Производството е по гл. ХІІ на АПК.
Образувано е по касационна жалба на Добричкия общински съвет, представен от адв.. Д, срещу решение № 212/29.05.2019 г. постановено по адм. д. № 162/2019г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменено решение № 961 на Добричкия общински съвет от 31.01.2019 г. за изменение и допълнение на Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д.. Според касатора противоречащ на материалния закон е единственият решаващ мотив в отменителното първоинстанционно решение за допуснато при издаване на нормативния административен акт съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Защитава позиция, че мотивите за приемане на нормативния административен акт се съдържат в докладна записка кмета на общината, която съдържа и икономическа обосновка за приетите размери на данъците. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу подзаконовия нормативен акт.
Ответникът по касация - областният управител на област Д. отрича основателността на жалбата. Претендира разноски за касационната съдебна инстанция.
Заключението на участващия в касационното производство на основание 217, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура е неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното:
Първоинстанционното съдебно производство пред АС Добрич е образувано по жалба на областния управител на област Д. против решение № 961 на Добричкия общински съвет от 31.01.2019 г. за изменение и допълнение на Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на територията на община Д.. По установяванията на първостепенния съд решението е прието ОбС Добрич по предложение на кмета на общината във формат на докладна записка, която съдържа и мотивите за приемане на нормативния административен акт. Според съда мотивите не притежават съдържанието по чл. 28, ал. 2, т. 4...