№ 148
[населено място], 10.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. А. Н.
Т. К.
при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 754 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
С решение № 1122 от 19.09.2023г. по в. гр. д. № 768/2022г. на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 260097 от 07.01.2021г. по гр. д. № 3792/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която „Застрахователна компания Лев инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. суми от по 50 000 лева със законните лихви за забава от 01.12.2016г. до окончателното плащане. Присъдените суми са обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на В. В. С., баща на И. В. В., съпруг на Й. П. С. и син на И. К. С., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие от 24.07.2016г. по причина на виновно противоправно поведение на К. Д. К., водач на лек автомобил „Опел“, модел “Вектра“, с ДК [рег. номер на МПС] , гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.
С определение № 2606 от 10.10.2024г. по делото, по подадени от „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ответник, и К. Д. К., подпомагаща страна, касационни жалби, е допуснато касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение в обжалваната му потвърдителна част. Съгласно изложеното в касационните жалби се касае за деликт, за който към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд е бил налице висящ наказателен процес пред Окръжен съд - София, без да има влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Към тази дата е бил внесен в съда обвинителен акт срещу К. Д. К. (чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК) за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В проведеното открито съдебно заседание застрахователното дружество и К. Д. К. поддържат касационните си жалби изцяло.
И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. оспорват жалбите. Поддържат, че няма основание за спиране на производството по делото. В исковата им молба се твърди нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а съгласно новия внесен обвинителен акт обвинението е за престъпно нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Така никоя от страните в гражданското производство няма да се ползва от чл. 300 от ГПК по отношение на вината на К. Д. К. и противоправността на неговото деяние. Във въззивното производство не е имало искане за спиране на производството по делото. Същевременно деликтът е от 2016г. и разумният срок за разглеждане на настоящото дело е изтекъл отдавна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 24.07.2016г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Опел“, модел “Вектра“, с ДК [рег. номер на МПС] . На същата дата, около 06.50 часа, в [населено място], [улица], в района на разклона за фирма „Джиев“, при двупосочна организация на движението (обособени две платна с по две ленти и прекъсната линия), суха пътна настилка и добра видимост, по причина на виновно противоправно поведение на водача на автомобила „Опел“ К. Д. К., застраховано лице, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е бил блъснат пресичащият пътното платно велосипедист В. В. С., на 57 години. Скоростта на движение преди задействане на спирачната система на автомобила е била около 64 км/ч, при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. Към момента на навлизане на велосипедиста в лентата за движение, когато е можел да бъде възприет (82 метра), при своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране при тази скорост водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Той обаче е възприел велосипедиста по-късно и едва когато е бил на разстояние около 33 метра от мястото на удара, е предприел маневра аварийно спиране и е отклонил автомобила вдясно. Опасната зона за спиране при скорост на движение от 64 км/ч е била 42. 34 метра. В резултат на получена при сблъсъка черепно-мозъчна травма със стволов кръвоизлив, на 25.07.2016г. В. В. С. е починал. Той е бил баща на И. В. В., тогава на 24 години, съпруг на Й. П. С., тогава на 53 години, и син на И. К. С., на 80 години.
За справедливи базови размери на обезщетенията за случая от въззивния съд са били приети суми от по 100 000 лева. Не е бил споделен изводът на първоинстанционния съд за дължими обезщетения от по 150 000 лева и те са били намалени. Потвърден е бил процент на съпричиняване от 50% от страна на пострадалия (непропускане на движещо се по път с предимство превозно средство). В. В. С., водач на велосипед при пътния инцидент, също е имал техническа възможност да спре и пропусне движещите се по път с предимство ППС, след което да предприеме маневрата за завиване към [населено място], но не го е направил. Или като окончателни са били определени обезщетения от по 50 000 лева, дължими от „Застрахователна компания Лев инс“ АД с оглед сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въззивният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства – писмени доказателства, заключение на съдебно-медицинска експертиза, заключение на съдебна автотехническа експертиза и разпит на свидетел.
Сходен механизъм на произшествието е бил възприет и от първоинстанционния съд, пред когото за работата на техническата експертиза от ищците са били представени материалите по пр. пр. № 3315/2016г. В исковата молба по делото като причина за настъпилия удар между велосипедиста и автомобила е било посочено движение на лекия автомобил „Опел“ с несъобразена с пътните условия скорост, при задължение на водача да намали скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП).
Пред въззивния съд е било насрочено и проведено едно открито съдебно заседание на 25.11.2022г., на което са били оставени без уважение искания на застрахователя и подпомагащата страна за допускане на повторна или разширена автотехническа експертиза, тъй като са преклудирани. Съдебната автотехническа експертиза не е била оспорена при приемането от първоинстанционния съд от никоя от страните. Това е била възприето и по исканията за допускане на свидетели.
В същото съдебно заседание от страна на застрахователя и подпомагащата страна е било поискано спиране на производството поради висящо съдебно наказателно производство. Било е представено съдебно удостоверение от Софийски окръжен съд за образувано на 16.08.2021г. н. о.х. д. № 442/2021г. по внесен обвинителен акт от Софийска окръжна прокуратура по чл. 343, ал. 1, б.“в“, чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (ДП № 157/2016г. на РУ-Костинброд, пр. пр. № 3315/2016г. на СОП) по обвинение срещу К. Д. К. и с частни обвинители ищците. Ищците са възразили по спирането по съображения, че ако присъдата не е осъдителна, гражданският съд не е обвързан от нея и трябва да се извърши отделно доказване. Въззивният съд е отказал спиране на делото, като е постановил решението си.
Междувременно е бил внесен нов обвинителен акт, отново за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от К. Д. К., въз основа на който е било образувано н. о.х. д. № 428/2024г. на Софийски окръжен съд. Съгласно обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието при реакция с аварийно спиране преди удара, но е реагирал едва на 31.7 метра от мястото на удара. Велосипедисът е можел да бъде възприет още при навлизането му в платното за движение, когато се е намирал на разстояние от 76 метра. Несвоевременно е била задействана спирачната система. Съгласно обвинителния акт поведението на водача е в нарушение на задълженията, произтичащи от чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - той е бил длъжен да осъществява непрекъснат контрол върху лекия автомобил.
Наказателното производство по н. о.х. д. № 428/2024г., което е висящо, е било образувано въз основа на решение № 375 от 08.11.2023г. по в. н.о. х.д. № 727/2023г. на Апелативен съд – София. С това решение е била отменена присъда по н. о.х. д. № 442/2021г. на Софийски окръжен съд и делото е било върнато за разглеждане от друг съдебен състав.
Изложеното относно образуването и движението на н. о.х. д. № 442/2021г. и н. о.х. д. № 428/2024г. на Софийски окръжен съд не е спорно между страните и е удостоверено със съдебно удостоверение от 15.01.2025г., представено в проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание.
С оглед тези посочени обстоятелства въззивното решение в обжалваната негова част следва да бъде обезсилено (чл. 293, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК). То е постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е недопустимо съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция Софийски окръжен съд е бил внесен обвинителен акт срещу К. Д. К. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, при което е било налице висящо съдебно производство (н. о.х. д. № 442/2021г.), от значение за правилното разрешаване на спора (чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК). Спирането на гражданския процес в такива случаи е, за да се обезпечи зачитането на присъдата на наказателния съд (чл. 300 от ГПК). За съда по гражданското дело биха били задължителни всички констатации на осъдителна присъда, които се отнасят до дееца и елементите на престъпния състав. При оправдателна присъда зачитането по гражданското дело е по въпросите, които са били основание такава присъда да бъде постановена и ако това е от значение за гражданската отговорност от непозволено увреждане. Същевременно наказателно производство не е приключило и понастоящем. То е висящо в съдебната си фаза по повторно образуваното н. о.х. д. № 428/2024г. на Софийски окръжен съд.
Неоснователно е възражението на И. В. В., Й. П. С. и И. К. С., че никоя от страните не е поискала спиране на делото във въззивното производство. Спиране е било поискано от подпомагащата страна К. Д. К., но такова искане не е било и необходимо. Наличието на висящо съдебно наказателно производство е процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск, а за допустимостта на производството въззивният съд следи служебно в израз на служебното начало по чл. 7, ал. 1 от ГПК. Такава е дължимата проверка и в касационното производство (чл. 280, ал. 2 от ГПК).
Процесуалният закон не предвижда изключение от правилата относно спирането поради изискването разглеждането и решаването на делата да е в разумен срок (чл. 13). Счита се, че в разумен срок трябва да приключи преюдициалното производство, както и в гражданското – след възобновяването му, когато пречките за движението му бъдат отстранени. В този смисъл неоснователно е възражението на ищците, че производството по делото не следва да бъде спирано поради това, че пътният инцидент е от 2016г. Всъщност в първоинстанционното производство от името на ищците са били представени материалите по образуваното досъдебно производство (прокурорската преписка), за да бъдат ползвани при работата на съдебната автотехническа експертиза. На заключението на тази експертиза ищците се позовават изцяло, както и са конституирани като страни в наказателното производство. Всичко това е индикация за разбирането на самите ищци за значението на воденото наказателно производство и по-специално - връзката му с настоящото дело. Необходимостта от съответствие между присъдата и решението по чл. 432, ал. 1 от КЗ е безспорна. Обратното би било предпоставка за отмяна на решението на гражданския съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Не може да бъде споделено виждането на И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. за решаващото значение на посочените в исковата молба нарушения на ЗДвП от страна на делинквента, съпоставено с правната квалификация в обвинителния акт срещу К. Д. К. (кое конкретно правило за движение той е нарушил). Относимо е, че няма съществена разлика в обстоятелствата относно действията и бездействията на водача на лекия автомобил „Опел“, изложени в исковата молба по делото и тези по повторно внесения обвинителен акт пред Софийския окръжен съд. Изложените обстоятелства са сходни - причинена смърт на участник в движението (В. В. С. като велосипедист) поради несвоевременно задействана спирачна система от водача на лекия автомобил К. Д. К., нещо, което той е могъл и е бил длъжен да направи.
След обезсилване на въззивното решение делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд - за разглеждане и решаване след отпадане на процесуалната пречка за движението му - приключване на обуславящото съдебно производство по н. о.х. д. № 428/2024г. на Софийски окръжен съд.
По исканията за присъждане на разноски в касационното производство следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1122 от 19.09.2023г. по в. гр. д. № 768/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 260097 от 07.01.2021г. по гр. д. № 3792/2018г. на Софийски градски съд за осъждане на „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ суми от по 50 000 лева със законните лихви за забава от 01.12.2016г. до окончателното плащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.