О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 164

гр. София, 11.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4878 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. Б. против решение № 295/16.09.2019 г., постановено по гр. д.№ 592/2019 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че редявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 09.02.2019 г. около 10:00 часа е извършил кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм, но деянието е останало недовършено, тъй като лицето е било заловено от охраната на „Коловаг“ АД в момента на напускане на завода, като му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 187, т. 10 от КТ. Прието е, че процесната заповед за уволнение е мотивирана – описан е времевия период, нарушителят, в какво се състои нарушението и при какви обстоятелства е осъществено, като от съдържанието й може да се направи категоричен извод, че ищецът е бил наясно с фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение....