Решение №1460/06.11.2013 по адм. д. №161/2013 на ВАС

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба от С. К. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 2609 от 26.10.2012 г. по адм. дело № 3179/2011 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна), с което е отменена заповед № К-478/18.08.2011 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4; чл. 226, ал. 1, т. 6; чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на старши полицай (водач на патрулен автомобил) в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към Второ РУП-Варна при ОД на МВР-Варна, категория „Е” – І степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при непълна и невярна преценка на събраните доказателства. Иска се отмяна на процесното решение.

Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР-Варна не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Настоящият състав за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АС-Варна фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Сарийски е започнало със заповед № 890/27.06.2011 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили данни, че на 27.06.2011 г., около 04,30 часа гражданинът А. А. и още три лица, които след посещение в дискотека „Час пик” и употреба на алкохол от четиримата, се прибирали в дома си с лек автомобил и след извършена проверка от автопатрул им е бил поискан подкуп от полицаите, за да не извършат действия по служба. В обобщена справка с рег. № 17618/20.07.2011 г. и становище с рег. № 18947/03.08.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка и е предложил на Сарийски да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си ДРО е посочил, че служителят е използвал служебното си положение за облага на трети лица, което е тежко нарушение на служебната дисциплина, както и че с деянието му е нарушил т. 7, т. 8, т. 31 и т. 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № К-478/18.08.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на Сарийски на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4; чл. 226, ал. 1, т. 6; чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Законосъобразни са изводите на АС-Варна, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната от закона форма, като същата е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР.

Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също е законосъобразен. От събраните по делото доказателства е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвени са обобщени справки, с които служителят е запознат на 29.07.2011 г. и на 02.08.2011 г. Жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения и да бъде изслушан. Заповедта е издадена и в законоустановения срок съгласно изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят на 27.06.2011 г. по време на служба е бил свидетел на това, че колегите му полицай Кипров и полицай Димитров са получили парична сума, за да не предприемат административни мерки срещу Атанасов по Закона за движение по пътищата. Сарийски също не е предприел административни мерки срещу Атанасов, като по този начин е използвал служебното си положение за облага на трети лица. Същият не е информирал своите началници или компетентните органи за акта на корупция, на който е бил свидетел – нарушения на чл. 227, ал. 1 т. 7 и 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и т. 7, т.8, т. 31 и т.34 от Етичния кодекс, с които е уронен престижа на службата.

Изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелите, преценени с оглед всички събрани по делото доказателства, не опровергават фактите на спирането на автомобила за проверка, установяването, че водачът е употребил алкохол, неналагането на санкция на последния и получаването на определена за това сума. Използването на служебно положение с цел извличане на облага за трети лица, както и несъобщаването за получена от полицаите в патрула парична сума, която не се следва с оглед неизпълнение на служебни задължения са действия, които не съответстват на изискванията за поведение на държавните служители в МВР. Служителят е разпознат категорично от свидетеля Атанасов като полицаят, който се е качил трети в полицейския автомобил (протокол за разпознаване на лица). Ето защо изводът на съда, че държавният служител е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина, са законосъобразни.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, а представените в касационното производство такива не променят правилно установената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен изводът, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че по отношение на държавния служител са осъществени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2609/26.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3179/2011 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. И.С.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...