6РЕШЕНИЕ

№ 60221

гр. София, 16.12.2021 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 909/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 260059/20г. на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“ в нормата на чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. По този въпрос настоящият състав на ВКС напълно споделя трайно установената практика на ВКС.

В практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г. и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52...