Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Н. М., подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 2773 от 08.06.2011г., постановено по адм. дело № 9651/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3870 от 06.12.2010 г. на Началника на 08 РУП - СДВР. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно.
Ответникът, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество (не)основателна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлили жалбата на Манов против заповедта на Началника на 08 РУП – СДВ , с която на същия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от шест месеца, на основание чл.226 ал.1 т.2 от ЗМВР във вр. с чл.226 ал.1 т.3 ППЗМВР за това, че проявил небрежност в служебната дейност при отработването на досъдебни производства ЗМ-1608/2009 г., ЗМ№ 1239/2007; ЗМ № 1291/2010 г. и ЗМ 915/2006 г. по описа на 08 РУП – СДВР, неизпълнявайки разпорежданията на наблюдаващите прокурори в определените срокове.
Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно.
Дисциплинарното производство е образувано срещу Манов по повод докладна записка с рег. № 30 822 от 01.12.2010 г., извършена на 29.11.2010 г. от Главен разследващ полицай при 08 РУП –СДВР. При проверката бил установени четири досъдебни производства с изтекъл срок на разследване, както следва :
ЗМ № 1608/09, по пр. пр. № 9044/09 по описа на СРП с изтекъл срок на разследване на 20.11.2010 г.;
ЗМ 1239/07, пр. пр. № 58913/07 по описа на СРП с изтекъл срок на разследване на 15.11.2010 г.;
ЗМ 1291/201 г., пр. пр. № 41795/2010 г. по описа на СРП с изтекъл срок на разследване на 08.10.2010 г. и
ЗМ 915/06, пр. пр. № 37817/2006 г. по описа на СРП с изтекъл срок на разследване на 27.10.2010 г.
По повод на тези констатации проверяващият предложил на Манов да бъде наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение” за срок от 6 месеца.
Следователно дисциплинарното нарушение следва да се счита за открито на 01.12.2010 г., когато докладната записка е входирана в деловодството на администрацията на органа, като видно от приетата по делото докладна записка от М. Н. М. същият е дал писмени обяснения за посочените в докладната и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелства.
В случая обаче същият в докладната е посочил, че се е върнал на работа на датата на извършване на проверката – 29.11.2010 г., като от доказателствата по делото се установява, че същият е бил в платен годишен отпуск от 01.11.2010 г. до 28.11.2010 г., който му е надлежно разрешен с резолюция от 28.10.2010 г., поставена върху молбата му. Отделно от това по делото е приложен и акт за встъпване от 29.11.2011г., който е в потвърждение на това обстоятелство. С оглед на тези факти изводът за допуснато нарушение по служба - небрежност в служебната дейност, изразено в неизпълнение разпорежданията на наблюдаващите прокурори в определените от тях срокове по първите две преписка, предмет на заповедта - ЗМ № 1608/09, по пр. пр. № 9044/09 по описа на СРП с изтекъл срок на разследване на 20.11.2010 г. и ЗМ 1239/07, пр. пр. № 58913/07 по описа на СРП с изтекъл срок на разследване на 15.11.2010 г. не са доказани. Напротив при ползване на редовно разрешен платен годишен отпуск, през почти целия период, който органа приема, че е извършено нарушението в случая изводът в обжалваното решение, че е налице виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на Манов е неправилен.
Доколкото органът при налагане на наказанието не е изследвал тези обстоятелства, посочени в писмените обяснения на Манов заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл.229 т.4 ЗМВР, задължаваща го да събере и оцени всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, включително и тези посочени от държавния служител.
По отношение на останалите две преписки по делото не е установено, кога за Манов е започнал да тече срока за изпълнение на дадените му разпореждания от наблюдаващия прокурор. В докладната записка с рег. № 30822 от 01.12.2010 г.
не се установяват релевантни за случая факти, а именно – датата на възлагане на досъдебното производство на разследващия полицай – Манов, за да може да бъде изведен обоснован извод за датата на приключването им, в съответствие с разпоредбите на НПК. По отношение на ЗМ 1291/2010 г., пр. пр.41795/2010 г. срокът 08.10.2010 г. е определен на база на това, че досъдебното производство е образувано на 08.08.2010 г., но по преписката липсват данни, кога разследването е възложено на Манев за да бъде извършена преценка като е изтекъл срокът на разследване. Следва да бъде отчетен и факта, че в представената от СРП справка по това дело ( л.73 от първоинстанционното дело) не се установяват такива факти.
По отношение на ЗМ 915/25.07.2006 г., пр. пр. 37817/06 г. изводът на съда, че в случая Манов е извършил нарушението е незаконосъобразен. По делото не е установено как дисциплинарно наказващият орган е установил, че разследването не е извършено в срок при липсата на доказателства кога същото е възложено на Манов, а от представената справка от СРП за движението на същото се установява единствено, че на 24.08.2010 г. СРП е изпратила на 08 РУП, ведно с постановление за възобновяване от 18.08.2010 г., при което не може да бъде изведен извод кога е изтекъл законовия срок за приключване на разследването.
От изложеното следва, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 229 ал.4 ЗМВР и чл.237 ал.1 ППЗМВР, тъй като органът тъй като заповедта е постановена, без дисциплинарно наказвания орган да е установил дисциплинарното нарушение.
Извеждайки извод за законосъобразност на същата първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, като неправилно е приложил материалния закон.
Обжалваното решение е необосновано. Съдът е формирал изводите си без да обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като е извел изводите си за наличие на извършени нарушения възприемайки безкритично възприетата от органа фактическа обстановка.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което заповед рег. № 3870-3 от 06.12.2010 г. на Началника на 08 РУП-СДВР следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото 08 РУП – СДВР следва да бъде осъдено да заплати на касатора направените деловодни разноски в размер на 165 лв., представляващи хонорар за един адвокат в размер на 150 лв., и 15 лв. държавни такси за двете инстанции.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение 2773 от 08.06.2011 г., постановено по адм. дело № 9651/2010 г. по описа на Административен съд София-град, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
заповед рег. № 3870 от 06.12.2010 г. на Началника на 08 Районно управление Полиция при Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА
08 Районно управление Полиция при Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М. Н. М. направените деловодни разноски в размер на 165 (сто шестдесет и пет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ И. С.
И.С.