О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2936

София, 09.06. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.03.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4337/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Р. В. срещу въззивно решение № 434/08.07.2024 г. по в. гр. д. № 413/2024 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 69/26.03.2024 г. по гр. дело № 706 /2023 г. на Оряховския районен съд в обжалваната част, с която на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ Козлодуйският районен съд е осъден да заплати на жалбоподателя Н. Р. В. сумата 950 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.11.2023 г. и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Районен съд - Козлодуй в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. Р. В. осъдителен иск против Районен съд - Козлодуй за заплащане на сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д № 1002/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

По делото не е спорно, че процесното производство пред Районен съд – Козлодуй е било образувано на 25.07.2022 г.. С определение от 26.07.2022 г. съдията – докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата да бъдат изпратени на ответника. На 11.08.2022 г. е постъпил отговор от ответника, който е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач и е предявил срещу това лице обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдията – докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника за отстраняване на нередовности, които са изпълнени. С определение от 25.11.2025 г. съдията – докладчик е конституирал третото лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност обратния иск и е разпоредил да бъде изпратен препис от исковата молба на ответника по този иск. На 03.01.2023 г. ответникът по обратния иск е подал отговори на предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба.

С определение по чл.140 ГПК от 11.09.2023 г. съдията-докладчик се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад и е насрочил дата за първото заседание на 07.11.2023 г.. На 07.11.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът е постановил решение по делото № 534 на 27.11.2023 г., след което са постъпили искания по чл.248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

По делото са приети общо 5 броя болнични листове, от които е видно, че от 06.12.2022 г. до 15.05.2023 г. съдията-докладчик е отсъствал поради ползване на отпуск за временна неработоспособност общо 76 дни. Посочени са периодите по всеки отделен болничен лист.

Въззивният съд е обсъдил и показанията на един посочен от ищеца свидетел за отрицателните преживявания, които му е причинила забавянето на разглеждането на делото.

При така установените обстоятелства от правна страна въззивният съд е приел следното:

Разумността на срока, в който е продължило едно дело, се преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото. Съдът прилага предвидените в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ критерии: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти за правилното решаване на спора.

Въззивният съд е приел, че тъй като се защитава право по чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), приложими са и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които националните съдилища са длъжни да съобразяват. Според тях разумността на срока се оценява с оглед на конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценка си за разумна продължителност съдът (ЕСПЧ) прилага следните критерии: сложност на делото, поведение на страната и поведение на конкретните органи. Сложността на делото се преценява според броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документите по делото и другите релевантни обстоятелства. За преценка на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството.

На първо място трябва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му.

От събраните по делото доказателства е установено, че исковото производство от подаването на исковата молба до постановяването на съдебното решение е продължило 1 година и 4 месеца. Въззивният съд е приел, че този период не може да бъде определен като „неразумен срок“ за разглеждането на конкретното дело с оглед на неговите конкретни специфики – първоинстанционният съд е бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице – помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Страните не спорят по тези обстоятелства, а те се установяват и от приложената справка от ЕИСС по движението на делото. Констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждане и справедливо решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с (други) граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Макар и спорът да е трудов, той не подлежи на разглеждане като бързо производство както поради предмета си – неизплатени допълнителни (трудови) възнаграждения, така и поради обективно съединяване на искове.

В случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от правото на труд и от възможността му да реализира трудов доход, а се претендира заплащането на още 10 % от допълнително (трудово) възнаграждение, както и на възнаграждение за положен извънреден труд.

В исковата молба се твърди, че забава е допусната от м. 01.2023 г. до насрочването на делото. Действително се наблюдава един значителен период от време, в който се наблюдава бездействие на съдията – докладчик до 03.01.2023 г. , когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговора от третото лице – помагач „АЕЦ Козлодуй“ по предявения срещу него обратен иск до 11.09.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по чл.140 ГПК за насрочване на делото.

Въззивният съд е обосновал извода си, че този период на забава не променя извода му за разумна обща продължителност на съдебното производство. Като се е позовал на установената практика на ВКС (решения по гр. дела № 2125/18-III, № 4482/17-IV и определение по гр. д. № 1548/20-IV) въззивният съд повторно е обосновал извода си, че релевантна за отговорността на държавата по (исковете) по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство – от предявяването на иска до приключването му (на производството) с влязъл в сила съдебен акт, като неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение. В случая е установена нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция.

Въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователността на останалите доводи на жалбоподателя:

За съдията-докладчик са налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалните действия поради ползване на отпуски за временна нетрудоспособност в размер на общо 76 дни, както и че в същото време съдията –докладчик е изпълнявала и функциите на административен ръководител – председател на районен съд Козлодуй.

Неоснователен е доводът, че Козлодуйският районен съд следва да носи отговорност, тъй като не е предприел необходимите мерки за по-бързо разглеждане на делото чрез извършване на контрол върху работата на съдията-докладчик чрез възлагане на работа на други съдии, командироване на съдии от други съдилища. Въззивният съд е приел, че отсъствието на съдията-докладчик е било продължително – 76 дни, но не последователно, а периодично (посочени са периодите на разрешените отпуски), при което не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура по преразпределение на делата на останалите съдии или за командироване на съдии от други съдилища.

От значение е и обстоятелството, че през този период от време Козлодуйският районен съд е работил с незапълнен съдийски щат.От статистическите данни въззивният съд е приел, че Козлодуйският районен съд е бил с висока натовареност.

В обобщение въззивният съд е приел, че не е допуснато нарушение на изискването за разглеждането на делото в разумен срок.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В представеното по делото изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят (неговият процесуален представител адвокат Г. П. Г.) поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са пряко свързани с премета на правния спор и че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?

2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?

3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?

Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както твърди касационният жалбоподател, а в съответствие с установената практика на ВКС.

Въззивният съд е приел, че на първо място трябва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му и след като е извършил преценка на релевантните за това обстоятелства, които са безспорни между страните, е приел извода, че обща продължителност на съдебното производство е разумна. По тези въпроси въззивният съд не е допуснал противоречие, а съответствие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС по гр. дела № 2125/18-III и № 4482/17-IV, на които въззивният съд се е позовал.

Останалите мотиви са евентуални - по останалите доводи на жалбоподателя-ищец, които се съдържат в първия поставен въпрос, които не променят извода за разумната обща продължителност на разглеждането на делото от първоинстанционния съд.

Към това следва да се добави и следното:

Действително, според практиката на ВКС натовареността на съответната съдебна инстанция, както и периодите на съдебните ваканции, са ирелевантни за преценката дали следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ, но видно от изложеното за мотивите му, даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на тази практика. Той не е приел, че тези периоди не следва да се отчитат в установената обща продължителност на разглеждането на делото. Приетото от въззивния съд е в точно съответствие, а не в противоречие с приетото в решение по гр. д. № 2125/18-III на ВКС, на което се позовава жалбоподателят, че спазването или неспазването на инструктивните (процесуалните) срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност.

Както беше посочено, въззивният съд е приел, че отговорността на държавата не е обусловена от конкретните причини за отделните забавяния и от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни или не за забавянето. От установения по делото обективен факт - отсъствие от работа на съдията-докладчик поради ползване на поредици от отпуски поради временна неработоспособност с обща продължителност 76 дни въззивният съд е приел единствено, че тъй като отсъствието на съдията-докладчик е било продължително – 76 дни, но не последователно, а периодично (посочени са периодите на разрешените отпуски), не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура по преразпределение на делата на останалите съдии или за командироване на съдии от други съдилища. Както беше посочено, освен, че този мотив е евентуален, той не е в противоречие с установената практика.

Въззивното решението е съобразено с практиката на ЕСПЧ, според която при преценка на критерия „поведение на компетентните органи“ се прави разграничение между ситуация на хронична претовареност на съдилищата, когато държавата е отговорна за забавянето на делата, и внезапно или временно натрупване на дела за разглеждане, за което държавата не отговаря.

Не е допуснато нарушение на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като е прието, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушение по чл.6, §1 от Конвенцията, тъй като конкретното дело не е свързано с лишаването на ищеца от правото на труд и получаване на трудово възнаграждение, поради което макар да е забавено насрочването на откритото съдебно заседание, това не обуславя извод за неразумна обща продължителност на първоинстанционното производство.

Въззивният съд не е разрешил поставения първи въпрос в противоречие и с другото посочено от касационния жалбоподател решение на ВКС по гр. д. № 1610/19-IV, което дава отговор на други въпроси – за правното значение на шестмесечния срок по § 8 ПЗР ЗИДЗОДОВ за допустимостта на иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и за допустимите доказателствени средства за установяване на началния момент на този срок, Въззивният съд не е давал отговори на тези въпроси.

Вторият поставен въпрос не е обуславящ, тъй като видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд не е приел, че Козлодуйският районен съд е допуснал нарушение на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, но искът е неоснователен, защото въззивният съд е разгледал въззивната жалба в много кратък срок и така е компенсирал забавянето на първоинстанционния. Въззивният съд е изложил последователни мотиви за това, че от Козлодуйският районен съд не е допуснато нарушение на изискването за разглеждането на делото в разумен срок.

Третият поставен въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не го е разгледал и не е следвало да го разглежда, тъй като искът по чл.2б ЗОДОВ, който е предявен на 07.11.2023 г. – в деня на насроченото открито съдебно заседание, е основан на твърдения за забавяне на делото за периода от подаване на исковата молба на 25.07.2022 г. до обявяване на делото за решаване на 07.11.2023 г. Предявеният и разгледан (и отхвърлен иск) е за обезщетение на вреди по висящо производство – за забавеното разглеждане и решаване на делото от първата инстанция, т. е. твърденията за следващи факти и обстоятелства, на които е основан този въпрос, са извън основанието на иска.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че поставените въпроси не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС и поради наличието на такава практика не са от значение за точното прилагане на закона.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 434/08.07.2024 г. по в. гр. д. № 413/2024 г. на Врачанския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.