Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Ц. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 12289/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение № 7922 от 30.10.2025 г. по адм. д. № 427/2024 г., Административен съд Хасково (АС-Хасково) е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-16001622007797-091-001/30.10.2023 г., издаден от органи по приходите при Т. Д. (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, с който допълнително на Г. Д. М. са установени задължения: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 2017 г.-2018 г.; Вноски ДОО за периода 2017 г. 2018 г.; Вноски ЗО за периода 2017 г. 2018 г.; вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2017 г. 2018 г., всичко в общ размер на главница 25 177.39 лв. и лихви в размер на 13 227.97 лв., потвърден с решение № 62/16.02.2024 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Д. Р., в качеството й на директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА. Претендира се присъждане на разноски по списък инкорпориран в касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. В проведено открито съдебно заседание, касаторът не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа в писмени бележки от 07.01.2026 г., в които е изразено искане за даване на ход на делото по същество.

Ответникът по касационната жалба Г. Д. М. от гр. Хасково, чрез адв. В. И. от АК - Пловдив, оспорва жалбата по съображения подробно изложени в писмен отговор от 15.12.2025 г. Претендира присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на проверка за обоснованост и законосъобразност пред АС Хасково е бил РА № Р-16001622007797-091-001/30.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който допълнително на Г. Д. М. са установени задължения: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 2017 г.-2018 г.; Вноски ДОО за периода 2017 г. 2018 г.; Вноски ЗО за периода 2017 г. 2018 г.; вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2017 г. 2018 г., всичко в общ размер на главница 25 177.39 лв. и лихви в размер на 13 227.97 лв., потвърден с решение № 62/16.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.

С цел изясняване на факти и обстоятелства в хода на съдебното производство по искане на процесуалния представител на ответника е допуснато провеждане на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (КСТСЕ). Заключението е прието без оспорване от страните. Отговорите на експертите по поставените им задачи са подробно пресъздадени и обсъдени в съдебния акт.

В хода на първоинстанционното производство по искане на жалбоподателката е допуснато провеждането на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирани от съда, като обективно и безпристрастно изготвено.

АС Хасково е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е обосновал извод, че РА е издаден в противоречие с материалния закон.

Съдът е отхвърлил, като неоснователни възраженията на жалбоподателката за липса на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази насока е изложено, че в РА е прието наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК въз основа на данни за осъществявана от Г. М. търговска дейност, упражнявана посредством куриерски пратки, като установените суми по години са извлечени от данни, предоставени на НАП от Е. Е. ООД и Спиди АД. Според АС Хасково от събраните данни се установява, че ревизираното лице е получавало суми, които не съответстват на дължимите от лицето данъци и ЗОВ. Първоинстанционният съд е приел, че преценката на доказателствения материал сочи на действително упражнявана от лицето търговска дейност по занятие, което не се отрича от М. в дадените от нея писмени обяснения в хода на ревизията. Според съда в случая се установява по несъмнен начин, че декларираните от лицето през ревизирания период приходи/доходи, с декларации по ЗДДФЛ, не са в пълен размер. Административният съд е обосновал извод, че наличието на данни за продажби на стоки, посредством куриерски услуги и получаването на суми за тези продажби, без да е била отчетена реално получената обща сума от тях е достатъчно за приложението на особения ред по чл. 122 124а ДОПК, съответно проведеното производство по този ред не е незаконосъобразно.

Съдът е съобразил, че неправилно при изготвяне на паричните потоци на ревизираната за 2017 г. органите по приходите са взели предвид налични парични средства в брой към 01.01.2017 г. в размер на 0 лева. В тази връзка съдът се е позовал на съдържанието на решение № 602/08.12.2022 г. на директора на ОДОП Пловдив, където на стр.9 и 10 е посочено, че към 01.01.2015 г. Г. М. е разполага с парични средства в брой в размер на 24347.61 лева и за 2016 г. е прието, че нарастване на паричните средства в банкови сметки, дължащо се основно на внесени пари в брой и в евро и британски лири, като не е установено лицето да не е разполагало с пари в брой към 31.12.2016 г. Според първоинстанционният съд, ревизиращите не са съобразили обстоятелствата заявени от М. в писмените й обяснения относно получените суми от куриерски пратки и наличните парични средства, както и каква част от тях са били в брой към 01.01.2017 г. Констатациите в РД за липса на разполагаеми средства в брой към 31.12.2016 г. са приети от съда за необосновани и неподкрепени от доказателствата. При съобразяване на тези установявания е прието, че размерът посочен в РД на паричните средства в началото на 2017 г. е неверен. Решаващия съд е приел, че по аналогичен начин стоят нещата и към наличните парични средства в брой към 01.01.2018 г., доколкото липсата на установени данни за пари в брой към 01.01.2017 г. и през цялата година, съответно и в края на 2017 г., препятства възможността за установяване на действителните налични средства в брой към 01.01.2018 г. Прието е, че тези пропуски на ревизиращите са довели до некоректно отразяване на наличните парични средства към началото на коментираните данъчни периоди, съответно и до неправилни изчисления впоследствие.

Административният съд е обосновал извод, че доказателствената стойност на предоставените данни от Е. Е. ООД и Спиди АД е ненадеждна и не се ползва с необходимата степен на точност и достоверност. Относно размера на получените от лицето парични средства от дейността, съдът е приел, че липсват надлежни документи (първични такива), от които да се установи, че именно М. е изпращала всички пратки чрез куриерските дружества и че всички суми, формиращи общите приходи от дейността за 2017 г. и 2018 г., са получавани конкретно от нея. Решаващия състав се е позовал на изявленията на вещите лица в проведеното съдебно заседание от 28.02.2025 г., които са заявили, че в данните от Е. Е. ООД и Спиди АД се съдържа информация за лицата, но когато се прехвърля информацията към счетоводството всички тези лица се обобщават, сумират се и сумата се прехвърля с един общ запис в счетоводството, от който вече не може да се види кои са лицата. Експертите са посочили още, че използваната от НАП информация за определяне размера на задълженията не е била достъпна за тях и е нямало как да се направи съпоставка при изготвяне на експертизата с РА, тъй като линкът вече не е бил активен.

АС Хасково е уточнил, че извода за обема на извършените доставки, респ. продажби на стоки и размера на получените от Г. М. суми в посочените в РА размери, е направен въз основа на представените в хода на ревизията данни за получени суми от наложен платеж и парични преводи от Е. Е. ООД по фактури, документи за извършени разплащания и др. документи за осъществените продажби на минерали, сувенири, книги и др., които са копия. Първоинстанционният съд е приел, че извлечените от ревизиращия екип данни от представената им чрез линк и чрез таблици информация от масивите на куриерските дружества, включително от копията на ЕИ, данни от справки данни от РКО, данни от снимки на разписки за доставена пощенска пратка/пощенски запис не са достатъчни за начисляване на задълженията в размерите по оспорения РА. Според съда почти всички от материалите не представляват документи, които могат да удостоверят изпратени от М. стоки чрез съответния куриер или получени само от нея суми по наложен платеж и парични преводи. АС Хасково е приел, че приходните органи не са се справили с доказателствената тежест да обосноват констатациите в РА, като представените в хода на производството електронни изявления на CD, също не доказват получени приходи от М. в посочения в РД размер. Акцентирано е, че не са представени пред съда всички оригинални писмени документи, послужили за съставянето на данните предоставени от куриерските дружества, което възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Административният съд е обосновал извод, че непредставянето на оригинали има за последица и несъобразяването на производните таблици, копията на ЕИ и РКО, данни от справки и данни от снимки, при формиране на фактическите и правни изводи по делото.

Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата и е констатирал разминавания в изчисленията в РД и тези на вещите лица в получените приходи от дейността, като е установено и включване на получени суми от И. М. (живеещ с ревизираната на съпружески начала), като не е изяснено от органите по приходите в каква връзка и защо тези суми са отнесени към постъпленията на Г. М.. Прието е, че няма доказателства за предаване на сумите по ЕИ и РКО на М. от страна на М.. Според съда не са били изпълнени указанията изложени в решение № 602/08.12.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при извършване на новата ревизия на Г. М. и определянето на укрити приходи/доходи, да бъдат включени само получени суми, за които са налице безспорни доказателства, че пратките са изпратени от ревизираното лице и паричните средства са получени конкретно от нея. Изложени са мотиви, че съдържащите се на електронен носител документи не представляват електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, респ. по член 3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и не са допустими доказателства по чл. 54 ДОПК. Акцентирано е, че в писмото до съда от Е. Е. ООД е посочено, че въпреки направеното щателно претърсване на архивните фондове на дружеството, не са били открити част от документите (разходен касов ордер и разписка за изплащане на паричен превод) на хартиен носител, тъй като към настоящия момент те са били унищожени. АС Хасково е заключил, че изводите на органите по приходите по отношение доходи/приходи от продажби чрез доставки и получени суми от куриерски дружества, са неправилни, доколкото не са основани на първични счетоводни документи, а на производни такива таблици, данни от справки, данни от снимки на разписки за доставена пощенска пратка/пощенски запис, както и на копия на ЕИ и копия на РКО.

АС Хасково е приел за безспорно, че съобразяваните суми от ревизиращите са такива от стопанска дейност, като същите са възприети в размер на 3524 лева за 2017 г. и 18440 лева за 2018 г. и двете по данни от Е. Е. ООД и Спиди АД. За приетите от органите по приходите извършени продажби от М. са били определени надценки служебно, като същите са в размер на 469.62 % за 2017 г. и 269.86 % за 2018 г. на база средния процент на надценка на продаваните сходни стоки от три дружества, изчислени въз основа на приходите от продажба на стоки и отчетна стойност на продадените стоки, съгласно публикуваните ГФО на търговците. Прието е, че в хода на ревизията не са положени достатъчно усилия за точното определяне на реалната надценка на продаваните от М. стоки, като не са взети предвид декларираните от нея стойности на надценки, а са приложени в пъти по-високи от тях. Решаващия състав се е позовал на заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ, което е констатирало, че извършените пресмятания от ревизиращия екип по отношение на определянето на отчетната стойност на продадените стоки чрез куриерските дружества, са неправилно математически изчислени. Направен е извод, че установеният в РД брутен размер на приходите от търговска дейност за 2017 г. и 2018 г. се явява нереален, тъй като е формиран на база неправилни изчисления на надценките.

Първостепенният съд е приел още, че обичайния размер на разходите за издръжка и живот също е неправилно изчислен с РА в размер на 5538.54 лева за 2017 г. и 5023.29 лева за 2018 г. В тази връзка съдът е посочил, че вещото лице Стоянова изрично е заявила, че е налице дублиране на разходи, като разход били включени комуналните такива на лицето, след което разходи за данъци и осигуровки, като те се взимали предвид отделно от Националния статистически институт при изготвяне на статистиките, но тези разходи били включени в потребителската кошница. Направен е извод, че установеното дублиране на видове разходи опорочава общата съпоставка на приходи и разходи на ревизираното лице и указанията в решение № 602/08.12.2022 г. на директора на ОДОП Пловдив, отново не са изпълнени.

Според съда от органите приходите не е извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин, спрямо Г. М. и съобразно относимите критерии по т.1 т.16 от посочената норма.

С тези мотиви първостепенният съд е приел оспорения РА за необоснован и незаконосъобразен във всички негови части.

Решението е правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото в т. ч. и заключенията по КСТСЕ и ССчЕ, и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК

Спорният по делото въпрос се свежда до това налице ли са годни доказателства, от които да е видно, че ревизираното лице е получавало суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, представляващи укрити доходи от търговска дейност, съответно било ли е налице задължение за Г. М. да декларира получените доходи.

При провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че сами по себе си представените от Е. Е. ООД и Спиди АД на оптичен носите в табличен вид данни не биха могли да формират обосновани изводи по отношение на задълженията, установени с процесния РА. В случая следва да се съобрази обстоятелството, че нито тези таблици, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител, представляват документ, който може да удостовери изпратени от Г. М. стоки чрез цитираните спедиторски дружества или получени именно от нея суми по наложени платежи и парични преводи. Тези таблици във формат xls, дори и подписани с квалифициран електронен подпис от представител на Е. Е. ООД и Спиди АД, не са счетоводен документ, а съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, изготвена от трета неучастваща в спора страна въз основа на издавани разходни касови ордери, товарителници и получени суми, но същата не може да бъде съобразена без представянето в пълнота на документите, послужили за съставянето й. Тази информация в табличен вид сама по себе си има единствено информативен характер. Правилни са изводите на АС - Хасково, че направените от органите по приходите изводи въз основа на представените таблици и снимки на документи са необосновани. Непредставянето на всички документи, послужили за съставянето й водят и до незачитане на доказателствената й сила. Не могат да послужат като доказателство за получени суми от ревизираното лице, съответно за формиране на размера на получените приходи от продажба на стоки и изготвените в хода на ревизията от орган по приходите файлове в табличен вид, които въпреки че също са подписани като електронни документи с квалифициран електронен подпис, съдържат обобщена информация на предоставените от дружеството куриер данни, като могат да послужат единствено за служебно ползване на ревизиращите и за улеснение при извеждане на конкретни изводи, но не и като доказателства за релевантни по делото факти. Правилно е съобразил съдът, че от значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самият технически носител. Според данните от куриерските дружества за извършването на продажбите и получаването/изплащането на паричните суми са съставяни многобройни документи товарителници, разходни касови ордери и разписки, които са писмени доказателства по смисъла на чл. 49 ДОПК и по смисъла на чл. 178 и сл. ГПК, приложим в съдебното производство по оспорване на РА на основание 2 от ДР на ДОПК. В конкретния случай всички тези писмени доказателства, въз основа на които са формирани изводите на органите по приходите за общия брой на продадените стоки и получените в резултат на осъществените продажби суми от М., не са били събрани в хода на ревизионното производство, с изключение на представените на оптичен носител файлове, съдържащи изображения на документи за изплащане в брой на наложени платежи и на парични преводи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че тези документи безспорно не са електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, не са и копия на документи, а сканирани изображения на документи на оптичен носител. В хода на съдебното производство са представени в допълнение към доказателствения материал електронни изявления (ЕИ) на СД, които също не са годни доказателства установяващи получаването на приходи от ревизираното лице в определените с РА размери. В случая не са представени всички оригинали на документи, въз основа на които са изготвени тези материали. Непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването на производните таблици, копия на ЕИ и РКО, данни от справки и данни от снимки при формиране на фактическите и правни изводи по спора. Правилно е съобразено и обстоятелството, че дори и снимки на касови ордери не представляват заверен препис от документа по смисъла на чл. 183 ГПК, нито електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Налице са частни свидетелстващи документи, които по принцип имат материална доказателствена сила, които удостоверяват неизгодни за жалбоподателя факти, но без оригиналите или дори заверени преписи, всяка идентификация на подписите не е обективна. Те не са изготвени като електронен документ, подписан от получателя на сумите с електронен подпис, като липсата на оригинали несъмнено разколебава достоверността на изображенията на разходните касови ордери.

От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на съдебното производство с протоколно определение 05.07.2024 г. на основание чл. 192 ГПК административният съд е задължил Е. Е. ООД и Спиди АД да представят оригиналите на всички товарителници за изпратени пратки и документи и за изплатени суми от наложени платежи и пощенски парични преводи за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г., на лицето Г. Д. М., въз основа на които са изготвени представените на НАП екселски таблици във връзка с процесния РА. Изисканите от съда документи не са били представени от куриерските фирми в обема, обосноваващ размерите на установените с РА данъчни задължения, като в писмо от Е. Е. ООД (лист 1381 от адм. д.№ 427/2024 г.) изрично е посочено, че въпреки направеното от наша страна щателно претърсване на архивните фондове на Е. Е. АД, не бяха открити част от документите (разходни касови ордери и разписки за изплащане на паричен превод) на хартиен носител, тъй като към настоящия момент са унищожени.. В писмото депозирано от Спиди АД е посочено, че изисканите документи не са налични към настоящия момент при дружеството, тъй като същите били изпратени за послужване по адм. д. № 91/2023 г. по описа на АС Хасково, за което се представя и приемо-предавателен протокол. Описаният в писмото приемо-предавателен протокол не е представен по делото, като към края на устните състезания пред първостепенният съд не са били представени и изисканите от Спиди АД документи. При съобразяване на тези безспорно установени обстоятелства, правилни се явяват изводите на първостепенният съд, че констатациите на органите по приходите в оспорения РА не се основават на първични документи, тъй като снимките на разходни касови ордери не са такива не са и електронни документи, следователно при липса на такива документи по делото не би могло да се приеме, че визираните суми в оспорения РА са получавани конкретно от Г. М. или от друго лице от нейно име и за нейна сметка. При липса на товарителниците и други доказателства установяващи изпращане на стоките от ревизираната до крайните получатели, необосновани и недоказани се явяват твърденията на ревизиращите за осъществявана от М. търговска дейност, свързана с изпращане на стоки по куриер, тъй като само и единствено въз основа на тези разходни касови ордери не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени доставки. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че на представения диск със записаните екселски таблици с обобщена информация се съдържат номер на товарителницата за изпратените от ревизираното лице и за получените от него суми по наложените платежи и пощенски записи, но доказателства за направените доставки на стоки с изпращач ревизираното лице не са налични. Представените от Е. Е. ООД и Спиди АД в табличен вид файлове не представляват електронен документ и не са подписани с валиден електронен подпис, т. е същите представляват обикновени таблици с обобщена информация с недоказано авторство. От тук следва и правилния извод възприет от АС Хасково, че фактическите констатации в РА относно получените суми от продажба на стоки чрез куриерските дружества, от които не са декларирани доходи, са оборени.

Следва да се посочи, че правилно след преценка на приобщения доказателствен материал АС Хасково е установил, че при издаване на процесния РА приходните органи не са изпълнили дадените им задължителни указания с решение № 602 от 08.12.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с което бил отменен предходният РА, издаден на Г. М. за същите ревизирани периоди и задължения. В цитираното решение е разкритикуван подходът на ревизиращите при определяне размерите на данъчните задължения на ревизираното лице за процесните периоди въз основа на данните представени от Е. Е. ООД и Спиди АД, като са били дадени задължителни указания по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Указано е при провеждане на второто ревизионно производство при определяне на укритите приходи/доходи, следва да бъдат включени само получени суми, за които са налице безспорни доказателства, че пратките са изпратени от ревизираното лице и паричните средства са получени конкретно от нея, което в случая не е изпълнено. При провеждането на повторната ревизия на Г. М., ревизиращия екип неправилно не е съобразил при извършване на съпоставката на паричните потоци приходи и разходи, размерът на паричните средства в началото на данъчния период 01.01.207 г., при изрично установеното в решение № 602 от 08.12.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В решението е прието, че към 01.01.2015 г. Г. М. е разполага с парични средства в брой в размер на 24347.61 лв., като за 2016 г. е установено нарастване на паричните средства в банкови сметки, дължащо се основно на внесени пари в брой и в евро и британски лири, като не е установено лицето да не е разполагало с пари в брой към 31.12.2016 г. Тези установявания са относими и към наличните парични средства за 01.01.2018 г., доколкото липсата на установени данни за пари в брой към 01.01.2017 г. и в края на 2017 г., препятства възможността за установяване на действителните размери на разполагаемите средства към 01.01.2018 г.

При съобразяване на изложеното, настоящият касационен състав не намира за доказано за целите на данъчното облагане твърдението на приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т 7 ДОПК, като неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК определя, че в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. При липса на доказан доход от търговска дейност не е налице и осигурителен такъв, поради което правилно РА е отменен в цялост от първостепенният съд.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на процеса Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника - Г. Д. М. разноски за касационната инстанция. В представения списък на разноските ответната страна претендира сумата от 4000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Видно от данните по делото е, че защитата на ответника пред настоящата инстанция се изчерпва с депозиране на писмен отговор по касационната жалба, а процесуален представител на страната не се е явил в единственото открито съдебно заседание. Действително процесният спор е със сравнително висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски в размер на 400 евро за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7922 от 30.10.2025 г. по адм. д. № 427/2024 г. на Административен съд -Хасково.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на Г. Д. М. с постоянен адрес гр. Хасково, [жк], [адрес] сумата от 400 евро, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ