Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.

Обжалвано е било решение от 22.07.2019 г. по в. гр. д.№ 8707/2018г. на СГС, с което са уважени искове с правно основание чл.226 КТ.

С Oпределение № 209 от 07.04.2020 г. настоящият състав на IV – г. о. на Върховният касационен съд, не е допуснал до касационно обжалване.

С молба от 19.05.2020 г. ответникът по касация М. Н. Е., чрез процесуалния си представител моли да бъде изменено постановеното определение, в частта му относно разноските, като се осъди касаторът „УниК. Б“ АД да заплати сумата в размер на 1117, 66 лв., представляваща сторените разноски за производството пред касационната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „УниК. Б“ АД не е депозирала писмено становище.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, намира следното:

Oпределение № 209 от 07.04.2020 г. настоящият състав на IV – г. о. на Върховният касационен съд, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Искането за изменение на решение в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на определението, който в случая е спазен тъй като съобразно чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, според която процесуални срокове не текат по време на извънредно положение обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.81, вр. чл. 78 ГПК във всеки акт с който делото приключва съдът се произнася по искането за разноски. В случая като съобрази, че въззивното решение по заявения иск по чл. 226 КТ не е допуснато настоящия състав на IV – г. о. приема следното:

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК признава право на всяка от страните в процеса да поиска изменение или допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските., като упражняването на правото е обусловено от изпълнение на задължението по чл. 80, изр. 1 ГПК за представяне списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

В конкретния случай в срока за отговор на касационната жалба по чл.287 ГПК ответникът по касация М. Е., чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор с вх.№ 131340/28.10.2019 г., в който пунктуално са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, но с депозирания отговор не е направено искане за присъждане на разноски, както и не е бил приложен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, а е направено единствено възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК. С последваща молба вх. № 1798/21.02.2020 г. ответникът по касация чрез процесуалния представител излага съображения, че поддържа депозирания отговор, в молбата за пръв път пред касационната инстанция се претендират разноски, а към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020 г./лист 59/ и списък по чл. 80 ГПК/лист 60/.

При тези данни настоящият състав намира, че жалбоподателят следвада бъде осъден да заплати на ответницата по жалба направените разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1117,66лева.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА „УниК. Б“ АД да запалти на М. Н. Е. сумата 1117,66лева разноски пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: