Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „КИБЕЛА-С. НИКОЛОВА“, подадена чрез пълномощника адвокат М.П, против решение № 59 от 22.02.2019 год., постановено по адм. дело № 573/2018 год. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ “Кибела-С.Н” против уведомително писмо с изх.№ 02-080-2600/4310 от 23.08.2018г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с което, на едноличния търговец е отказано финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 20007-2013г., за кампания 2015г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното уведомително писмо.
Ответната страна – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник юрк. Д.А, с представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотиви, ано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и обосновано поради липса на касационни основания.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против уведомително писмо с изх.№ 02-080-2600/4310 от 23.08.2018г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с което, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., за кампания 2015г.
По делото съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза и вещото лице установило, че е налице неизпълнение на изискването оспорващият да засади и отглежда зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващите видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи, тъй като размерът на засетите със зърнено-житни култури площи е под 50%.
С обжалваното решение № 59 от 22.02.2019 год., постановено по адм. дело № 573/2018 год. Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на ЕТ “Кибела-С.Н” против уведомително писмо с изх.№ 02-080-2600/4310 от 23.08.2018г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с което, на едноличния търговец е отказано финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 20007-2013г., за кампания 2015г.
За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че видно от заключението на вещото лице и писмените доказателства, по делото се установява, че през 2013г. при подаване на заявлението за подпомагане двата парцела в БЗС са съответно 14,00ха и 11,00ха и така са одобрени, като в ексертизата в. л. е дало изчислението до четвъртия знак а именно 14, 0001ха и 11,0033ха.През 2014г. по експертизата парцел № 83017-611-3-1 е с площ 12,4966 ха, а парцел с № 83017-611-3-3 е с площ 12,5068 ха. Със същата площ са парцелите и през 2015г. Закръглени до втория знак, за 2014 и 2015г.,площите са съответно за парцел № 83017-611-6-1 с 12.50 и за парцел № 83017-611-6-2 12.51ха. С такава площ парцелите са описани и от административният орган в приложените по делото таблици. Видно е, че спорната разлика в площта е още от 2014г, но тогава тя е била в полза на жалбоподателя, тъй като по-големият парцел е бил засят с еснно-зимни култури. При смяна на културите за кампания 2015г. царевицата става с 0,1 ха повече от есенно-зимните култури, при което не са изпълнени условията 50% от площите да са засяти с есенно-зимни култури и законосъобразно на жалбоподателя е отказана финансова помощ за кампанията.Съдът е приел за безспорно, че на жалбоподателя спорната разлика е била известна, което се установява от таблицата на използваните парцели за 2014г. и таблицата за използваните парцели за 2015г., върху които е положен подписът му (л.22 и л.24). Жалбоподателят е запознат и с условието, че следва да засява и отглежда есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените площи по дейност с код АП 18,2, което е вписано в уведомителното писмо за одобряване на площите за кампания 2013г. на л.13.
На следващо място, съдът е приел за неоснователно твърдението в жалбата, че извършването на физически проверки на място е задължително, но такива не са извършвани за кампания 2014 и 2015г. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, но видно от текста на ал. 3 е, че проверките на място се извършват по контролна извадка от подадените заявления за подпомагане, въз основа на анализ на риска. Решението е правилно.
Безспорно от представената по делото административна преписка се установява, че жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 182481 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. С уведомително писмо с изх. №01-6500/11339/ 01.10.2013г. изпълнителният директор на ДФЗ уведомил жалбоподателя, че е одобрен за подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. направление “Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места ВПС-4, което е съгласно приложена таблица. В писмото се посочва, че с това одобрение се поема 5 годишен ангажимент на извършване на агроекологични дейности по това направление.Съгласно приложението на писмото, общата одобрена площ е 25.00 ха, като площите са за земеделски парцел 83017-611-2-2 за култура мека пшеница с код 111010, а заявената площ е 11.00 ха.Одобрена е изцяло, както и за земеделски парцел 83017-611-2-3 за култура ечемик с код 111060, като заявената площ е 14.00ха, одобрена също изцяло (л.12-л.15). На 18.10.2018г. служители на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Д. са извършили проверка на място по мярка 214, за което е съставен протокол( л.19).От протокола се установява, че не са констатирани никакви нарушения.
За кампания 2015г. жалбоподателят е подал Общо заявление за подпомагане с дата 16.04.2015г., като е заявил подпомагане и по мярка 214 (л.63). На л.68, стр.8 от заявлението, парцелите с номера по ИСАК са под № 9 и №10 от таблицата, като парцел №83017-611-6-1 е заявен с площ от 12.50ха, а парцел № 83017-611-6-2 е заявен с площ от 12.51 ха. Страницата от заявлението е подписана и подпечатана от земеделския производител-едноличен търговец. От земеделския производител е попълнено, подписано и подпечатано приложение по мярка 214. След извършване на всички административни проверки е установено, че земеделския стопанин не е изпълнил основното условие за дейността „да засява и отглежда есенно зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността с код АП 18.2 площи“ - установено е, че кандидатът е засял и отгледал есенно зърнено житни култури на 49.98 % от декларираните площи по тази дейност.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., при управлението на дейностите по направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места", подпомаганите лица извършват една или комбинация от следните дейности: засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи.
Настоящият състав на касационната инстанция следва да посочи, че в настоящия случай е приложима и Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания. Именно в раздел 8.2 от Методологията, т. 8.2.1 „Неспазване на изискванията по управление на заявените дейности“ в табличен вид подробно са описани изискванията по управление, степента на нарушение и санкциите, които се налагат. В тази таблица изрично е уточнено, че „земеделските стопани засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността с код АП18.2 площи“ и в случай на неизпълнение на това изискване земеделският стопанин не получава плащането за съответната година. Изключение правят земеделските производители, които са подали заявление за подпомагане за първа година, което не се отнася за настоящия случай, тъй като за касатора 2015 година е трета година от последно поетия от него агроекологичен ангажимент по това направление. Следва да се отбележи и това, че заявителя е попълнил и декларация, с която заявява, че е запознат това изискване да засади и отглежда есенно зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по АП18.2 площи. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
На следващо място, следва да се посочи, че на стр.8 от заявлението за подпомагане за кампания 2015 г. УИН: 08/190615/86196, последните два имота под № 9 и 10 са заявени с код АП 18.2. БЗС 83017-611-6-1 с размер от 12,50 ха е засят с код 111011 - мека пшеница зимна. БЗС 83017-611-6-2 с размер от 12.51 ха е засят с код 111050 - царевица за зърно. Видно от приложеното по делото писмо от Министерството на земеделието, храните и горите вх.№ 02-0400/498 от 21.03.2015 г., във връзка с проследяване спазването на изискването за засяване и отглеждане на минимум 50 % есенно зърнено - житни култури за дейности по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и мярка „Агроекология и климат“ в представеният списък с есенно зърнено житни култури фигурират само заявени с код 111011- мека пшеница - зимна, код 111012 - еднозърнест лимец, код 111013 - двузърнест лимец, код 111020 - твърда пшеница, код 111031 - ръж зимна, код 111041 - тритикале зимно, код 111061 - ечемик зимен. Царевица за зърно не е сред тях.
В тази връзка, изготвеното и прието от съда заключение на вещото лице също потвърждава, че площта засята със зърнени култури е 12,50ха, а площта засята с царевица за зърно е 12,51 ха. Според вещото лице за кампания 2013г. бенефициента е подал заявление за подпомагане с код на дейност АП 18.2 за парцел с № 83017-611-2-2 с площ от 11 ха, със засята култура ечемик и парцел № 83017-611-2-3 със засята култура ечемик и площ 14ха. За кампания 2014г. е подал заявление за подпомагане със същия код на дейност за парцел № 83017-611-3-1 с площ 12,50 ха засята култура слънчоглед и парцел с № 83017-611-3-3 с площ 12,51ха. засята култура ечемик. За кампания 2015г. бенифециентът е подал заявление за подпомагане също за два парцела и със същия код на дейност АП 18.2 парцел № 83017-611-6-1 с площ 12.50ха, засята култура пшеница-зимна и парцел № 83017-611-6-2 с площ 12.51ха със засята култура царевица за зърно. Описаното в експертизата се подкрепя от представени цветни скици. По този начин вещото лице е стигнало до извод, че засятите и отгледани есенно зърнено-житни култури от жалбоподателя за кампания 2015 са 49,98% от декларираните площи.
В тази връзка, първоинстанционният съд обосновано е приел, че както от експертизата, така и от писмените доказателства по делото се установява, че през 2013г. при подаване на заявлението за подпомагане двата парцела в БЗС са съответно 14,00ха и 11,00ха и така са одобрени като в експертизата вещото лице е дало изчислението до четвъртия знак а именно 14, 0001ха и 11,0033ха. През 2014г. по експертизата парцел № 83017-611-3-1 е с площ 12,4966 ха, а парцел с № 83017-611-3-3 е с площ 12,5068 ха. Със същата площ са парцелите и през 2015г. Закръглени до втория знак, за 2014 и 2015г.,площите са съответно за парцел № 83017-611-6-1 с 12.50 и за парцел № 83017-611-6-2 12.51ха. С такава площ парцелите са описани и от административният орган в приложените по делото таблици. Видно е, че спорната разлика в площта е още от 2014г, но тогава тя е била в полза на жалбоподателя, тъй като по-големият парцел е бил засят с есенно-зимни култури. При смяна на културите за кампания 2015г. царевицата става с 0,1 ха повече от есенно-зимните култури, при което не са изпълнени условията 50% от площите да са засяти с есенно-зимни култури и законосъобразно на жалбоподателя е отказана финансова помощ за кампанията. Безспорно е, че на жалбоподателя спорната разлика е била известна, което се установява от таблицата на използваните парцели за 2014г. и таблицата за използваните парцели за 2015г., върху които е положен подписът му (л.22 и л.24). Жалбоподателят е запознат и с условието, че следва да засява и отглежда есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените площи по дейност с код АП 18,2, което е вписано в уведомителното писмо за одобряване на площите за кампания 2013г. на л.13.
Следва да се отбележи и това, че земеделският производител не е представил доказателства, с които да обори факта, че е засял по-малко от 50% есенно зърнено-житни култури.
Неоснователен е доводът на касатора, че е налице нарушение в процедурата по издаване на акта, визирайки неизвършени проверки на място от техническия инспекторат към Разплащателната агенция. Това е така, тъй като съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, т. е проверките на място не са задължителни за всички земеделски производители, което следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая анализът е направен въз основа на административни проверки, а неизвършването на проверки на място не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото този вид проверки не са задължителни.
По изложените съображения съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл.143, ал.1 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от НЗПП.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 22.02.2019 год., постановено по адм. дело № 573/2018 год. на Административен съд Добрич.
ОСЪЖДА ЕТ “Кибела-С.Н” ЕИК 124122412, със седалище и адрес на управление гр. Ш., област Д., ул. “Нефтяник“ №14, представляван от С.Н, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение . Решението е окончателно.