Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ш. срещу решение № 13994 от 20.11.2009 г. по адм. дело № 2817 по описа за 2009г на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-223 от 20.01.2009 год. на министъра на вътрешните работи.
В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, без да се сочат конкретни отменителни основания по чл.209, т.3 от Административно процесуалния кодекс.От съдържанието й обаче се извежда извод за поддържана необоснованост на решението, тъй като съдът не е коментирал наличните по делото факти и обстоятелства относно приписваното му деяние, което е довело до необоснован извод.Според касатора неправилно е отхвърлена жалбата му срещу заповедта, тъй като не е извършил приписваното му нарушение, поради което и неправилно му е наложено дисциплинарното наказание.Подробно описва обстановката, свързана с деянието, за което е санкциониран и счита, че тричленният състав не го е преценил обективно, поради което фактическата обстановка е останала неизяснена..
Ответната по касационната жалба страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител я оспорва като неоснователна.Представя и писмени бележки.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, I колегия петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи за отмяна, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдедебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била заповед № К-223 от 20.01.2009 год. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226,ал.1,т.4 от ЗМВР,във връзка с чл.228,ал.1,т.5 и ал.2 от ППЗМВР жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една годена" за това, че на 13.11.2008г. в нарушение на чл.38,ал.1,т.3 от Инструкция №1з-1701/27.09.2006г. за осъществяване на организацията за конвойната дейност от органите на Национална служба"Полиция" не е предприел необходимите действия за осигуряване охраната на задържаното лице, в резултат на което е допуснал бягството му от служебения автомобил.
Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, които е обсъдил. При възприетата от него фактическа обстановка е стигнал до извод, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, във връзка с чл.228, ал.1, т.1 и ал.2 от ППЗМВР. Според него дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушението на служебната дисциплина, се следва предвиденото дисциплинарно наказание.Заповедта на министъра на вътрешните работи била издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с нея срещу подпис. С. не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта.
Жалбоподателят оспорвайки решението поддържа неправилни констатации на тричленния състав, тъй като не е поддържал несъответствие в тежестта на наказанието, тъй като отрича изобщо да е извършил деяние, което съставлява нарушение и за което съответно да му бъде наложено наказание.
Върховният административен съд в настоящия петчленен състав споделя възраженията на жалбоподателя и намира решението на тричленния състав необосновано, в противоречие с наличните факти и обстоятелства и като такова неправилно.
Преценявайки законосъобразността на оспорения административен акт съдът не е установил правилната фактическа обстановка, свързаната с бягството на задържания от служебния автомобил и отговорността на всеки един от тримата конвоиращи го служители. Не е взел предвид преди всичко факта, че жалбоподателят е управлявал автомобила, а задържаният е бил на задната седалка и на практика той е бил в обективна невъзможност да го наблюдава и евентуално задържи при предприетото бягство, след като вниманието му е било съсредоточено върху автомобила, спрял пред светофар на кръстовище.Явно същият не е могъл и не е следвало да го изостави, за да не предизвика произшествие.
Настоящият петчленен състав счита, че изложените мотиви от тричленния относно законосъобразността на оспорената заповед за наказание не могат да бъдат споделени.Цитирана е рзпоредбата, която според административно наказаващия орган е била нарушена, но не е посочено конкретно деянието, извършено от жлбоподателя, което съставлява нарушение и за което е наказан, нито е посочено в какво се изразява бездействието му .След като е бил шофьор на служебната кола, с която е превозван задържания, той безспорно е участник в конвоирането.Но това не е достатъчно, за да му се вмени вина, след като групата се е състояла от трима служители, един от които дознателя Стойчева, стояща на задната седалка до задържания, за която е прието в справките, че не е допуснала нарушение, поради което и не е наказана.Водещ случая е бил друг оперативен работник Георгиев, който е наказан. Нито административният орган, нито съдът са разграничили задълженията на всеки един от тях.След като жалбоподателят е следвало да управлява служебната кола, за която единствен имал допуск и е правел това, какви са били задълженията на останалите двама не става ясно. Цитираната разпоредба, за която се приема, че е нарушена от жалбоподателя не е достатъчна, за да се изясни освен да шофира какви са били другите му задължения, които не е изпълнил и с това е станал причина за бягството на задължания.Означава ли, че освен да управлява е бил длъжен и да охранява задължания и ако е така какви са били задълженията на останалите двама, които не са били ангажирани с друга посочена дейност и задължения по време на пътуването.Твърде безкритично е възприета общата справка по случая, която съдържа преди всичко факти и обстоятелства, свързани с действията и нарушенията на задържания, без да се посочи какво е сладвало да направят и не са го сторили охраняващите го, в това число жалбоподателя.Не е посочен нито един конкретен факт, от който да се съди за виновно поведение на жалбоподателя.Освен, че е сложил първоначално белезниците и е управлвал автомобила не става ясно какво друго е следвало да извърши, за да предотврати бяството на задържания, до който и пред който са стояли другите двама служители, а в същото време автомобилът е бил спрял на кръстовище пред светофар и след бягството с отворени врати.
Общ принцип при налагане на наказание е установяване на виновно поведение, свързано със служебни задължения, които са нарушени.В случая това не е установено както при издаване заповедта за налагане на наказанието от административно наказаващия орган, така и от съда, при преценката й за законосъобразност .Това води до незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, поради което и неправилен и като такъв следва да се отмени на основание чл.221,ал.2 от АПК.
След неговата отмяна на основание чл.222 от АПК петчленният състав следва да се произнесе по същество.
По изложените съображения относно неправилността на съдебното решение оспорената заповед също е неправилна като незаконосъобразна и необоснована и ще следва да се отмени.
Воден от изложеното и на основание чл.221,ал.2и във връчка с чл.222 от АПК,петчленният състав на Върховния административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №
13994 от 20.11.2009 г. по адм. дело № 2817 по описа за 2009г на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата
на Н. А. Ш. срещу заповед № К-223 от 20.01.2009 год. на министъра на вътрешните работи. вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по
жалбата на Н. А. Ш. заповед № К-223 от 20.01.2009 год. на министъра на вътрешните работи.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ц. С./п/ Г. М./п/ Г. Г./п/ М. Д.
Ц.С.