О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2876
гр.София, 05.06.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №4287 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника П. И. Г. срещу въззивно решение № 148 от 05.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 35/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, поправено с решение № 156 от 19.09.2024 год., с което е потвърдено решение № 1216 от 02.07.2010 год., постановено по гр. дело № 1537/2007 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение № 1493 от 11.10.2012 год., в частта му, в която е отнет в полза на държавата урегулиран поземлен имот /УПИ/ от кв. по плана на [населено място], целият с площ от кв. м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от кв. м., едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от кв. м., при граници на имота: УПИ , УПИ и от двете страни улици, собственост на П. И. Г..
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата за фактическите отношения между проверяваното лице и малолетното му дете, като се бил позовал единствено на безспорното бащинство. Към този момент родителите не били в брак, нито във фактическо съжителство. Детето живеело при майка си в дома на нейните родители. Поради това при отбелязване на първия му рожден ден те му били дарили сумата от 10 000 щатски долара за закупуване на отделно жилище, които майката, като негов законен представител, била вложила за покупката на такова в [населено място], впоследствие заменено с процесния имот в [населено място], обл. П.. В хода на производството били събрани доказателства за дарената сума от 10 000 щатски долара, за което не била налице и процесуална пречка предвид роднинските отношения. Свидетелите били установили размера на сумата, времето, повода и целта на дарението, но показанията им не били кредитирани от въззивния съд, тъй като свидетелят не бил броил сумата лично, а само имал информация колко и в каква валута са. Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД, за осъществяване на дарението било достатъчно да се установи предаването. Въззивният съд не се бил позовал на нито едно доказателство, установяващо макар и косвена връзка между престъплението, за което бил осъден ответника И. Г. и придобитото от малолетното му дете. А обосноваването на такава връзка, макар и като предположение, било изискване на закона и посочено и в практиката на ЕСПЧ. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:
1/ При подаване на молба по чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 9 ЗОПДИППД /отм./, Комисията длъжна ли е да обоснове конкретна причинно-следствена връзка между деятелността на осъденото проверявано лице и придобитото от малолетното му дете или е достатъчно позоваването на предвидените в закона предпоставки за уважаване на молбата?
2/ Необходимо ли е при приложението на чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ и по-конкретно при придобиване на имущество от името на дете на проверяваното лице да се изследват действителните отношения към момента на придобиване на имуществото, освен тези по произход?
3/ При установяване на дарена сума от родител с гласни доказателства /при оспорена от противната страна достоверна дата на договор за дарение/, необходимо ли е свидетелят, присъствал на даването на парите, да е броил сумата, за да може съдът да се позове на неговите показания?
Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на Р. Б. не изразява стоновище по касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че с присъда № 225 от 05.11.2003 год., влязла в сила на 12.04.2007 год., постановена по НОХД № 1722/2003 год. по описа на ОС – Пловдив, изменена с решение № 15 от 24.01.2007 год., постановено по ВНОХД № 675/2006 год. по описа на АС – Пловдив, И. Г. е признат за виновен за това, че през периода от 1999 год. до 03.03.2003 год. е извършил престъпления по чл. 155, ал. 1 НК вр. с чл. 2, ал. 1, ал. 2, чл. 54 НК и чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 54 НК, че през релевантния период на проверката /1995 год. – 2005 год./; П. Г. е придобил недвижим имот – застроено дворно място в [населено място], обл. П., по нотариален акт № , т. , рег. № , нот. дело № / год. С този акт е изповядана сделка, извършена на 23.12.2005 год. замяна на собствения на малолетния ответник П. Г. апартамент в [населено място], [улица], ведно с / ид. Ч. от дворното място, в което е построена сградата, в която се намира апартамента, срещу УПИ от кв. по плана на [населено място], целият с площ от кв. м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от кв. м., едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от кв. м., при граници на имота: УПИ , УПИ и от двете страни улици; от 1989 год. И. Г. е неограничено отговорен съдружник в СД „Плиска – Г. и сие”, което дружество е данъчно регистрирано от 14.09.1993 год. и е подало две данъчни декларации: за 2000 год. и за 2002 год.; към 04.12.2001 год. И. Г. е бил ограничено отговорен съдружник в „Наксел“ ООД като притежател на 33 дяла, неограничено отговорен съдружник в СД „Юнона“ и неограничено отговорен съдружник в СД „Плиска – Г. с-ие“, което дружество през 2000 год. е било преобразувано в „Г. груп“ ООД и И. Г. е управител и съдружник.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства по делото, че за периода от м. май 2000 год. до м. септември 2000 год. И. Г. се е самоосигурявал върху доход от 150 лв., а за периода от м. октомври 2000 год. до м. януари 2001 год. върху доход от 158 лв. в „Г. груп“ ООД, в което дружество е бил управител и съдружник. Другото дружество, в което И. Г. е бил неограничено отговорен съдружник – СД „Юнона не е осъществявало дейност, като е декларирало нулев финансов резултат. Не са установени доходи на проверяваното лице и от участието му като съдружник в „Наксел ООД, като за релевантния период 2001 год. дружеството не е реализирало търговска дейност. Няма твърдения или доказателства, че И. Г. е реализирал доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения през проверявания период.
След като е посочил, че според показанията на свидетелката Е. Г. същата е предоставила на И. Г. суми в размер от „около 20 000 щатски долара за извършването на съвместна дейност, която не се е реализирала, като е поискала И. Г. да й върне 10 000 щатски долара, въззивният съд е приел, че не следва да дава вяра на тази информация с оглед забраната по чл. 133, ал.1, б. „в“ ГПК /отм./, сега чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, както и поради нейната противоречивост и неопределеност. Посочената сума не можело да бъде приета като доход, доколкото се касае за финансиране на съвместна дейност – т. е. парите е трябвало да бъдат вложени за изпълнението на конкретен бизнес проект. Още повече И. Г. не бил ангажирал доказателства за придобиването на кой от претендираните за отнемане активи евентуално е използвал посочените средства. В тази връзка е формирал извода, че през проверявания период И. Г. не е реализирал доходи от законен източник, кореспондиращи на разходите му за придобиването на активите, предмет на мотивираното искане на Комисията и на извършените от него разходи за собствената му издръжка и тази на непълнолетния му син, като се е позовал на заключенията на съдебно-икономическата експертиза, според които разходите на И. Г. многократно надвишават приходите.
Въззивният съд е изложил съображения, че за да бъде постановено отнемане, следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки: за проверявания период проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност, което да не е отчуждено по друг ред; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление по чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ по отношение на проверяваното лице; имуществото да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборима презумпцията, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи, като липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на искането за отнемане на имущество.
Посочил е, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД / отм./, значителна стойност е тази над 60 000 лв., като под „имущество“ се разбират всички оценими права, придобити през проверявания период. През проверявания период И. Г. бил придобил възмездно собствеността върху двата леки автомобила, дялове от 2 търговски дружества, а малолетният му син П. Г. бил придобил собствеността върху недвижим имот – дворно място в [населено място], ведно с построените в него жилищни и стопанска сгради. Общата сума на разходите за възмездно придобиване на така посочените активи надвишавала сумата от 60 000 лв. и следователно било придобито имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. Счел е за неоснователен довода от ответника, че разпоредбата на чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ има предвид конкретното имущество, придобито на името на непълнолетни деца на проверяваното лице, да е на значителна стойност, тъй като преценката дали е налице значителна стойност на претендираното за отнемане имущество се прави като съвкупност, а не като отделни вещи, т. е. стойността на процесния имот следва да бъде включена при оценката на придобитото имущество през проверявания период. При определяне стойността на имота, придобит от малолетния П. Г. следвало да се съобрази характера на сделката – договор за замяна, който е възмезден и наличието или липсата на „законен източник” следва да се свърже със законността или липсата на такава в придобиването на транслираната от ответника престация, а именно заменения недвижим имот, притежаван от малолетния син на ответника към датата на замяната – ид. ч. от дворно място, цялото от кв. м., съставляващо УПИ , кв. по регулационния план на[жк], одобрен със Заповеди № и № от 15.06.1981 год., който имот е с административен адрес: [населено място], [улица] апартамент № , находящ се на мансардния етаж - второ ниво на жилищна сграда с партерен и шест жилищни етажа, построена в [населено място], ул. „Г. Д. № , състоящ се от две спални, дневна, кабинет и баня – тоалетна, със застроена площ кв. м., заедно с избено помещение с полезна площ от кв. м., ведно е % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Ответникът П. Г. бил придобил / ид. ч. от дворното място, по силата на безвъзмездна сделка – дарение, обективирано в нотариален акт № , т. , дело № 13970/2001 год. на СВ – Пловдив, като данъчната оценка на имота възлизала на 3 326.40 лева. Жилищният имот – апартамент № в посоченото дворно място малолетният П. Г., представляван от своята майка и законен представител Д. М., бил придобил по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № , т. , нот. дело № / год. на СВ – П.. Този апартамент, ведно с прилежащите му избено помещение и процент от общите части на сграда, бил придобит за продажната цена от 22 816.35 лв. /заплатена от малолетния купувач/, която била равностойна данъчната оценка на имота – ищецът не бил оспорил размера на посочената в нотариалния акт покупна цена, като нямало твърдения или доказателства купувачът да е престирал реално друга сума.
Въззивният съд е посочил, че преценката относно стойността на имота следва да бъде направена на база неговата пазарна стойност към момента на придобиването, а не въз основа на цената, посочена в документа за собственост, като е приел въз основа на заключението по счетоводната експертиза, че справедливата пазарна стойност на апартамент № към 29.12.2002 год. /датата на придобиването му/ е 35 590 лв. и че е необходимо да бъде осъществена преценка дали сумата от 35 590 лв. има законен източник. В тази връзка е посочил, че ответникът твърди, че при закупуване на апартамент № са вложени средства в размер на 10 000 щатски долара, дарени от В. М. на малолетния ответник П. Г. и е представил договор за дарение от 19.08.2000 год., като с оглед откритото производство по оспорване на представеното писмено доказателство относно датата на съставянето му са събрани гласни доказателства – показанията на свидителя П. П., според които същият не е видял документ, а е видял парите на 19.08.2000 год.
Въззивният съд е приел, че тези показания не са в състояние да установят наличието на документ, подписан на тази дата. Според показанията на свидетеля А. М. – дядо по майчина линия на П. Г., същият дал на дъщеря си Д. 10 000 щатски долара на 19.08.2000 год., за да купят жилище за П.; повече пари не бил давал. Този свидетел бил посочен като автор на документа за дарение, но същият не давал информация за съставянето на такъв документ. От показанията на свидетеля П. можело да бъде направен извод за даряването на някаква сума /тъй като не е налице забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК – сделката е между роднини по права линия/, но не можело да бъде установено количеството, тъй като самият свидетел заявявал, че не е броил парите, а А. М. му бил казал, че става дума за 10 000 щатски долара. Поради това въззивният съд е формирал извода, че не е осъществено пълно и главно доказване на твърдението, че недвижимият имот, чрез чиято замяна малолетният ответник е придобил собствеността върху процесния недвижим имот в [населено място], е придобит чрез средства, дарени от В. и А. М.. А доколкото няма данни за наличието на лични средства на П. Г. или на неговата майка, то не е установен законен източник за доход за придобиването на имота и същият е придобит за сметка на проверяването лице И. Г., съобразно презумпцията по чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./.
Позовавайки се на фактическия състав на престъпленията по чл. 155, ал. 1 НК, за които И. Г. е бил признат за виновен – който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева, както и на текста на присъдата, че И. Г. е склонявал към проституция общо 8 лица, като това е ставало в рамките на проверявания период, въззивният съд е приел, че това престъпление не носи директно имуществени облаги и следователно няма пряка връзка между престъплението и придобитото имущество.
Същевременно е счел, че съществува косвена връзка между доказаната престъпна дейност и средствата за закупуване на апартамент № , който имот е заменен за този, чието отнемане се претендира, тъй като склоняването към проституция не е самоцелно; неговата същност е да бъде мотивирано едно лице да проституира, да получава заплащане за това и част от това заплащане да бъде давано на лицето, което е извършило склоняването. Според присъдата, склоняването на различните лица е било за различни държави, за следните периоди: 1999 год. – 03.03.2003 год., ноември 2000 год. – октомври 2001 год., октомври 2002 год. – 24.03.2003 год., юли 2001 год. – юли 2002 год., юли 2002 год. – 22.01.2003 год., август 2002 год. – 27.11.2002 год., септември 2001 год. 02.12.2002 год., септември 2002 год. – юни 2003 год. Следователно И. Г. бил получавал доходи от своята престъпна дейност в тези периоди, като конкретният им размер не можело да бъде точно определен, но очевидно бил значителен. В случая разходите на И. Г. сериозно надвишавали доказаните доходи от законен източник и не кореспондирали със стойността на придобитото имущество. Доколкото не бил установен законен източник на доходите, въззивният съд е счел, че не е оборена законовата презумпция и процесното имущество е придобито от престъпната дейност на И. Г.. Позовал се е на разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2013 год., ОСГК, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ и е приел, че апартамент № 12 е придобит през 2001 год. – в периода на доказаната и наказана престъпна дейност.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за наличието на правна пречка за отнемането на имота, тъй като същият е несеквестируем. Изложил е съображения, че няма законова пречка по реда на ЗОПДИППД /отм./ да бъде отнет и имот, за който формално съществува причина за несеквестируемост, тъй като този закон е специален по отношение на ГПК – урежда обществени отношения, свързани с предотвратяване и ограничаване възможността за извличане на облаги от престъпна дейност, включително и закупуването на жилищен имот, който, към момента на отнемането е единствен, както и да предотврати разпореждането с имущество, придобито със средства от престъпна дейност.
В обобщение въззивният съд е формирал извода, че са установени предпоставките за отнемане на процесния недвижим имот: този имот представлява имущество на значителна стойност, което да не е отчуждено по друг ред; влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление по чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./; имуществото е придобито със средства, свързани с престъпна дейност и има косвена причинна връзка между тази дейност и реализирането на доходи; липсата на спор, че и към настоящия момент процесният имот е в патримониума на П. Г..
С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, в която е постановено отнемане в полза на държавата на процесния недвижим имот, собственост на ответника П. Г..
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
По отношение на първия поставен от касатора въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е обсъждал редовността на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ – имащо действието и характера на искова молба, и по-конкретно дали в него са изложени твърдения и обстоятелства, сочещи на връзка между конкретната престъпна дейност на ответника и придобитото от малолетния му син имущество, което се претендира да бъде отнето. Освен това в практиката на ВКС /например решение № 160 от 01.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 787/2011 год., ІІІ г. о., ГК/ се приема, че непосочването на конкретна връзка между престъпната дейност на проверяваното лице /ответника/, за която той е осъден, и подлежащото на отнемане негово имущество не представлява нередовност на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Поради това поставеният от касатора процесуалноправен въпрос нито е разрешен от въззивния съд, нито е обуславящ неговите правни изводи, нито е от значение за изхода на делото.
Вторият поставен в изложението въпрос не осъществя общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е израз на несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че не е оборена презумпцията по чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ и всъщност представлява довод за необоснованост на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, който може да бъде преценяван от ВКС едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Следва само за пълнота да се посочи, че според разпоредбата на 9 ЗОПДИППД /отм./, до доказване на противното се смята за придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средства. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващо се в предоставяне от него на средства от законен източник /решение № 66 от 26.07.2011 год. на ВКС по гр. дело № 863/2010 г., III г. о., ГК, решение № 56 от 28.05.2012 год. на ВКС по гр. дело № 1601/2020 год., ІV г. о., ГК/.
В разглеждания случай въззивният съд е изложил подробни мотиви за връзката между престъпната дейност на първия ответник /с оглед вида, доходоносния характер и продължителността й/ и придобиването на имуществото, чието отнемане е постановено от втория ответник, както и за липсата на доказателства за законния производ на средствата за придобиване на процесния имот, в т. ч. такива за наличието на лични средства на ненавършилото пълнолетие дете на проверяваното лице или на неговата майка. Без значение са фактическите отношения между двамата ответници.
Третият поставен в изложението въпрос е фактически, а не правен, тъй като отговорът му зависи от конкретната преценка на ангажираните по делото доказателства, каквато настоящият състав не може да извършва в производството по чл. 288 ГПК. Дори, обаче, да се изведе правен въпрос от така поставения, който да е релевантен, то касаторът не е обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито се е позовал на настъпили изменения в законодателството или обществените условия.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на КОНПИ сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 05.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 35/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, поправено с решение № 156 от 19.09.2024 год.
ОСЪЖДА П. И. Г. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес: [населено място], пл. „С. Н.“ № , сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: