Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.И от [населено място] срещу Решение № 33 / 04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 356 / 2019 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153 – 17 – 29 / 07.05.2019 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе (ТП на НОИ - Русе), с което е потвърдено Разпореждане № 2140 – 17 – 655 / 08.12.2016 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Русе, за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и необосновано, поради което са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че периодът, през който бил временно отстранен от длъжност по Закон за министерство на вътрешните работи отм. , следвало да му бъде зачетен като осигурителен стаж, поради което моли касационната инстанция да отмени порочното съдебно решение на административния съд, както и да отмени обжалвания административен акт.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт - Русе не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. В писмено становище по делото процесуалният представител на ответната страна - юрисконсулт И.К е оспорила касационната жалба с твърдения за нейната неоснователност, поради което счита, че следва да се отхвърли.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на административния съд.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на...