Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. Я. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 5795/2021

Производството е по гл. ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчнo-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ф. И. ООД, ЕИК:[ЕИК], чрез адв. Н. А., против Решение № 3707 от 31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3249/2018 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 2251300237 от 15.11.2013 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 855/16.05.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) „в частта в размер на 313 000,80 лева за периодите: м.10.2007 г., м.12.2007 г., м.02.2008 г., м.08.2008 г., м.06.2009 г., м.02.2010 г., м.07.2010 г., м.09.2010 г., м.12.2010 г., м.06.2011 г. и е начислен допълнително за внасяне корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.“, както и против Решение № 210 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3249/2018г. по описа на АССГ, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3707 от 31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3249/2018г. по описа на АССГ.

Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за нереалност на процесните доставки, като в тази посока излага аргументи по доставчици. Отстоява убеждението, че е установил убедително съществуването на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит. По подробно изложени доводи в жалбата се иска отмяна както на основното съдебно решение, така и на допълнително постановеното. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. София отрича основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Обжалваното решение на АССГ е постановено в ново първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 2843/06.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2017 г. на решение № 1892/21.03.2017 г. на АССГ по адм. д. № 7409/2014 г., както и отмяна на определение № 3540/31.05.2017 г. по адм. д. № 7409/2014 г., и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд и произнасяне по съществото на спора.

С оспорения пред АССГ РА в тежест на „Ф. И. ООД са установените допълнителни задължения по Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за ДДС в размер на 313 000,80 лева и лихва в размер на 179 385,20 лева, както и по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за корпоративен данък в размер на 108 024,43 лева и лихва в размер на 51 055,43 лева.

Източник на допълнително установените задължения за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС заради отказ да признаят правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено в данъчни периоди за периодите: м. 10.2007 г., м. 12.2007 г., м. 02.2008 г., м. 08.2008 г., м. 06.2009 г., м. 02.2010 г., м. 07.2010 г., м. 09.2010 г., м. 12.2010 г., м. 06.2011 г. в общ размер на 313 000,80 лева лева и лихва в размер на 179 385,20 лева. Отреченото право на приспадане на данъчен кредит е по фактури, издадени на „Б. П. ЕООД, „Пламтекс ПХ” ЕООД, „СМС Груп” ЕООД, „КЛ Консултинг” ЕООД, „Ти Ес Ем” ЕООД, „Албела” ЕООД, „Велинов агро” ЕООД, „П. Р. СКК” ЕООД, „Г. Р. СОФИЯ - холдинг” ЕООД и „С. К. ЕООД.

Задължението за корпоративен данък е обосновано с основано на разпоредбите на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО преобразуване на декларирания от задълженото лице счетоводен финансов резултат в посока увеличение със сумата на отчетените разходи по фактурите на десетимата доставчици в общ размер 108 024,43 лева и лихва в размер на 51 055,43 лева за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Администрацията е отказала да признае тези разходи за данъчни цели.

С Решение № 3707 от 31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3249/2018г. по описа АССГ, поправено с допълнително Решение № 210 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3249/2018г. по описа на АССГ за поправка на ОФГ, е отменен по жалба на „Ф. И. ООД РА № 2251300237/15.11.2013 г., потвърден с решение № 855/16.05.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП, в частта на допълнително определените задължения по ЗКПО за м. декември 2006 г. в размер на 42,00 лева и лихви за забава в размер на 33,00 лева, като жалбата е отхвърлена в останалата част.

За да обоснове преценката си за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че изводите на решаващия орган по отношение на потвърдените с решението задължения са правилни и съответстват установените в производството факти.

Първоинстанционният съд е приел, че както в хода на проверката, така и в съдебното производство не са представени годни доказателства за реално извършени доставки на стоки/услуги, относими към спорните доставки доказателства и документи, установяващи наличието на доставка или услуга по тях. Според съда представените от „Ф. И. ООД фактури и други документи не са достатъчни, за да обосноват реалност на услугите, предмет на процесните фактури. Отделно от изложеното съдът е приел, че липсват доказателства относно притежание на стоките от доставчиците, транспортирането им, както и за кадрова и техническа обезпеченост на същите – обстоятелство, което се потвърждава от представените от доставчиците документи, а също и от направените справки в информационната система на НАП за декларирани сключени трудови или граждански договори.

Констатациите на съда при решаването на спора по ЗДДС са по доставчици.

По отношение на доставките, извършени от „С. К. ЕООД, „ТИ ЕС ЕМ“ ЕООД и „Албела“ ЕООД първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за реално и действително осъществяване на облагаеми доставки, предмет на спорните фактури, а приложените такива не са достатъчни, за да обосноват действителното осъществяване на спорните доставки. По-конкретно - съдът е приел, че липсват доказателства, установяващи от къде са закупени необходимите материали за изработване на процесните стоки (календари, бележници и гравиране на фирмено лого), за наличие на техника, необходима за изработването им, липсва информация и за квалификация на служителите, които са ги изработили, както и дали услугите са били превъзложени на подизпълнители. Според съда не са представени и доказателства, че стоката - обект на продажбата, е доставена или изработена именно от „Албела“ ЕООД. Прието е, че доколкото не са представени приемо - предавателни протоколи и други съпътстващи доставките документи, индивидуализиращи движимите вещи и доказващи предаването и прехвърлянето на собствеността им, то не може да се докаже осъществяването на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС

По отношение на доставчика „Билдинг пропъртис“ ЕООД административният съд е приел, че в зависимост от обстоятелството, че не са представени фактури, не би могло да се удостовери покупката на материали за извършените СМР, като липсват и счетоводни регистри за осчетоводяване на разходите, а също и документи относно използвания транспорт, кадрова и материална обезпеченост. Наред с изложеното е приел, че липсват и доказателства, установяващи използваната строителна техника и инструменти и дали същите са били наети и от къде. Прието е, че липсват и доказателства за превъзлагане на изпълнението на СМР.

По отношение на извършените доставки от „Пламтекс ПХ“ ЕООД съдът, предвид липсата на подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ за назначени по трудов договор лица, е приел, че не са налице доказателства за кадрова обезпеченост. Съдът е приел, че според договора от 24.07.2010 г. „Пламтекс ПХ“ ЕООД е следвало да консултира РЛ при преработка на предварително изработен проект. От писмените обяснения на РЛ е прието за установено, че „Пламтекс ПХ“ ЕООД е пряк подизпълнител в договора, сключен между О. С. и Консорциум „Симитли 2009“, в който участва и „Ф. И. ООД. В тази връзка съдът е приел за неизяснено обстоятелството защо услугата е превъзложена на трето лице, предвид факта, че РЛ е разполагало с необходимия кадрови и технически потенциал да изработи възложения проект.

По отношение на доставките, извършени от „СМС Груп“ ЕООД, съдът е приел, че за изпълнението им са били необходими както суровини - строителна техника и строителни материали за влагане в процесния обект, така и персонален ресурс, който да ги извърши. В тази връзка е прието, че липсват каквито и да е доказателства относно материалните ресурси, необходими за извършване на услугите. Наред с изложеното е прието, че доставчикът не е разполагал с технически специалисти, които да осъществят монтаж на оборудването, нужно за укрепването на допълнително носеща метална конструкция. На следващо място, видно от писмените отговори на МВР, РУП Девин и „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, отдел „Смолян“, съдът е приел, че не са издавани разрешения за извършване на взривни работи предвид обстоятелството, че за превоза и извършването на взривни работи са необходими изрични разрешения на органите, упражняващи контрол над използването на взривни вещества. Отделно от това не са били представени доказателства за назначени през процесиите периоди лица, които са квалифицирани за работа с взривни вещества лица, арматуристи и кофражисти, както и доказателства (товарителници, пътни листа и др.), установяващи превозването на взривни материали, арматура, бетон и др., като е останало и неизяснено с какви МПС са осъществени тези дейности. Съдът, обаче е посочил, че видно от СТЕ на експерта инж. Л., за периода на пролетта на 2008 г. до късна есен 2008 г. по всички групи договори са били назначени специалисти в съответните област, които според длъжностната им характеристика са извършвали дейност в изпълнение на договорите, описани в експертизата. Съдът, от извършената справка за назначените служители през периода, е установил, че съществува позиция, подобна на необходимата такава за договори за доставка – машинен инженер, а именно - инженер – поддръжка, назначен в щатната таблица на „Филмар инженеринг“ ООД и покриващ необходимите изисквания. Съдът е посочил, че според заключението на ВЛ дружеството е във възможността да изпълнява всякакъв вид договори от групите операции за горепосочения период.

По отношение на доставките, извършени от „КЛ Консултинг“ ЕООД, съдът счита, че липсват доказателства, че РЛ е предоставило информация на посочения доставчик за изготвянето съгласно договор за поръчка от 20.12.2008 г. на формуляр за кандидатстване на О. С. по Оперативна порграма „Регионално развитие на МРРБ - Приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, операция 1.4. „Подобряване на физическата среда и превенция на риска“ с проект за „Рехабилитация, изграждане, възстановяване и създаване зони за обществен отдих, подобряване на градска среда, изграждане, рехабилитация и реконструкция на пешеходни алеи, тротоари и паркинги, подобряване достъпа на хора с увреждания, рехабилитация и реконструкция на улични мрежи и въвеждане на енергоспестяващо улично осветление, осветление на паркови площи, подобряване на достъпа на хора с увреждания до административни общински сгради”. В тази връзка съдът е установил, че не са представени доказателства за вида и съдържанието на формуляра, както и от кого е изготвен. Установено е също така, че доставчикът не е представил информация кои негови служители са участвали пряко в изпълнението на доставките. Нещо повече – според съда доставчикът не е разполагал с квалифициран персонал за извършването на формуляра.

На следващо място във връзка с доставки, осъществени от „В. А. ЕООД, „П. Р. СКК“ ЕООД и „Г. Р. С. - Холдинг“ ЕООД, съдът е приел, че липсват доказателства кои са лицата които са били надлежно упълномощени за изпълнение на услугите, свързани със снабдяването с удостоверителни документи и др., каква е тяхната компетентност – обстоятелство, констатирано и от направена в информационната система на НАП проверка, видно от която доставчиците не са декларирали назначаването на лица, притежаващи необходимата квалификация и умения, за осъществяване на доставките.

Първоинстанционният съд е приел, че с оглед липсата на доказателства, установяващи кадровата и материално - техническа обезпеченост на доставчиците, не е налице и реалност на извършените от тях доставки, съответно - не е налице основание да се признае правото на данъчен кредит. В този смисъл съдът се е позовал и на практиката на СЕС, и по-конрекретно на т. 13 и т. 17 от Решение по дело С-342/87 Genius Holding. Нещо повече според съда „Ф. И. ООД е било в състояние само да извърши фактурираните доставки предвид обстоятелството, че през ревизираните периоди дружеството жалбоподател е разполагало със собствен ресурс за осъществяване на доставките, както и назначени лица, притежаващи необходимите професионални умения. Освен това от отчетите за приходите и разходите съдът е установил, че РЛ е разполагало с производствено оборудване и съоръжения за изпълнение на проектите.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), както и заключенията по две съдебно-технически експертизи (СТЕ). Изслушани са и свидетелските показания на Й. В., Ц. М., С. Караулан, С. С. и С. Н., разпитани в с. з., проведено на 29.04.2015 г., като предвид липсата на други убедителни доказателства за реалност на фактурираните СМР, първоинстанционният съд е приел показанията за не достатъчно информативни и разколебаващи доказването. След анализ на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното, както и на съдебното производство не са събрани данни за реалното осъществяване на доставките, осъществени от „Б. П. ЕООД, „Пламтекс ПХ” ЕООД, „СМС Груп” ЕООД, „КЛ Консултинг” ЕООД, „Ти Ес Ем” ЕООД, „Албела” ЕООД, „Велинов агро” ЕООД, „П. Р. СКК” ЕООД, „Г. Р. СОФИЯ - холдинг” ЕООД и „С. К. ЕООД. Посочените обстоятелства довели първоинстанционния съд до извода, че не е налице основание за признаването на правото на приспадане на данъка по спорните фактури, поради което е прието, че жалбата срещу РА в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По приложението на ЗКПО първоинстанционният съд е отменил РА като незаконосъобразен в частта относно допълнително определените задължения по ЗКПО за м. декември 2006 г. в общ размер на 75,00 лева, предвид обстоятелството, че ЗВР е връчена на РЛ на 31.01.2013 г., т. е. след изтичане на петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК.

На следващо място административният съд е счел РА за законосъобразен в частта, с която на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, не са признати отчетените от „Ф. И. ООД разходи по фактурите на десетимата доставчици и са установени задължения за корпоративен данък в размер на 108 024,43 лева и лихва в размер на 51 055,43 лева за отчетни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. 2017 г. АССГ е приел, че предвид обстоятелството, че незаконосъбразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е доказано изпълнението на доставките от посочените във фактурите доставчици, то следвало да се приеме, че действително се установява изпълнението на изискванията по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, поради което законосъобразно с РА е извършена корекция на финансовия резултат на дружеството за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е установил фактите, релевантни за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Изложените в решението мотиви по материалноправните предпоставки за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит се споделят от настоящия касационен състав. Правилно с оглед предмета на спорните доставки съдът е изследвал фактите, свързани с извършването на стоки и услуги, които пораждат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС.

По отношение крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразно отказано право на данъчен кредит, следва да бъдат споделени изводите на съда, че по издадените от „Б. П. ЕООД, „Пламтекс ПХ” ЕООД, „СМС Груп” ЕООД, „КЛ Консултинг” ЕООД, „Ти Ес Ем” ЕООД, „Албела” ЕООД, „Велинов агро” ЕООД, „П. Р. СКК” ЕООД, „Г. Р. СОФИЯ - холдинг” ЕООД и „С. К. ЕООД фактури към „Ф. И. ООД е останало неустановено изпълнението на формалните и материалните изисквания за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Поради това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административното обжалване не са представени достатъчно доказателства, удостоверяващи реалността на извършените облагаеми доставки на стоки и услуги. Следва да бъде посочено, че от една страна от жалбоподателя са представени единствено фактури и други документи, недостатъчни сами по себе си да обосноват реалност на стоките/услугите, предмет на процесните фактури, а от друга страна – не са налице доказателства относно притежание на стоките от доставчиците, транспортирането им, както и кадровата и техническа обезпеченост на същите – обстоятелство, установено както от представените от доставчиците документи, така и от направените справки в информационната система на НАП за декларирани сключени трудови или граждански договори.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика на ВАС само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Доказателства в тази насока по отношение на доставчиците не са ангажирани и констатациите на приходния орган за липса на реално извършени от тях доставки по същество не са оборени.

В тази връзка правилно по отношение на доставките, осъществени от „С. К. ЕООД, „Те Ес Ем“ ЕООД и „Албела“ ЕООД първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за реално и действително осъществяване на облагаеми доставки на стоки, доколкото липсват данни за представянето на образци, мостри или предварително зададени параметри във връзка с индивидуалните уговорени от РЛ изисквания за направата на рекламни материали, липсват доказателства за произхода на необходимите материали, както и информация за наличието на техника и помещение за изработването им. Липсват и приемо - предавателни протоколи, а също и други съпътстващи доставките документи, доказващи предаването и прехвърлянето на собствеността на стоката. Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че при извършена справка в информационните масиви на НАП е установено, че „Те Ес Ем” ЕООД и „Сигма композита ” ЕООД не са подавали уведомления за назначени по трудов договор лица, както и декларации за начислени и изплатени възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения, което подлага на съмнение развиването на реална икономическа дейност от посочените доставчици. Що се касае до „Албела“ ЕООД – въпреки че дружеството е декларирало сключени договори с две лица, назначени на длъжности: „секретар” и „технически секретар”, същото не е предоставило информация кои негови служители са участвали в изпълнението на поръчката. В тази връзка следва да се посочи, че макар липсата на кадрова обезпеченост да не е основание за отказ на право на данъчен кредит, предаването на родовоопределената стока трябва да е доказано, а в случая не е. Доставчиците не са представили изисканите документи и обяснения, както и доказателства за редовно водено счетоводство, поради което наличието на стоки от вида на фактурираните, начина на тяхното индивидуализиране и физическото им предаване на получателя е останало неустановено. От така представения доказателствен материал не може да се направи безспорен извод за осъществени реални доставки на стоки, поради което обосновано по отношение на фактурите, издадени от тримата доставчици е отказано право на данъчен кредит.

По отношение на доставките с предмет „получена услуги“, в хода на ревизията част от исканите с ИПДПОЗЛ документи и обяснения са предоставени само от доставчиците: „СМС Груп“ ЕООД, „КЛ Консултинг“ ООД и „Велинов агро“ ЕООД. По отношение на същите е установено, че не разполагат със съответните специалисти, които да изпълнят уговорените в договорите дейности, за разлика от ревизираното лице, което разполага с необходимата обезпеченост да сключи договорите и да изпълни доставките без съдействието на доставчиците. Установено е също така, че липсват представени годни доказателства за извършване на услугите, а в представените от „СМС Груп“ ЕООД приемо-предавателни протоколи не са посочени отделните монтажни работи. Обосновано, при тези факти, административният съд е приел, че изпълнението на процесните доставки на услуги от страна на издателите на процесните фактури не е доказана.

Идентично, както по отношение на доставчиците СМС Груп“ ЕООД, „КЛ Консултинг“ ООД и „Велинов агро“ ЕООД, така и по отношение на доставчиците „Б. П. ЕООД, „Пламтекс ПХ” ЕООД, „П. Р. СКК” ЕООД, „Г. Р. СОФИЯ - холдинг” ЕООД, и приходните органи, и съдът правилно са насочили вниманието си върху липсата на доказателства за реално извършване на услугите, доколкото от четирите дружества не са били представени никакви документи, доказващи реалността на извършените услуги, както и върху липсата на кадрова, а при „Б. П. ЕООД - и на ресурсна обезпеченост за изпълнение на фактурираните доставки. По идентични с предходните доставчици съображения изводите на касационния състав, касаещи липсата на предпоставките по чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по отношение на четиримата доставчици, не следва да бъдат преповтаряни.

Следва да бъде посочено, че принципно получателят по доставката не следва да доказва технически и кадрови ресурс на доставчиците си. Настоящата инстанция напълно споделя възприетата от ВАС и СЕС съдебна практика, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците – в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. В случая, обаче, този положителен факт – реално извършени доставки на стоки и услуги не е доказан с представените от част от доставчиците фактури и договори. Следователно законосъобразен е отказа на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, поради липса на убедителни доказателства по пряката доставка за предаване стоките и извършване на услугите, като липсата на кадрови ресурс за извършване на доставките на стоки и услуги следва да се цени само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки.

Констатациите на органите по приходите, че процесните доставки не са реално осъществени, не са опровергани от страна на ревизираното дружество, поради което законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на получателя, а като е достигнал до същите изводи АССГ е постановил правилно съдебно решение, което в тази му част следва да се остави в сила.

Относно допълнително определения данък по ЗКПО:

Верен е крайният извод на административния съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и в частта му относно определените задължения за корпоративен данък поради извършена корекция на финансовия резултат на дружеството за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., но не при условията на чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

При фактуриране на разходи за услуги и стоки, които реално не са извършени, не може да се определи и цената на придобиване, или т. нар. историческа цена. Не съществуват и характеристики на активите за определяне на себестойност или справедлива цена (вж. чл. 13 , ал. 1 и 2 от ЗСч (отм.)). Затова и активите нямат данъчна амортизируема стойност (арг. чл. 53, ал. 1 ЗКПО), т. е. не съществува основа за определяне на годишната данъчна амортизация по формулата на чл. 58, ал. 3 ЗКПО. Произведението при нулев размер на един от множителите също е нула. Начисляването на данъчна амортизация при тези условия е неправомерно. Отказът за признаването ѝ е с аргумент за противното на чл. 54, ал. 1 ЗКПО.

В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София - град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Правилно е и решението, с което първостепенният съд е изправил очевидна фактическа грешка – съдът е отстранил несъответствие между формираната и обективираната в съдебния акт воля.

При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция (юрисконсулско възнаграждение) в размер на 9 081,19 лева, определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3707 от 31.05.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 3249/2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210 от 13.01.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 3249/2018 г.

ОСЪЖДА „Ф. И. ООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, Община: Столична, ж. к. Хиподрума, ул. „Г. Н. № 11, вх. В, ап. 1, да заплати на Н. А. по приходите – гр. София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 9 081,19 (девет хиляди осемдесет и един лева и деветнадесет стотинки) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Полина Якимова