2009 година.
По делото е установено, че оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми, е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите за 2006 г. (НРД 2006), т. е. в хипотеза на получаване на суми без правно основание, при която получаването не е в резултат на извършено нарушение по НРД. Съгласно чл. 234, ал. 1 и 2 и чл. 251 - 254, уреждащи процедурата по издаване на такъв акт, същата не предвижда разглеждане на възражението срещу протокола за неоснователно получени суми от арбитражната комисия, а разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД - 2006 година.
В мотивите към решението съдът е направил задълбочено обсъждане на установените по делото факти и е извършил цялостна служебна проверка на оспорената покана на всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Въпреки че според приетата и неоспорена експертизата сумите, посочени в поканата са по-ниски от действително дължимите по договор и по закон от ИМП и са реално дължими, правилно заключението на вещото лице е прието като съответстващо на констатациите на контролните органи при извършената финансова проверка, както и на писмените доказателства по делото, поради което обосновано е възприето от решаващия състав. Съдът е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е относимите доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия съдебен състав. Направените с касационната жалба на ИМП оплаквания са неоснователни.
Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) и НЗОК правила и рамки, в които може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК, и ИМП, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2009 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени, като в това отношение касационният съдебен състав изцяло споделя изложеното от прокурора от Върховната административна прокуратура в проведеното по настоящото дело съдебно заседание.
В процесния казус в нарушение на чл. 36 и 37 на индивидуалния договор, сключен между ЕТ "ИППМП - д-р П. Д." и НЗОК, където са установени правилата и рамките, в които изпълнителя на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК, изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и стойности, и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), и следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 37, ал. 3 от договора. Именно по силата на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор между страните и на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за СДД и МДД за III и IV тримесечие на 2009 година. Съдът е анализирал основният релевантен факт, че броят на съответните бланки МЗ-НЗОК № 3 и 4 са строго определени от регулативните стандарти за III и IV тримесечие на 2009 г. и са заплатени от бюджета на касата, с което е причинена щета в посочения размер от писмената покана, както и, че е спазена процедурата по чл. 76а във връзка с чл. 72 от ЗЗО при издаване на оспорения акт. Констатациите в протокола на извършената финансова проверка за превишение на регулативните стандарти в посочения размер се потвърждават изцяло от писмените доказателства по делото.
Неоснователно е оплакването по т. I от касационната жалба за допуснато нарушение, тъй като съдът не взел отношение по възражението на жалбоподателя, че не е бил своевременно уведомен за размера на регулативните стандарти и не е имал възможност да се съобрази с тях до края на тримесечието. ИМП твърди, че протоколът за определянето на РС за четвъртото тримесечие бил подписан на 30.10.2009 г., което било месец след началото на процесното тримесечие.
Така направеното възражение за неспазване на срока от страна на административния орган и закъснението при довеждане до знание на медицинското заведение на определения му брой РС за четвъртото тримесечие на 2009 г. е неоснователно. Сроковете, касаещи дейността на административния орган, поначало имат инструктивен характер. От друга страна, до изготвяне на окончателните РС изпълнителят на медицинска дейност следва да съобрази броя на РС от предходното тримесечие. След подписване на спуснатите му РС, би следвало да коригира дейността си, като съобрази и възможността за допустимо превишение на регулативните стандарти през следващото тримесечие. Подобно компенсиране е предвидено по реда на чл. 37 от индивидуалния договор. Рамката на дължимата медицинска дейност и нейното финансиране са определени с насрещните волеизявления на двете страни и подписаните по-късно анекси към първоначалните предвиждания. Не съществува възможност за последващо ревизиране на тяхното неизпълнение (превишение).
Друго възражение на касатора е, че търсената в поканата сума действително не била получена от него, а от посочените в експертизата лечебни заведения и не би могло да се търси възстановяване на суми, които реално не били получени от него.
Както вече се отбеляза, постигнатото съгласие между лечебното заведение и НЗОК в рамките на сключения индивидуален договор определя параметрите и задълженията на всяка от страните във връзка с осъществяваната медицинска дейност. Клаузите на чл. 36 и 37 установяват правилата, в които лечебното заведение може да назначава медико-диагностични дейности, финансирани от бюджета на НЗОК. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава медицинските дейности, предмет на договора, който другата страна - НЗОК, е приела да финансира. Превишаването води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 47, ал. 1 от индивидуалния договор, подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 година.
По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение, приема, че не са налице твърдените с касационната жалба на ЕТ "ИППМП - д-р П. Д.", отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и оспореното с нея решение на Добричкия административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд споделя възраженията в касационната жалба на директора на РЗОК - Добрич, че първоинстанционният съд неправилно е определил юрисконсултското възнаграждение, а сторените разноски за внесен депозит за вещо лице е пропуснал да възложи в тежест на лечебното заведение. В тази връзка изразеното от Добричкия административен съд становище коя е приложимата разпоредба при определяне на юрисконсултското възнаграждение, е в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, според което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Основателността на тази претенция се извежда от разпоредбите на чл. 143, ал. 1 - 4 АПК, приложими и за касационното производство съгласно чл. 228 АПК, както и от разрешението, дадено с посоченото тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Предвид естеството на правния спор, дължимото възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес в размер на 2183,43 лв. дължимото възнаграждение е в размер на 271,00 лева. В този смисъл постановеното решение следва да бъде изменено, тъй като искането за присъждане на деловодните разноски в полза на РЗОК - Добрич, се явява основателно и следва да бъде уважено общо в размер 371, 00 лева, от които 100 лева внесен депозит за вещо лице, видно от бюджетно платежно нареждане от 20.04.2011 г. и 271,00 лева адвокатско (според правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК) възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 90 от 13.07.2011 г., постановено по административно дело № 152 по описа за 2011 г. на Административния съд - Добрич, в частта относно разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА
лечебното заведение - ЕТ "ИППМП - д-р П. Д.", да заплати на Районната здравноосигурителна каса - гр. Д., ул. "Независимост" 5, сумата от 371,00 (триста седемдесет и един) лева деловодни разноски, от които 271,00 лева за юрисконсултско (адвокатско) възнаграждение и 100 лева за внесен депозит за вещо лице.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Н. М./п/ Т. Т.
И.В.