Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр. София, 23.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря Д. Ц в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4878 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. Б. против решение № 295/16.09.2019 г., постановено по гр. д.№ 592/2019 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение №164/11.03.2020 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, дължи ли въззивният съд даване на указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания и допустими ли са доказателства пред въззивната инстанция във връзка с неточност на доклада и липсата на разпределение на доказателствената тежест в него.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС - противоречие с възприетото от ВКС с т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК.

По отговора на правния въпрос, касационният съд приема следното:

За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от...