Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на “”Одрин – 8” ЕООД, представено от адв. Г. К., срещу решение № 2083/09.10.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 539 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161104437/14.11.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик. Експлицитно заявени са доводите на касатора за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон; несъгласието му с извършената от съда оценка на доказателствените средства и фактическите му изводи сочи и на доводи за неправилност поради нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за липса на реалност на доставката, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив отрича основателността на жалбата.
Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт е отречено на “Одрин – 8” ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в д. п.м. 03, м.04 и 05.2011 г. в размер на 6 570.50 лв. по 3 фактури, издадени от „Пи Джей сървисис“ ООД - № 113/2.02.2011 г., № 119/15.04.2011 г. и № 131/25.05.2011 г. с предмет на доставките „Административно обслужване по договор“, както и в д. п.м. м.05.2011 г. данъчен кредит в размер на 1 290.85 лв. по фактура № 131/25.05.2011 г., издадена от същия доставчик, имаща за предмет „Участие в изложение на недвижими имоти“. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставката на услугите. Обсъдени са сключените от ревизираното лице с доставчика договор за административно и счетоводно обслужване от 01.10.2009 г. и договор за поръчка от 20.05.2011 г., в чието съдържание е включено задължение на “Пи Д. С.” ООД да вземе участие в изложение на панаир Е. И. Р. Истейт в Милано, Италия от 07 до 09 юни 2011 г. и да представи проект на “Одрин – 8” ЕООД – многофункционална сграда с офис зона, хотелска част, магазини и жилищна зона в центъра на Пловдив с РЗП 21 000 кв. м. За да обоснове липсата на изпълнение по първия договор органът по приходите е отказал да цени изготвените приемо-предавателни протоколи и пълномощните от възложителя на служители на изпълнителя. За втория договор аргументите са основани на липсата на доказателства за представяне от доверителя на проекта на довереника на панаира в Италия и за евентуални резултати от това представяне.
Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма и с материалния закон.
Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Различни факти не са установени в хода на съдебното дирене. АС Пловдив е обсъдил съществуващите правни връзки на жалбоподателя с всеки от доставчика и с анализ на доказателствените източници е обосновал извод за липса на реалност на доставките на услуги. В опит да разграничи спорното от безспорното е приел, че страните не спорят за липсата на “безспорни доказателства” за извършване на услугите.
Относно доставките по договора за административно и счетоводно обслужване е отречено убеждаващото въздействие на приемо-предавателните протоколи поради сходството на отразения в тях вид дейности е недоказаната кадрова обезпеченост на доставчика. По договора за поръчка съдът не е установил въз основа на доказателствени източници извършени действия по представяне на проекта на панаира в Милано, а има установявания по отношение на друго дружество – “Проджест сървисис” ЕООД. Голяма част от съдебния акт обхваща разяснения за предимствата от създаване на доказателствени средства за изпълнението на задълженията на страните по правоотношението, в рамките на което се осъществява доставката, както и на фигурата на аутсорсинга.
Решението е правилно в частта отхвърляща оспорването срещу РА за отказания данъчен кредит по доставката в изпълнение на договора за поръчка и неправилно в останалата му част.
С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на актуалната практика на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. От мотивите на решението на СЕС по дело С-643/11 може да се формулират и изводи за ирелевантността при преценката за реалност на доставката на фактите на начисляване на ДДС и на внасянето му от доставчика. Задължението на лицето начислило данъка да го плати е независимо от задължението за плащането му поради облагаема доставка (вж. т. 33 от решението по дело С-643/11 и т. 26 от С-566/07).
За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат. Без да е прехвърлено правото на собственост и извършена услугата данъчно събитие не съществува /естествено в основната хипотеза на облагаема доставка по чл. 2, т. т. 1-4 от ЗДДС, а не и при вносът на стоки по чл. 2, т. 5 от с. з./. Установяването на пораждащият задължението за доставката юридически факт е индиция за реалността на имущественото разместване при изпълнението.
За спорните доставки на услуги по договора за административно и счетоводно обслужване законът на установява ограничения относно доказателствените източници. С арг. от чл. 49 от ДОПК писмените доказателствени средства могат да служат за установяване на всякакви правно и доказателствено релевантни факти. Изготвянето на приемо-предавателни протоколи е уговорен от страните по договора с анекса от 25.03.2011 г. начин на определяне на извършената работа и на приемането й. Изначалното изключване на убеждаващото въздействие на протоколите заради изготвянето им от имащите интерес от установяването на отразените в тях факти субекти е в противоречие с правилата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неправилен е подходът на съда да изключи наличието на спор по доказателствените средства /а не по доказателствата, както се сочи в решението/ отново заради противоречие с цитираните текстове на ГПК. Преценката на страните по доказателствените средства е различна от оценката, която дължи съда и той не е обвързан от изводите на страните по доказателствената стойност на доказателствените източници. Ако в съответствие с чл. 153 от ГПК съдът може да изключи от обхвата на доказване безспорните факти, то отказът за оценка на доказателствените средства заради безпротиворечивата им преценка от страните няма нормативен източник.
По отношение на доставките на административни и счетоводни услуги фактическите изводи на съда не са основани на правилна оценка на доказателствените средства. Насърчавайки ДЗЛ да създават информационни следи за факта на изпълнението на сключените от тях договори, съдът в същото време е отказал да цени изготвените за такива установявания приемо-предавателни протоколи. Яснотата и определеността на извършената работа по протоколите прави възможно установяването с тях на изпълнението на услугите с убедителността на пълно доказване. Както основателно отбелязва касатора сходството в отразеното в протоколите е резултат на продължителността е периодичността на уговорената престация. Уговореното от страните по договора от 01.10.2009 г. и анекса от 25.03.2011 г. е за ежемесечно плащане, което сочи на необходимостта и за ежемесечно отчитане на изпълнението и на издаването на фактура при всяко плащане – чл. 25, ал. 4 от ЗЗД.
Неуспешен е опитът за насрещно доказване, основан на твърдението за липса на кадрова обезпеченост на доставчика и на надлежно упълномощаване на наети от него лица, които да извършат конкретните действия по административно обслужване, включително представителство пред трети лица. Органите по приходите сами са установили, че в “Пи Д. С.” ООД полагат зависим труд мениджър и двама сътрудници. Класираните на л. 274 и л. 275 от делото на АСП пълномощни са с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, което е съответно на изискването на чл. 18, ал. 2 от АПК за представителство в административното производство. Обратно на приетото от приходната администрация и съда издаването на фактури от “ЕВН България” АД, “В и К” ЕООД, БТК АД и др. за извършени в полза на касатора услуги не изключват, а предполагат действията по административно обслужване на “Пи Д. С.” ООД при липсата на установявания за наети от възложителя други лица, които да възложат на съответните доставчици услугите.
Основателно и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е изключил установеността на изпълнението по договора за поръчка от 20.05.2011 г. Съществуват информационни следи за участието на представител на “Пи Д. С.” ООД на изложението в Милано и за наемането на щанд, но не и за представянето на проекта на доверителя. Доказателствен източник има за представянето на проект на “Проджест сървисис” ООД /вж. формуляра за участие на л. 195 от делото на АСП/, но не и за проекта на касатора. Неустановено е изпълнението на задълженията на довереника по чл. 6, б. б. “в” и “г” от договора за незабавно уведомяване на доверителя за резултата от изпълнението на поръчката и да предаде всичко получено в резултат на участието в изложението – контакти, бизнес предложения и др. Неубедително е доказването с веществени доказателствени средства – снимки от щанда на изложението, тъй като не може да се направи връзка с представянето на проекта на касатора.
Без да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като недължимо.
В контекста на горното е дължима отмяна на оспореното решение в частта за отхвърляне на жалбата срещу РА относно отказания данъчен кредит по доставките на услуги по договора за административно и счетоводно обслужване и отмяна на РА в тази част. В останалата му част първостепенният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора на касатора се следват разноски в размер 397 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2083/09.10.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 539 по описа за 2012 г. в частта му, с което е отхвърлена жалбата на “Одрин – 8” ЕООД против ревизионен акт № 161104437/14.11.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик относно отказаното на дружеството право на приспадане на данъчен кредит в д. п.м. 03, м.04 и 05.2011 г. в размер на 6 570.50 лв. по фактури № 113/2.02.2011 г., № 119/15.04.2011 г. и № 131/25.05.2011 г., издадени от „Пи Джей сървисис“ ООД и вместо него в тази част постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № 161104437/14.11.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик в частта относно отказаното на “Одрин – 8” ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в д. п.м. 03, м.04 и 05.2011 г. в размер на 6 570.50 лв. по фактури № 113/2.02.2011 г., № 119/15.04.2011 г. и № 131/25.05.2011 г., издадени от „Пи Джей сървисис“ ООД. ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2083/09.10.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 539 по описа за 2012 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив да заплати на “Одрин – 8” ЕООД деловодни разноски в размер 397 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Б. Ц.
Б.Ц.