Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Г. И. срещу определение №29 от 05.02.2020г. по т. д.№52/2020г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение от 04.07.2019г. по в. гр. д. №15148/2018г. на СГС, ГК, ІІ Б въззивен състав.

Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от нея касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Твърди, че съставът на ВКС не е обсъдил изложените от нея съображения относно достъпа до касационно обжалване по спор, произтичащ от търговска сделка, по която страната не е търговец. Счита, че макар отношенията между страните да се уреждат от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК делото не е търговско за страната нетърговец и достъпът до касационно обжалване следва да е както по търговски дела, в какъвто смисъл е налице и практика на ВКС, ГК, ІV г. о. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил и факта, че исковата й молба е подадена на 03.06.2015г. при действаща редакция на разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК отм.. 11.2014г., която предвижда достъп до касационно обжалване до 10 000 лева за търговски дела.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД не изразява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от Е. Г. И. касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че предявените от нея срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове по чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.605 ал.2 пр.2 от ТЗ за сумата от 12 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение на задължения, произтичащи от договор за наем на сейф, след извършена кражба на същия, и за сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на същия договор, попадат в приложното поле на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, установяващ недопустимост на касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. За да определи делото като търговско, първият тричленен състав е приел, че предметът на спора произтича от сключена банкова сделка, съответно се касае за абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 от ТЗ, определяща и търговския характер на делото.

Определението е правилно.

Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.3 от ГПК.

Предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка /чл.286 ал.2 от ТЗ вр. чл.1 ал.1 т.7 от ТЗ/, поради което по арг. на чл.365 ал.1 т.1 от ГПК, делото е търговско.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена всеки от двата иска под 20 000 лева, поради което правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.

Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че неблагоприятното за нея изменение на прага за достъп до касационно обжалване / обн. ДВ бр.50 от 03.07.2015г./ е настъпило след предявяване на исковете и съдът е следвало да съобрази, че при завеждане на исковете страната е разчитала на достъп до касационно производство. Конституционният съд на РБ се е произнасял относно ограничението на достъпа до касационната инстанция чрез въведено селектиране на жалбите и съществуващия достъп до две инстанции пред съд, който не е ограничен. С решение на КС №4/16.06.2009г. по к. дело №4/2009 г. /ДВ бр. 43/2009г./ е прието, че от разпоредбата на чл.119 от Конституцията на РБ не може да се направи извод, че производството по делата е задължително триинстанционно. Независимо от извършеното в хода на исковото производство изменение на установения праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 10 000 лева на 20 000 лева, частната жалбоподателка – ищца по делото не е била лишена от достъп до правосъдие, доколкото правните й твърдения и искането й за защита са разгледани от две съдебни инстанции.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение №29 от 05.02.2020г. по т. д.№52/2020г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.