Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „А. К. С“ ЕООД, представлявано от А. К. У., чрез адвокат С. Ф. от АК-София, срещу решение № 336/30.11.2020 г. по в. гр. д. № 983/2020 г. на Окръжен съд Бургас, с което след връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд с решение № 313/19 от 07.04.2020 г. по гр. д.№ 1332/2019 г., се потвърждава решение № 146/8.08.2018 г. по гр. д. № 118/2018 г. на Районен съд Несебър и е уважен иск на Етажна собственост „Мида“, к. к.„Слънчев бряг“, общ.„Несебър“ против „А. К. С“ ЕООД за сумата 9605,40 евро - незаплатени такси за поддръжка и управление на десет апартамента в етажната собственост за периода 2014-2017 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на постановеното въззивно решение.

С определение № 409 от 20.05.2021 г., по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел, че възражението за недопустимост на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК е неоснователно, тъй като в случая не се обжалва незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост (чл.40, ал.1 ЗУЕС), а се иска изпълнение на взетото решение от 07.08.2013 г. на ОС на ЕС, т. е. предявеният иск е по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при проверката за допустимост на обжалваното решение, съобрази следното: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е с оглед дадените указания в отменителното решение по гр. д.№ 1332/2019 г. на ВКС, ІV г. о., следва да се изясни размера на действителните разходи за управление и поддържане на общите части в ЕС „Мида“, които да бъдат разпределени съгласно чл.51, ал.1 и 5 ЗУЕС, съответно на притежаваните от ответника 10 обекта в етажната собственост, поради което предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД, вр. с чл.51, ал.1 и 5 ЗУЕС.

В съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 375/26.10.2011 г. по гр. д.№ 931/2009 г., IV г. о., решение № 65/13.06.2019 г. по гр. д.№ 3460/2018 г., II г. о. и решение № 139/16.06.2016 г. по гр. д.№ 3400/2014 г., I г. о. се приема, че съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация на предявения иск, но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитум на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма, относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет на делото и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен ако е налице надлежно отправено искане по съответния процесуален ред. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

Настоящият състав на Върховния касационен съд възприема правните изводи в цитираните решения по уеднаквяване на съдебна практика, с оглед на което приема, че въззивният съд може да извърши самостоятелна преценка на заявените от страните фактически обстоятелства по делото, въз основа на които да се определи правната квалификация на иска. В случая, въззивната инстанция се е произнесла по заявения от страните предмет на делото, но дала различна правна квалификация на спорното право, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск. В нарушение на материалния закон обаче, при повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че с оглед мотивите на касационната инстанция за съобразяване нормите на чл.51, ал.1 и 5 ЗУЕС, искът е на основание чл.59 ЗЗД. Не са съобразени изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, че се претендират неизплатените от собственика на десет самостоятелни обекта в Етажна собственост „Мида“, годишни такси за поддръжка и управление за периода 2014-2017 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 07.08.2013 г., което не е било обжалвано.

Предвид изложените съображения, данните по делото и становището на страните, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите в касационната жалба за частично основателни. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд правилно е приел, че с отменителното решение на Върховния касационен съд е разрешен въпроса за действието на решенията на общото събрание на етажната собственост /ЕС/, при отмяната им по съдебен ред като незаконосъобразни или поради неспазване на императивни правни норми. В тези случаи, взетите решения от етажната собственост не могат да се прилагат занапред, без да бъдат съобразени разпоредбите на специалния закон. Въззивният съд е установил действително направените разходи за управление и поддържане на общите части в ЕС „Мида“, възприемайки заключенията на вещо лице и нормите на чл.51, ал.1 и 5 ЗУЕС, но неправилно е приел в решението си, че всички задължения за годишните такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС „Мида“ в к. к.„Слънчев бряг“ са дължими, тъй като разходите на ответника за 10 обекта, които се ползват за туристически услуги, определени според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, съгласно чл.51, ал.5 ЗУЕС са над претендирания от ищеца размер.

Изводите на въззивния съд са неправилни и в противоречие с възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд разрешения /напр. решение по гр. д.№ 657/2012 г., І г. о. и решение по гр. д.№ 4291/2018 г., ІV г. о./, във връзка с разпределението на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, а според ал.5, когато упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание, т. е. взетото решение от ОС на ЕС е от значение дали се дължи годишна такса за управление /вкл. разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на етажната собственост /т. н.необходими и полезни разноски/, независимо от задължението за консумативни разноски по смисъла на §1, т.11 ДР на ЗУЕС. Действително извършените консумативни разходи за текущо поддържане на общите части се разпределят съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, независимо дали е било взето решение от общото събрание на етажната собственост. В случая, липсва валидно взето решение от ОС на ЕС, поради което предявеният иск е основателен за неплатените консумативни разноски за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и др., до размер, определен по чл.162 ГПК, съответно за м.05.2014г.- м.04.2015г. - 5640,33 лева, за м.05.2015г.– м.04.2016г. - 4252,65 лева, за м.052016г.–м.04.2017г.- 4765,72 лева и за 2017г. - 2663,24 лева или общо 17 321,94 лева /според заключение на вещото лице по в. гр. д.№ 983/2020 г. на ОС Бургас/, равняващи се на 8857 евро. В останалата част /разходите за годишни такси и поддръжка на общите части на етажната собственост през исковия период 2014-2017г./ предявеният иск на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС е неоснователен.

От „А. К. С“ ЕООД, представлявано от А. К. У., чрез адвокат С. Ф. от АК-София, са поискали заплатените разноски по делото, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 365 лева.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 336/30.11.2020 г. по в. гр. д. № 983/2020 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която е уважен иска на Етажна собственост „Мида“, к. к.„Слънчев бряг“, общ.„Несебър“ против „А. К. С“ ЕООД над сумата 8857 евро със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.02.2018 г. до изплащане на сумата и за разноските, съразмерно с отхвърлената част на иска над 365 лева и вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажна собственост „Мида“, к. к.„Слънчев бряг“, общ.„Несебър“ срещу „А. К. С“ ЕООД, ЕИК 200855439, иск на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС в частта над сумата 8857 /осем хиляди осемстотин петдесет и седем/ евро до пълния предявен размер от 9605,40 /девет хиляди шестстотин и пет евро, четиридесет евроцента/ евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.02.2018 г. до изплащане на сумата и за разноски над 365 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/30.11.2020 г. по в. гр. д. № 983/2020 г. на Окръжен съд Бургас в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.