Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. С., срещу решение № 4169 от 13.09.2011 г. по адм. дело № 7727 по описа за 2010 г. на административен съд - София град.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решението и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба – "Б. А.шафт", Австрия, представлявана от адв. М. Ч., оспорва същата като неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение отделение счита, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София град е било Становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между Р. Б. и Р. А. под № 95-16-256 от 25.05.2010 г., издадено от органа по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" (ГДО) – София, потвърдено с решение № 1287 от 30.08.2010 г. на директора на дирекция „ОУИ” – София. С вх. № 95-16-256 от 11.01.2010 г. на ТД на НАП "ГДО" – София ,

от "Б. Б." ЕООД, като пълномощник, е подадено искане по чл.137, ал.1 от ДОПК за прилагане на СИДДО между Р....